Как да се отнасяме към магове, заклинатели и други подобни според Библията? Лично време в Словото: "Деяния на Апостолите" гл. 13

Много хора се питат как да се предпазим от така разпространените в България и сред българското население магии, с които хората си причиняват вреда едни на други.

В ст. 1-3 се говори за това, че:
(къде:) в Антиохийската църква (ст. 1а)
(кой:) [имаше] пророци и учители: 1. Варнава, 2. Симеон, наречен Нигер, 3. киринеецът Луций, 4. Манаин [който беше възпитан заедно с четвъртовластника Ирод], 5. Савел.

Всички те служат на Господа и постят -- с това се занимават петтимата мъже:
1. Служат на Господа
2. Постят (ст. 2)

Познаваме ли тези мъже от предишни глави?
- Варнава? - да, разбойникът, пуснат наместо Исус (?)
- Симеон (наречен Нигер). Знаем, че името Симеон означава "слаб", а "Нигер" означава или "негър", т.е. "чернокож, африканец, нигериец" или някой който е бил асоцииран с практики на "черни магии" преди да повярва в Исус например.

- киринеецът Луций. Името му има нещо римско по звучене, някой, който може би не е израелтянин, или е отраснал далече от Израел, но във всеки случай се самоопределя повече като римлянин Луций  ( тъй като името му звучи римско), отколкото като местен.

- Манаин - важното при него е, че е бил възпитан заедно с четвъртовластника Ирод (някой, който е много близо до властелина на Израел и който също е бил свидетел на исторически събития в Израел.) Той явно има достъп до влиятелни личности и политически решения. Бил е обучаван в авторитарно мислене и познава машинациите, на които се изгражда диктатурата, която е била в ръцете на четвъртовластника Ирод.

- Савел. По-късно наречен Павел и най-активната личност в Деянията на апостолите, който обяснява на всички новоповярвали езичници (т.е. неевреи) как да действат като новоповярвали в Христос. Той добре познава Закона, който Исус е дошъл да "изпълни" и знае какво се очаква от новоповярвалите, за да останат в Исус.

В резултат на (или по време на) тяхното очевидно усърдно служене на Господа и постене, сам СВЕТИЯТ ДУХ им посочва кого да му отделят (в ст. 2): "Отделете ми Варнава и Савел за работата, на която съм ги призвал".

     Тук в тази 13-та глава на "Деянията на Апостолите" Светият Дух (отново) е посочен като самостоятелна Личност със Свой план и цели. Той има ясно определена работа, за точно определени хора, които преди това вече доброволно са се били отделили и са Му служели с постене и по всякакъв друг начин.
    ОТДЕЛЕНИ" (ст. 2)

 След призива на Светия Дух в ст. 2 те отново постят и се молят  (ст. 3), но този път вече полагат ръцете си на 2-мата определени от Светия Дух човеци (Савел и Варнава - привидно хората с най-лошо минало; Варнава е бил общопризнат разбойник и е вредил на израелтянското общество, а Савел бил фарисей - при това първокласен образован по еврейските закони на книжник, бивш яростен гонител на църквата.) И все пак Светият Дух вижда усърдието им и ги призовава за определен вид работа, затова иска от групата те да бъдат "ОТДЕЛЕНИ" (ст. 2).

Светият Дух като Личност ги "отделя", дава им "работа, на която ги е призвал" и впоследствие, след като братята са ги благословили чрез полагане на ръце и са ги изпратили, всъщност става ясно, че Светият Дух е Този, Който ги е изпратил (ст. 4):
- да слязат в Селевкия (ст. 4)
- да отплуват за Кипър (ст. 4)
- да останат в Саламин да проповядват Божието Слово в юдейските синагоги
- да задържат Йоан за свой прислужник
- да преминат целия остров до Пафос (ст. 6)

Очевидно като са водени от Светия Дух, те намират някакъв много противен на Светия Дух индивид:

• магьосник
• лъжепророк
• юдеин по име Вариисус

(името му има нещо общо с името на Исус, което те изповядват и проповядват по синагогите, за което са и избрани, отделени и водени от Светия Дух)
Той се подвизава близо до местния управител:  Сергий Павел (странно сходство с новото име на Савел-бивш, сега наречен от Светия Дух Павел също).

Сергий Павел е (в ст. 7):
- управител
- един разумен човек
- поисква да чуе Божието Слово от Варнава  и Савел (ст. 7)

Тук става ясно противоборството на лукавия и противопоставянето му на делото на Светия Дух, Който още от началото на гл. 13 се изявява като личност с план и цели за проповядване но Божието Слово чрез определени служители.

     Магьосникът Вариисус (ст. 6) или още Елима (ст. 7) ( - с две имена, едното от които е преведено):

• им се противи
• старае се да отвърне управителя от вярата

Тогава самият Савел, или по-точно избраният чрез Светия Дух Савел (тук е споменато и новото му име Павел), воден от Светия Дух или по-точно "изпълнен" с Него, се вглежда в него и казва (демонстрира какъв е той):

• пълен с всяко коварство (ст. 10)
• пълен с всяко лукавство (ст. 10)
• син дяволски (ст. 10)
• враг на всичко, което е право (ст. 10)
• който изкривява правите пътища на Господа (ст. 10)

Савел/ Павел му пророкува нещо, което му пречи да продължи пъкленото му дело и обърква с това делата на лукавия, докато същевременно с това става свидетелство за силата на учението на Светия Дух и дава възможността и свободата на управителя Серий да "повярва смаян от Господнето учение" (ст. 12)

Целта и крайните усилия са Светия Дух са насочени към освобождаване от дяволското влияние на магьосника върху управителя Сергий, който поначало е "разумен човек" (ст. 7) и неговото въведение във вярата.

