Павел бива разпитван пред Синедриона (Деян. 23:30). Това са "главните свещеници" (Деян. 22:30) на народа. Той се обръща към тях с надеждата да го разберат: "Павел насочи поглед към Синедриона" (23:1а) и се обръща към тях като към сродни души, като ги нарича "Братя". "Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест" (23:1б). Доколко ревностен той е бил към всичко свързано със Закона и с народа им доказва обръщението към самия народ от преди, когато е бил изведен на площада да бъде съден: "Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас" ( Деян. 22:1).
Но за разлика от хората на площада, които "като чуха, че им говори на еврейски, пазеха още по-голяма тишина" ( Деян. 22:2), първосвещениците не чакат той да говори много дълго, преди те да му се нахвърлят с плесници. След като бива наказан физически за дързостта си, се започва разпра и свещениците се настървяват срещу него, без дори да са го изслушали, Павел изведднъж разбира сред какви хора се намира: "Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи" (Деян. 23:6). Тук е мястото да се сетим какво е казал Исус на учениците си на път към Йерусалим, когато е отивал да се възнесе: "Пазете се от кваса на фарисеите" (Лука 12:1). Какво е имал Той предвид с това? Кои са фарисеите? В Деяния 23 се казва, че когато Павел се опитва да се защити пред Йерусалимските първосвещеници, които са разделени на садукеи и фарисеи помежду си, възниква "разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се" разделя (Деян. 23:7).
В какво се състоят техните различия? "Садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете" (Деян. 23:8). Т.е. фарисеите признават, че има възкресение, както и ангели и духове.
Като се опитва да се защити пред Синедриона, Павел сам признава и се самоопределя като фарисей: "извика в Синедриона: "Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите" (Деян. 23:6).
Но защо Исус е казал: "Пазете се от кваса на фарисеите" (Лука 12:1)? И на друго място: "ако ви проповядва някой учение по-различно от Моето, не му вярвайте, пък бил той ангел небесен или друг някой учител." "Защото Аз не дойдох да отхвърля Закона, но да го изпълня."
Значи учението на Исус нито противоречи на това на садукеите, нито се самоопределя с това на фарисеите. То е нещо, което приема и съдържа и двете: както здравият разум на прагматика, така и вярата във възкресението на мъртвите. За Него не е достатъчно да бъде възприет само от фарисеите, но и от садукеите. Исус знае, че ще бъде по-лесно възприето от фарисеите, а и пример и доказателство са реакциите на фарисеите, след като Павел е свидетелствал пред тях:" Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи" (Деян. 23:6а).
Павел да не би да се оправдае чрез "Изпълнението на Закона", т.е. чрез "дела". Защото Исус казва, че само чрез Него човек може да оправдае и спаси себе си. Но Той лично е мълчал пред първосвещениците, които са го обвинявали в неизпълнение на Закона.
Но ето как фарисеите реагират на изказването на Павел, че е фарисей: "Никакво зло не намираме у този човек; и ако му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога" (Деян. 23:9). Това води до още по-големи "разпри" (Деян. 23:10) и Павел бива отведен от войниците ("хилядникът") в "крепостта" (Деян. 23:10).
Въпреки че Павел не е успял да каже и дума за Исус и за това, че е станал Негов последовател, Бог е приел самото му присъствие в Синедриона за свидетелство: "През следващата нощ Господ застана до Него и каза: "Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетестваш и в Рим" (Деян. 23:11).
Виждаме, че веднъж преминал в Исус, дори и човек да се самоопределя с някакво старо, вече "изпълнено учение", Той със самото си присъствие "свидетелства" за Христос и с това "стоене в Христос" Бог изпълнява Своя план за "свидетелстване" по цялата земя.
Нека да стоим в Христос и да не се завличаме "по разни странни учения, които не са принесли полза" на тези, които са ги следвали, както пише по-късно Павел в писмата си към светиите.
Защо обаче, след като Исус казва за себе си: "Аз съм мирът на света", все пак при невинното свидетелство на Павел "Аз съм фарисей", разпрата в Синедриона още повече се увеличава и Павел е изложен на риск да бъде разкъсан. Нали той уж им говори на собствения им език и се определя като един от тях? Истината е, че той вече е преминал в Исус и Исус говори чрез него. Исус казва, че духовете се разделят в Него и че не е дошъл да помири, а да раздели. От друга страна той казва: "Ако Мене гонеха, и вас ще гонят; ако Мене отхвърляха, и вас ще отхвърлят."
А Павел е отведен и е запечатан със Светия Дух да продължава да свидетелства.
Няма коментари:
Публикуване на коментар