Библейски финансови принципи: Тринадесети Ден - Какво получаваме, когато даваме?

В едно смесено общество, където материалните и духовните ценности са на различни нива в  съзнанието на хората, ние рядко можем да видим взаимовръзка между едното и другото. Така е било и в старогръцкия свят, където философските течения са се развили в две основни посоки - от една страна в търсене на духовни истини, а от друга - в търсене материята, която свързва всички градивни частици. На такова разделение се противопоставя категорично юдейското монотеистично вярване - вярата в един несътворен първоначален Бог, който е Дух и пребивава в невъобразима светлина. Той сътворява със Словото си нашия материален видим свят - всичко сътворено от материя, от която ние се ползваме. Истината е, че според това вярване, разкрито в Стария Завет, човек също е сътворен като крайното произведение в процеса на изграждане на земята. Важното е кое ни разграничава от останалата материя - човекът е по образ и подобие на живия Бог, и е способен да общува с Него. Такъв е първоначалният замисъл на Твореца: "И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята." (Битие 1:26).

Ние сме сътворени да бъдем господари над останалата материя, която няма Слово, дихание и способности да твори с волята си - и изобщо няма свободна воля, както човека. Всичко това ни прави независими и свободни от материята, а не нейни роби. Сега, след като изяснихме някои хармонични принципа, нека да се върнем на въпроса с даването. Самият акт на даване се превръща в една съживителна и освежителна програма за нашето същество, което се научава да вярва в непрестанния поток на материално осигуряване, произтичащо от Творец, на когото ние по замисъл се уподобяваме. Какво е Неговото отношение спрямо нашите нужди? Библията казва: "Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава на Христа Исуса" (Филипяни 4:19). И така, ние не бива да се страхуваме да даваме. В целия процес на даване е заложена позитивната идея да се подсили нашата вяра в Божията грижа за нас. Освен това ние не бива да се залавяме за материалните придобивки, които сме натрупали, а да живеем освежителния живот, водени от Светия Дух, в едно непрестанно подновяване на нашите ресурси и добри дела към нуждаещите се.

Когато даваме, ние се освобождаваме от алчността и от желанието да контролираме нещата в наша полза, тъй като близкото бъдеще така или иначе е непредсказуемо. Господ казва: "Не се насърчавайте в душата си и не казвайте: Аз съм спечелил толкова имот, хамбарите ми са пълни, отсега нататък ще живея спокойно и душата ми няма да се грижи за нищо", защото няма гаранция какво ще се случи утре и къде ще се озове цялото ни богатство.

Затова, човек, когато дава, развива и поддържа постоянно в себе си трезвото и будно съзнание, че материалните придобивки са в движение, а за всичко има грижата Бог. Така се активира нашата надежда, че Господ ще снабди всички наши нужди. "И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловерци! И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте; защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това."

Всички ние знаем разликата между Галилейското езеро и Мъртво море. В първото водата е чиста и свежа, защото в него не само се влива речна вода, но и се изтича; то едновременно събира и отдава, което го кара да се освежава. От друга страна Мъртво море събира, но не изпуска и там няма движение. Вие сами решете кое от тези искате да бъдете - свежи и даващи, или мъртви и нерешени да се разделят с малкото, което с мъка се влива в живота им. Пожелаваме ви огромен успех, лично благословение и освежаване.
Издателство ВикторияБГ.