Лична бележка: Явно Словото и Светиях Дух ни водят към всички пасажи от Библията (Стария и Новия Завет), когато лъжепророци и магьосници, "дяволски синове" на лъжата се противопоставят на Божието Слово - първо в лицето на старозаветните пророци, а после и на новоизбраните от Светия Дух верни мъже Варнава и Савел.

Усилията на старозаветните пророци, както и на тези, които им се противопоставят и лъжепророчестват (както и в последния новозаветен пример от Деяния гл. 13), са насочени към държавници, управници, хора, от чиито решения зависят съдбите на стотици граждани- т.е. на маса хора.

Въпрос: Защо Господ ни показва директно по този начин това противоборство?

Молитва

1. За 4-ри верни приятелки, с които да се молим и да служим на Светия Дух, както Му е угодно.
2. Бог да ни посочи тези 4-ри човека, с които ще му служим и ще постим, за да може Светият Дух да ни изяви волята си.
3. Да ни научи как са се срещаме и как да общуваме с Него и с тях отделно.
4. Да ни изяви какъв е планът Му да Му служим.
5. Да ни покаже на всеки един от нас: как да бъда "разумен човек".

Лично време в Словото: Защо Исус е казал: "Пазете се от кваса на фарисеите"?

Според Деянията на Апостолите 23: 6-9

Павел бива разпитван пред Синедриона (Деян. 23:30). Това са "главните свещеници" (Деян. 22:30) на народа. Той се обръща към тях с надеждата да го разберат: "Павел насочи поглед към Синедриона" (23:1а) и се обръща към тях като към сродни души, като ги нарича "Братя". "Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест" (23:1б). Доколко ревностен той е бил към всичко свързано със Закона и с народа им доказва обръщението към самия народ от преди, когато е бил изведен на площада да бъде съден: "Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас" ( Деян. 22:1).

Но за разлика от хората на площада, които "като чуха, че им говори на еврейски, пазеха още по-голяма тишина" ( Деян. 22:2), първосвещениците не чакат той да говори много дълго, преди те да му се нахвърлят с плесници. След като бива наказан физически за дързостта си, се започва разпра и свещениците се настървяват срещу него, без дори да са го изслушали, Павел изведднъж разбира сред какви хора се намира: "Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи" (Деян. 23:6). Тук е мястото да се сетим какво е казал Исус на учениците си на път към Йерусалим, когато е отивал да се възнесе: "Пазете се от кваса на фарисеите" (Лука 12:1). Какво е имал Той предвид с това? Кои са фарисеите? В Деяния 23 се казва, че когато Павел се опитва да се защити пред Йерусалимските първосвещеници, които са разделени на садукеи и фарисеи помежду си, възниква "разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се" разделя (Деян. 23:7).

В какво се състоят техните различия? "Садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете" (Деян. 23:8). Т.е. фарисеите признават, че има възкресение, както и ангели и духове.

Като се опитва да се защити пред Синедриона, Павел сам признава и се самоопределя като фарисей: "извика в Синедриона: "Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите" (Деян. 23:6).

Но защо Исус е казал: "Пазете се от кваса на фарисеите" (Лука 12:1)? И на друго място: "ако ви проповядва някой учение по-различно от Моето, не му вярвайте, пък бил той ангел небесен или друг някой учител." "Защото Аз не дойдох да отхвърля Закона, но да го изпълня."

Значи учението на Исус нито противоречи на това на садукеите, нито се самоопределя с това на фарисеите. То е нещо, което приема и съдържа и двете: както здравият разум на прагматика, така и вярата във възкресението на мъртвите. За Него не е достатъчно да бъде възприет само от фарисеите, но и от садукеите. Исус знае, че ще бъде по-лесно възприето от фарисеите, а и пример и доказателство са реакциите на фарисеите, след като Павел е свидетелствал пред тях:" Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи" (Деян. 23:6а).

Павел да не би да се оправдае чрез "Изпълнението на Закона", т.е. чрез "дела". Защото Исус казва, че само чрез Него човек може да оправдае и спаси себе си. Но Той лично е мълчал пред първосвещениците, които са го обвинявали в неизпълнение на Закона.

Но ето как фарисеите реагират на изказването на Павел, че е фарисей: "Никакво зло не намираме у този човек; и ако му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога" (Деян. 23:9). Това води до още по-големи "разпри" (Деян. 23:10) и Павел бива отведен от войниците ("хилядникът") в "крепостта" (Деян. 23:10).

Въпреки че Павел не е успял да каже и дума за Исус и за това, че е станал Негов последовател, Бог е приел самото му присъствие в Синедриона за свидетелство: "През следващата нощ Господ застана до Него и каза: "Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетестваш и в Рим" (Деян. 23:11).

Виждаме, че веднъж преминал в Исус, дори и човек да се самоопределя с някакво старо, вече "изпълнено учение", Той със самото си присъствие "свидетелства" за Христос и с това "стоене в Христос" Бог изпълнява Своя план за "свидетелстване" по цялата земя.

Нека да стоим в Христос и да не се завличаме "по разни странни учения, които не са принесли полза" на тези, които са ги следвали, както пише по-късно Павел в писмата си към светиите.

Защо обаче, след като Исус казва за себе си: "Аз съм мирът на света", все пак при невинното свидетелство на Павел "Аз съм фарисей", разпрата в Синедриона още повече се увеличава и Павел е изложен на риск да бъде разкъсан. Нали той уж им говори на собствения им език и се определя като един от тях? Истината е, че той вече е преминал в Исус и Исус говори чрез него. Исус казва, че духовете се разделят в Него и че не е дошъл да помири, а да раздели. От друга страна той казва: "Ако Мене гонеха, и вас ще гонят; ако Мене отхвърляха, и вас ще отхвърлят."

А Павел е отведен и е запечатан със Светия Дух да продължава да свидетелства.

Молитва според Лука 12 - Лично време в Словото

1) "Боже, спаси ме от кваса на фарисеите, който е лицемерие." (Лука 12:1)
2) "Боже, пази ме от всяко користолюбие, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му" (Лука 12:15)

За какво се говори в останалите стихове на Лука 12: 2-14?

Лука 12: 2-7 - ГРИЖА. Бог се грижи за всички и знае как да избави хората си; важното е свидетелството за Исус Христос пред всички човеци и инстанции, институции
Лука 12: 8-11 - СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ИСУС. В какво се състои то.

Какво означава за мен призива "Пазете се от кваса на фарисеите"?
Господ днес ме учи да имам пълно доверие в Него, че когато свидетелствам искрено за Него, Той ще се погрижи за всички мои земни нужди. Причините да насърчи учениците си да не бъдат лицемери и да не се захранват от кваса на фарисеите са следните:

("На вас казвам, приятели Мои") - Той ни смята за Свои приятели. Насърчава ни като близки свои хора - тези, които могат да посегнат на телата ни не представляват опасност за нас. Трябва да се притесняваме от тези, които ще имат власт над душите ни, т.е. "бойте се от този, който, след като ви е убил, има власт да хвърля в пъкъла." От него да се боите.

Кой е той? Дали това е Бог? Или лошите сили?

Бог знае съдбата на ефтините врабчета и броя на космите на главата ни. Той е грижовен. Но ние не бива да се боим от привичките на този свят и да спираме да свидетелстваме за Исус.

Ако Исус е в сърцето ни и ако говорим тайно за Него, ще дойде един ден, в който ще Го изявим на всеoслушание. "Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае. Затова, каквото сте говорили в тъмно, ще се чуе на видело и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи, ще се разгласи от покрива" (Лука 12:2).

Важно е малкото начало и това, което държим в сърцето си, защото то ще порасне един ден - зрънцето ще стане дърво и птиците ще се подслонят на него.  Затова да не се притесняваме, да не поемаме друга произволна насока, водени от страха и най-вече подтискани от страха, а да бъдем верни на Исус, защото Той (както Бог) има власт да бди над душите ни и телата ни, които са много по-ценни от тези на врабчетата.

И в крайна сметка, важно е още сега да предадем душите си на Него за спасение след смъртта, за да не бъдем хвърлени в пъкъла и да не погинем във вечни мъки.

Библейско учение - Лука 9:51-62 - Исус по пътя към Ерусалим: на какво учи последователите си

Настъпват дните "да се възнесе Исус" (ст. 51). Когато този момент идва, Исус обръща "лицето си към Ерусалим" (ст. 51) - "И така, като се навършиха дните да се възнесе, той насочи лицето си да пътува към Ерусалим " (ст. 51). 

Това означава, че, воден от Бог, Исус е знаел, че му предстои да се върне при Бог (да се възнесе) със слава и да напусне тази земя, след като вече си е свършил работата, за която е бил изпратен от Отца. Това възнесение е един вид "прославяне" на Исус, но и не толкова на Него, а на Отца.

Исус се опитва да подготви пътуването си до Ерусалим: "проводи пред себе си пратеници, които отидоха и влязохав едно самарянско село да приготвят за Него" (ст. 52).

Като при всяко пътуване, Исус има нужда от верни хора, които да Го подслонят. По пътя към Ерусалим има междинни станции, където Исус трябва да спре с учениците си, да се подкрепи и да спят през нощта. Той праща учениците си предварително да разузнаят дали Той ще може да остане в определен дом за известно време. Те най-вероятно се обръщат към свои роднини и познати. "Но те(зи) него приеха" (ст. 53). Има една определена причина защо Той не бива приет с лека ръка и (~) изобщо -- "защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим" (ст. 53).

Учениците Му много се ядосват и са обидени, като се допитват до Исус дали да отмъстят за неприемането Му. "Яков и Йоан" питат: "Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]? " (ст. 54). Те знаят от Стария Завет и от пророците, че има праведен гняв за тези, които се противопоставят на Божията воля, т.е. не съдействат на пристигането на Исус в Ерусалим да се възнесе (ст. 51).

Обръщат се към примера на Илия и усещат същите сили в себе си: "да падне огън от небето и да ги изтреби" (ст. 54). Въпреки че те усещат, че стихиите ще им се подчинят до степен разрушение и унищожаване на враговете им, те първо се допитват до Исус, защото знаят, че Той им е дал власт да "заповядват" на стихиите. "Учениците Му Яков и Йоан рекоха: "Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?" (ст. 54).

Исус този момент продължава да ги учи с любов. Той не се разочарова от тях, като им казва: "Още нищо не сте разбрали, не сте разбрали как се ходи в любов, как да се отнася човек с неприятелите си, как да ходи в мир и смирение ... Съжалявам, че ви дадох толкова много власт да изгонвате бесове!"

Това не го казва Исус. Той се обръща и ги смъмря (ст. 55а). Смъмря е същата дума, която се използва, когато Той се разправя със Сатана. Но Той не е жесток с тях, а отдава моментната им реакция на незнанието им: "Вие не знаете на какъв дух сте" (ст. 55б) - не постъпвайте по този разрушителен и отмъстителен начин, това не е духът, който Аз съм вложил във вас и не на това ви научих. После им обяснява наново: "защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси" (ст. 55в).

Той им обяснява духа и целта на Неговата Мисия - не да се противопоставя на враговете си, а да приобщи нови човешки души към Божието царство. - да спаси, защото знае, че душите на хората се раждат в тела, обречени на смърт, те живеят в един паднал и осъден свят и Исус помни, че Неговата мисия е да върне души в Божието царство - при Отца Спасителя. Обръща се към Себе Си не с "Аз", а с "Човешкия Син" (ст. 55) -- поставя на първо място ролята, която Отец Му е дал, като Го е изпратил на земята, а не собственото си его. Гледа на живота си като на едно "идване": "Човешкият Син (не) е дошъл..." (ст. 55) -- едно движение - придвижване - от Отца -// към хората -// към Ерусалим, за да се въздигне (ст. 51). В други стихове Той също говори за своето идване: "Аз дойдох да изпълня не Своята воля, а волята на Този, Който ме е пратил."

Значи мисията Му е следната:
1) идва /дошъл е/
2) за да спаси човешки души
3) да се въздигне в Ерусалим

Учи учениците си първо за целта на Своето идване - това е най-главното мото/ нещо, което им повтаря, когато те се ядосват безкрайно на тези, които не ги приемат (ст. 53-55).

Така успокоил учениците си за тези, които  не го приемат, те напускат недружелюбното село (което не го иска, "защото лицето му беше обърнато към Ерусалим (ст. 53) - значи, че е имал излъчване на съдбовна обреченост по пътя към Ерусалим.) Не са ясни мотивите на хората да не го приемат и какво точно се има предвид с израза: "защото лицето му беше обърнато към Ерусалем" (ст. 53).

Когато отново тръгват по пътя, след като биват отхвърлени, Исус говори на учениците си индивидуално - за всеки поотделно има свое собствено послание. Учениците му виждат със собствените си очи каква е съдбата му и как, въпреки величието си, Той бива отхвърлен. Но най-верните му ученици още повече се насърчават да го следват. Ето и индивидуалните реакции на всеки един от тях:
1) "Един човек му рече: Ще те следвам, дето и да идеш." (ст. 57)
-- Исус в отговор му казва: "Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда, а човешкият син няма къде глава да подслони" (ст. 58). -- Това звучи като номадско пътуване и липса на материални обвързаности, на живот по-несигурен и от този на дивите животни - няма собствен дом, вечно е на път, в пущинаци, сред случайни хора. Звучи като: "дори и лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда" (ст. 58).

А човешкият син няма къде глава да подслони (ст. 58). -- Това не звучи като отхвърляне на решителния ученик, който е твърде убеден, че ще следва Учителя, където и да отиде, а е по-скоро ясна картина и сблъскване на реалността на Битието на Божия Син, за който няма място все още на този свят (този паднал свят). Той преди това им е казал: "Божието царство е в сърцата ви" -- (виж още препратки за Божието царство, според Исус и неговото учение).

Той ги предупреждава - "в последните дни ще дойдат много лъжепророци и ще се опитват да заблудят обикновените хора с Неговото местонахождение - че Той е тук на земята. Очевидно Исус знае, че ролята му на земята е кратка (дали наистина?) и е с цел да подари Божието царство на хората, които Го следват: -- "мир, търпение, понасяне на скърби и отхвърляне, упование на живот в Бога в отвъдното." Той знае, че пътят Му към Ерусалем е с цел "да се възнесе", а не да се настани на трона и да царува. Знае, че мястото Му е отдясно на отца в Небесното царство. Кои животни дава за пример, като контраст със собствената си безпризорност на земята (ст. 58)? - Това са птиците и лисиците.

Първо ни насочва към лисиците - символ на хитростта и коварството - може би се отнася алегорично за такъв тип хора, които знаят как да се настанят удобно в земния си живот - "лисиците си имат леговища" (ст. 58). Лисичите дупки обикновено са в земята и там те се прикриват от враговете си. Това е препратка към човешката натура на падналия Адам - "от пръст те създадох и на пръст ще се превърнеш", както му казва Бог създателя след грехопадението му. Леговището на лисицата е препращане към смъртната същност на лукавите паднали човеци в контраст с Божествената натура на човешкия син, който отива в Ерусалим да се "възнесе", а по пътя си "няма къде да се подслони" (ст. 58).

С това ги подготвя за гоненията и страданията им на тази земя като Негови ученици: "Ако Мен отхвърлят, и вас ще отхвърлят, ако Мен бият и убиват, и вас ви очаква същата съдба!" (стих ???). "Бъдете готови да преминете към Божието царство по този начин". В речта на планината Той им казва: "Блажени сте вие, които ви гонят и казват каквато и да е обидна дума заради Мен" (виж точен цитат).

Другото сравнение на животно с Негова безпристрастност и бездoмие на земята са птиците - "небесните птици си имат гнезда" (ст. 58). Образът на небесните птици се използва и в други Негови речи - когато учи ученицие си да не се боят какво ще ядат или ще пият в утрешния ден (стих ???). И ги сравнява с това колко по-ценен е животът им от тези на птиците, за които Бог се грижи и над които бди: "А на вас дори и космите на главата ви са преброени" (стих???) - това е също предишен стих, в който се споменават птиците.

С това Господ не само че им говори отново за безгрижие относно земни жилища и обители по пътя им към Неговото възнесение в Ерусалим. Той с много малко думи ги връща към предишното Свое изказване за цеността на живота им в сравнение с този на птичките и с това ги успокоява, че Бог-Отец знае всеки, който следва Исус от какво се нуждае, за да намери свое земно прибежище в защитено подходящо жилище.

Затова и по този бърз, несложен начин, само с автоматичната препратка към образа на птиците / или на небесните птици в този случай, Той преминава към следващото индивидуално обръщение към друг Свой ученик: "Върви след Мене!" (ст. 59) -- ще се върнем към това след малко.

Исус и на друго място е използвал (алегорията) образа на птиците, които си свиват гнезда. Когато говори на какво може да се оприличи Божието царство - "на синапово зърно, което израства и се превръща в дърво, а когато то има хубава корона, небесните птици идват и се подслоняват в него (стих???).

Тук отново Той прави препратка към / връзка с/ Небесен Дом, основан на Божието царство (Божието Слово като твърда основа) --- Един път като СКАЛА, друг път като СЕМЕНЦЕ, което пониква и се превръща в подслон за птици.

Исус с това не само насърчава учениците си да не се притесняват за земното си обиталище и да не се плашат, че ще бъдат "бездомни", по път, отхвърлени като Него и отритнати, но и им казва, че ще станат силни, подхранвани от корените, поникнали от семето на Божието Слово, да приютят всички тези Небесни птици, които искат да си свият гнезда.

С всички тези образи, алегории, препратки и асоцияции Исус успява да пречупи съзнанието на учениците си за земно обиталище, къща, защитеност, сигурност на стария човек (Адам) - или още лисицата, която може и да си намери леговище в пръстта, но чрез Него, чрез следването Му, ние се уповаваме на едно небесно обиталище, в което Той отива към Ерусалим да се върне и да слезе да ни вземе. Малък пасаж, но голямо насърчение към учениците Му.

Псалм 48 - Анализ (Лично време в Словото)

Псалм 48 завършва с "Този Бог е наш Бог
                                     до вечни векове";
                                    "Той ще ни ръководи
                                    дори до смърт" (стих 14).

Направи ми впечатление, че каквото и да се говори в целия Псалм 48, става ясно, че всичко се свежда до Бог, а предишните 13 стиха са само атрибути, които помагат да се разбере Божията вола и Божието въздействие върху нас.

ст. 1  -   Бог е:    - велик
                           - твърде достопохвален
ст. 2                    - красив по възвисеността си
                           - радост на цялата земя
ст. 3                    - прибежище

В ст. 2 мислим, че става въпрос директно за Бог, но по-скоро за Сион / място, където е градът на Бог. Бог за втори път се свързва по-конкретно с място. (Първият път е "цялата земя" - ст. 2а). Що се отнася до "прибежище" в ст. 3 - Бог отново е свързан с място: " палатите му" (ст. 3), "в града на великия цар" (ст.2).

Извода:
1) директни атрибути
                БОГ Е:  велик (ст.1)
                               твърде достопохвален (ст. 1)
                               красив по възвисеността си (ст. 2)
                               радост на цялата земя (ст. 2)
                               прибежище (ст. 3)

2) индиректни атрибути на Бог, Който е символизиран с място: 
                                  цялата земя (ст.2)
                                  хълмът Сион (ст.2)
                                  градът на великия Цар (ст.2)

Защо е важно Бог да е свързан с място??? Ето защо:
1) ЦАРЕТЕ: 1) се събират на това място (ст. 4)
                       2) виждат (ст. 5)
                       3) изпадат в почуда (ст. 5)
                       4) смущават се (ст. 5)
                       5) спускат се в бяг (ст. 5)
                       6) трепет ги обзема там (ст. 6)
                       7) болки като на раждаща жена (ст. 6)

2) МЯСТОТО, което е свързано с БОГ, Който първоначално като качества сам за себе си е:
                         велик (ст. 1)
                         твърде достопохвален (ст. 1)
                         красив по възвисеността си (ст. 2)
                         радост на цялата земя (ст. 2)
                         прибежище (ст. 3)

                       ~ представлява
              1) -- въздействието върху световните (политически (?)) лидери при събирането на това  място
                        ----> те виждат [нещо? - но какво]

              2) -- емоциите, които те изпитват при усещането, че са на място, което принадлежи на Бог, Който в същността си е "прибежище":
                          ПОЧУДА (ст. 5)
                          СМУТ      (ст. 5)   [желание да избягат?]
                          ТРЕПЕТ  (ст. 5)
                          БОЛКИ    (ст. 5)   [за това, което предстои да се случи или осъществи чрез тях и трудновзетите им решения]

За щастие след изброяване на личните качества на Бог, преди да се премине към "мястото" и въздействието му върху световните лидери - "царете" (ст. 4), които се събират, се дава насърчително обобщение, че едно от личните качества на Бог е "радост на цялата земя" (ст. 1). Така че, каквито и "болки на раждаща жена" да ги обземе при "събирането им", всичко в крайна сметка ще допринесе за "радост на цялата земя".

Псалм 48, Стихове 7-14

Обръщение на "царете", които са се събрали (ст. 4), за да видят Бог

1. Обръщението на царете към Бог е направено след тяхното събиране на мястото Господне. Тогава те разбират Кой е Бог и свидетелстват пред Него:

1) Избавя ги от враговете им: "с източния вятър Ти съкрушаваш тарcийските кораби" (ст. 7). Бог си служи с елементите на природата, за да им помогне.

2) Бог отговаря на описанието Си: "Каквото бяхме чули, това и видяхме (ст. 8а) в града на Господа на силите, в града на нашия Бог" (ст. 8б).
Отново се говори за това "виждане" на царете в "мястото", което Бог обитава.

3) Размисъл - видяното ги кара да размишляват:
                       а) за Твоето милосърдие (ст. 9)
                       б) сред Твоя храм (ст. 9)

2. Кой е Бог според царете:

1) Името Му носи възхвала до края на земята (ст. 10)
2) Пълен е с правда, когато прави нещо (ст. 10)
3) Отсъжда справедливо (ст. 11)
4) Носи радост на хълма Сион и на Юдейските дъщери

3. Призив на царете към останалите:
1) Обстойно запознаване със Сион

• да обикалят Сион (ст. 12)
• да го обходят (ст. 12)
• да преброят кулите му (ст. 12)
• да обърнат внимание на укрепленията му (ст. 13)
• да разгледат палатите му (ст. 13)

2) Задължение към идните поколения: "Разказвайте на поколенията след вас" (ст. 13)

• Този Бог е наш Бог (ст. 14)
• Ще ни ръководи до вечни векове (ст. 14)

Лично време в Словото: Притчи 31

Възхвала на добродетелната жена

10 Кой може да намери добродетелна жена?
Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 Сърцето на мъжа ѝ уповава на нея;
и няма да му липсва печалба.
12 Тя ще му донася добро, а не зло,
през всички дни на живота си.
13 Търси вълна и лен
и работи с ръцете си това, което ѝ е угодно.
14 Тя е като търговските кораби –
донася храната си отдалеч.
15 При това става, докато е още тъмно,
и дава храна на дома си,
и определената работа – на слугините си.
16 Разглежда нива и я купува;
от плода на ръцете си сади лозе.
17 Опасва кръста си със сила
и укрепва мишците си.
18 Като схваща, че търгуването ѝ е полезно,
светилникът ѝ не угасва през нощта.
19 Слага ръцете си на вретеното
и държи в ръката си хурката.
20 Отваря ръката си за сиромасите.
Да! Простира ръцете си към нуждаещите се.
21 Не се бои от снега за дома си;
защото всичките ѝ домашни са облечени с двойни дрехи.
22 Прави си завивки от дамаска;
облеклото ѝ е от висон и морав плат.
23 Мъжът ѝ е известен в портите,
когато седи между местните старейшини.
24 Тя тъче ленено платно и го продава,
и доставя пояси на търговците[b];
25 сила и достолепие са облеклото ѝ;
и тя гледа весело към бъдещето.
26 Отваря устата си с мъдрост
и законът на езика ѝ е благ.
27 Добре внимава в управлението на дома си
и хляб на леност не яде.

Синовете ѝ стават и я облажават;

и мъжът ѝ я хвали, като казва:
29 Много дъщери са се държали достойно,
но ти надмина всичките.
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх;
но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 Дайте ѝ от плода на ръцете ѝ
и делата ѝ нека я хвалят в портите.

Нека да обърнем внимание на стихове 28 - 31. 
Тук имаме картина на младежи и съпруг, които хвалят  жена, която от своя страна е в Господа. Нейната вяра в Господ и страх от Него (която се "бои от Господа"), я правят достойна за похвала: "Ти надмина всички, които са се държали достойно" - казва мъжът й, а синовете й стават и я облажават. Цялото мъжко съсловие от семейството хвали майката, а излиза в следващия стих, че всъщност те прославят Бог, който стои зад достойното й поведение. Всичко, което тя успява да направи, е вследствие от упованието в Бога и това, че се "бои от Него."

Няма ни капка гордост. Мъжете я хвалят, а тя остава в Божието присъствие и продължава да бъде смирена. 

Най-важното, което една жена може да направи, е да се "бои от Господа" - това е знак на почит към Бог. Нито постиженията й в работата или грижата за семейството, нито външният й вид са толкова достойни за похвала, колкото присъствието й в Бога.

Ние не бива да се боим от мъже или синове и тяхното мнение за нас, а трябва да оставаме в Бог и ще бъдем хвалени и облажавани от млади и стари мъже, които ще могат да ни оценят.

Повече по темата можете да намерите ТУК. 

Библейски финансови принципи – Ден 20 – Водачество по време на финансови кризи

Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга - те ме утешават. (Псалми 23:4 )

Колко от нас са минавали през финансови трудности, когато не са имали възможност да си позволят най-обикновени потребности от ежедневието си? Но колко от вас са перманентно в състояние на недоимък? За нас трудностите от финансов характер са винаги някакво временно препятствие, което ни мотивира да пренаредим приоритетите в живота си, да съберем сили и да се изправим лице в лице с препятствието, като същевременно изграждаме характер и виждаме колко силни ставаме в желанието да се справим с проблемите. Когато заради финансови проблеми сме длъжни да оставим семейството си и да заминем за чужбина, или да сменим местоработата си, зоната на познатото и удобното – ние се виждаме в друга светлина и опознаваме собствените си скрити енергии – неща, които иначе нямаше да излязат наяве.

Но в трудни ситуации най-вече усещаме Божията динамика, опитваме се да се свържем с Него и да разберем как действат нещата – във финансов и чисто човешки план – каква е логиката Му, когато ни изпраща предизвикателства. Повечето финансови кризи са само временни и са огледало на душевните ни недъзи, на прекъснатата връзка с Бога, която отчаяно се нуждае от подновяване, за да можем да черпим ресурси от извора на живота. „Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието.“ (Йоан 7:38 ). Това означава, че когато при финансови или други житейски кризи ние изострим вниманието си към Божието водачество и Неговата воля, ние израстваме като личности и към преживяванията си добавяме осъзнаването, че Бог е близо до нас и ни подкрепя. 

Когато процесът на разпадане на старото мислене започне, Бог не оставя нещата в руини – от тях винаги изниква нещо ново – ново творение, в което Божественото и човешкото са се слели в нас, както е било и в Исус. Тогава ние започваме да гледаме по друг начин на всички предизвикателства в живота си – на финансовите, на тези във взаимоотношенията ни, на желанието да променим начина, по който мислим и действаме. Казваме, че започваме да усещаме Божията благодат в и сред нас. „А на Давидовия дом и на йерусалимските жители ще излея дух на благодат и моление; и те ще погледнат към Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него, както някой плаче за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него, както някой скърби за първородния си.“ (Захария 12:20). Знаем, че тази скръб по Бога е благотворна и съживителна за всички души: „Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание на злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.“ (2 Коринтяни 7:11).

Пожелаваме ви да преминете през всички трудности с увереността, че Христос е с вас, бди над вас и очаква вашето обръщане към Него, за да удовлетвори всяка ваша жизнена потребност.
Нашата интернет страница: Издателство ВикторияБГ

Божията динамика в социо-икономическото развитие на една общност - Псалм 107

       В Псалм 107 се намира едно много интересно изображение на това как хората достигат до потребността да се обърнат към Бог и да Му се доверят за решаването на техните проблеми. 
       Като цяло Псалм 107 може да бъде разделен на 2 части - първата разказва за това кои хора имат нужда от Неговата помощ, как молитвата им към Бог задейства събития в живота им и какви са резултатите от това.
       Във втората част се разказва директно за Божието провидение и Божията намеса в издигането и събарянето на определени икономически общности - с каква цел Той ги обособява, поддържа и променя - какви са динамиките и силите, които определят възхода и падението на определени социални структури.

     Значи първата част е картина на това как хората се обръщат към Бог - от долу нагоре по вертикала. Втората част е фокусирана в обяснението как Бог гледа на хората и им въздейства - отгоре надолу по вертикала.
Нека да разгледаме първата част:

I. Кои групи хора се нуждаят от Господа:

1. Самотните: "Едни се скитаха в пустинята, по усамотен път без да намират населен град, гладни и жадни, душата им примираше в тях." (Пс. 107: 4-5). 

2. Хората изпаднали в депресия: Ето как са описани от Псалмиста като група хора: "Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, вързани със скръб и с окови, защото се разбунтуваха против Божиите слова и презряха съвета на Всевишния. Затова смири сърцето им с труд;те паднаха и нямаше кой да им помогне" (Пс. 107: 10-12).Разбунтувалите се против Господа в миналото изпитват голяма нужда от Него - живеят еднообразен живот: седят "в тъмнина и в мрачна сянка, вързани със скръб и с окови, защото ... презряха съвета на Всевишния." (Пс. 107: 10-11). Може да се каже, че това са хора изпаднали в депресия, която е резултат от а) бунт против Божиите думи и б) презрение съвета на Всевишния. 11 12 

3. Безумните (хора, изпаднали в безпътица): Те отговарят на следното описание в Библията: "безумните са в скръб поради беззаконните си пътища и поради неправдите си. Душата им се гнуси от всяко ястие, а те се приближават до портите на смъртта" (Пс. 107: 17-18). Безумието им резултат от "беззаконните им пътища" (Пс. 107: 17а) и "неправдите им" (Пс. 107: 17б). В резултат от това, собствената им душа се "гнуси от всяко ястие," докато "те се приближават до портите на смъртта" (Пс. 107: 18). 

4. Хората с рискови професии (поставящи в опасност живота им при изпълнение на служебните им задължения): "онези, които излизат в морето с кораби и вършат работи в големите води" (Пс. 107: 23). Те са описани като следната група хора:  "Онези пък, които излизат в морето с кораби и вършат работи в големи води, те виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбочините, защото когато заповядва и довежда бурния вятър, който повдига морските вълни, те се издигат до небесата и пак се спускат до дълбочините; душата им се топи от бедствие. Люлеят се и политат като пияни, и целият им разсъдък ги напуска" (Пс. 107: 23-27). Те са поставени в опасни ситуации и виждат как Бог действа; усещат, че животът им е в Божиите ръце и са свидетели на противодействието Му срещу силата на природните стихии. 
       Въпрос: В коя от тези групи се виждате вие или виждате хората близки до вас?

II) Каква е Божията реакция към всички тези групи хора, когато те се обърнат към Бог в отчаянието си?
1) Самотните: "Тогава извикаха към Господа в бедствието си; и Той ги избави от утесненията им и ги заведе през прав път, за да достигнат в населен град." (Пс. 107: 6-7).
2) Депресираните: "Тогава извикаха към Господа в бедствието си; и Той ги избави от утесненията им; изведе ги от тъмнината и мрачната сянка и разкъса оковите им." (Пс. 107: 13-14).
3) Безумните: "Тогава викат към Господа в бедствието си; и Той ги избавя от утесненията им. Изпраща словото Си и ги изцелява, и ги отървава от ямите, в които лежат." (Пс. 107: 19-20).
4) Хора с рискови професии (или в трудни ситуации): "Тогава викат към Господа в бедствието си; и Той ги извежда от утесненията им; превръща бурята в тишина и вълните ѝ утихват." (Пс. 107: 28-29).

III) Какъв е резултатът и каква е причината Бог да отговори на молитвите им и да им даде избавление? 

     В Библията се казва, че Бог прави това по две причини - защото по природа Той е добър, справедлив и милостив - бърз да забрави прегрешенията им и пренебрежението им. Другата причина е, че Той желае да се прослави чрез доброто което прави - да Го опознаят всички народи, всеки човек да може да Го прослави и да получи лично откровение за Него, за да влезе в общение с Него и да се освети. Ето как това се случва при всяка от гореспоменатите групи хора:

1) Самотните: "Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове; защото насища жадна душа и гладна душа изпълва с блага." (Пс. 107: 8-9).9 

2) Депресираните: "Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове; защото разби медните порти и железните лостове сломи." (Пс. 107: 15-16).16 

3) Безумните: Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове; и нека принасят жертви на хвала и радостно да възвестяват делата Му." (Пс. 107: 21-22).22 

4) Хората с рискови професии (или в трудни ситуации): "Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове; нека Го и възвисяват в събранието на народа и нека Го хвалят в заседанието на старейшините. " (Пс. 107: 31-32). 

      Виждате ли общото във всички тези промени към добро в ситуацията на всяка група подтиснати хора - първата мотивация на Бог е да ги научи "да славословят Господа за Неговата благост и чудесните Му дела към човешките синове." Това се повтаря като мотив или рема при всяка една изходна ситуация и в четирите случая. Защо - защото хората на земята загиват без знание за Господ. Най-добри свидетели са тези, които са преминали през трудности и изпитания, и са уповавали на Него, за да ги избави и издигне. Това е сходната черта във всяка тежка ситуация и е плод от първото желание на Бог - хората да Го познават като грижовен и верен Баща на всички народи. 
       Въпрос: през какви трудности сте преминали и по какъв начин Бог ви е избавил и издигнал, когато сте се обърнали към Него и сте Го призовали за помощ? 

  Псалмът свършва с обяснение на делата на Господ - колкото и противоречиви да изглеждат те. 

       От една страна Той "превръща река в пустиня и водни извори в суша" (Пс. 107: 33) и "плодородна земя - в солена пустота" (Пс. 107: 34), а от друга страна - "превръща пустиня във водни езера и суха земя - във водни извори" (Пс. 107: 35). Въпреки, че действията Му изглеждат противоречиви на пръв поглед, има логика и причини за всичко това - в първия случай на пресушаване и опустошение на земята всичко е резултат от човешкия грях: "поради нечестието на жителите й" (Пс. 107: 34). 

    Ние знаем, че при създаването на земята и сътворението на всичко живо в нея, Бог поставя човека в центъра и му подчинява всичко - територията, животните, стихиите. Когато човек не живее в Божествена хармония, Бог му отнема всичко това - ресурсите пресъхват, няма извор на живот, условията за размножаване се осуетяват, за да се предпази земята от разпространение на състоянието на грехопадение на човека, който я владее.
   От друга страна, Бог има силата да възвърне жизнеността на земята и всички условия в нея, за да спаси хората, да им даде възможност за възстановяване и продължаване на жизнените им сили: "там заселва гладните, за да си основават градове за живеене и да сеят ниви и садят лозя, и да си добиват изобилни плодове" (Пс. 107: 36-37).
  Псалм 107 рисува картина на постоянните обрати в живота - хората се борят с условията на живота, и, въпреки че са били спасени от глад и лоши условия, самото установяване на начина им на живот не ги предпазва от униние на духа. Въпреки че градовете са построени, отношенията - установени - има производство, плодородие, благословение, все пак се стига до всеобщо униние на духа: "Пак те се снишават и се смиряват от угнетение, бедствие и тъга" ( Пс. 107: 39).

   Тук е регистрирана динамиката на цели социо-икономически общности, които изживяват подем, но все пак стигат до задънена улица, вероятно заради "презрението," което Бог "излива върху князете" (Пс. 107: 40), т.е. управляващите тези общности. Това презрение се състои в изпадане на безпътие и губене на смисъла на живота: "Прави (ги) да се скитат в пустиня, където няма път" (Пс. 107: 40). Въпреки това цялата общност не е обречена, само защото управялващите са изпаднали в състояние на презрение от Господа. Той раздвижва обществото по други пътища - "бедния поставя нависоко от неволя и му дава деца като стадо" (Пс. 107: 41).

   Всичко това става с цел да се насърчат праведните ("праведните виждат това и се радват" (Пс. 107: 42а)), да се изостри вниманито на мъдрите като се стимулират хората да "размишляват ... за Господните милости" (Пс. 107:43), както и да се спре беззаконието, което Бог презира: "всяко беззаконие си затваря устата" (Пс. 107: 42б) при вида на тези неща.

 izdatelstvovictoriabg.alle.bg

37 

29