Ways to Dispel the Darkness: Personal Bible Studies - Winter Season 20013/14

Thanks to previous experience among devoted pilgrims though this meaningless word, carrying the Word of God as their daily bread and symbol of their existence, and being confronted with my friend's irrational pit of despair in the claws of depression, * have decided to return to the healthy practice of learning the Gospel and the Word of God for myself, by getting more time and researching the passage * am currently reading. See what the outcome of that: * have learned to concentrate, feel that * am getting closer to God and understand His heart, and His plan much better. Personal Bible study brings so much light in our daily darkness, strengthens our minds and determination to do the will of God. It heals in miraculous ways our deepest wounds and fears. * would recommend it so strongly, if you feel you are pursuing wisdom and light. 

The Third Book of John

Through the 3.Books of John, the Elder, and one of the 12 Apostles, writes in 90 C.E. (he is probably the only  one of the twelve apostles still  alive on planet earth at that time). He addresses what is good - writes to a good faithful Christian [Gaius] to continue to do what is good and of God: 1) to receive messengers of the Gospel; 2) to support brothers in the faith; 3) to stay away from the example of the ungodly leaders [like Diotrephes - his name has something to do with Zeus/ similar to "son of Zeus"].

Negativity really comes from some church leaders, who obviously  even in the early church were trying to oppose the Apostles and hinder the work of God - spreading the Gospel and receiving new teachings from messengers sent by the Apostle [Elder]. John says that he himself has the authority to come and rebuke the evildoer for this opposition and harmful conceptions. John says: enough is enough, it is time to expose him and stop from from preventing the growth of the believers.

What is the contrast in his attitude toward faithful people - Gaius and Demetrius - they are not leaders within the church, but always reliable and hospitable - they "receive" and encourage brothers, show patience and love the Truth of the Gospel, and those who bring it. With such people John encourages true believers to make friends and follow their example.

And on the other hand - he vigorously admonishes us to stay away from false brethren that oppose the truth for the sake of keeping their power and their own role of importance. John tells just one word - such people are EVIL.

And to sum up: continue to do GOOD, stay away from EVIL.

The passage teaches me that this problem existed even in the early church, while the apostles, setting the foundation of the church were still alive. It seems to be more of a problem of a personal character rather than doctrine. People, who refuse to cooperate with those, who initially brought them the message and try to build their own authority into the church - should not forget - they will be rebuked and exposed by those, who really bring the gospel and know what is going on, because they have the Truth and have been appointed by God/ Christ to spread the truth. They do  carry real responsibilities and will see that no one opposes that. 

After all, the Elder John carries the blessing of Jesus Christ and builds on his legacy, so no earthly authority can oppose him for a long time. 

There are many self-proclaimed leaders that have not exchanged their heathen names for Christian names, but God knows that and they do not have real authority. God and his apostles see and will make sure that the message of truth will be carried by faithful people to faithful brethren and that is how it still works nowadays. Is there a dilemma between: do evil or do good?! Stay with the good and do what is right; do not follow the example of what is evil (based on deception and old [other god's] identity).

The church is of Christ and is good, because good people bring the truth and should be received by good people.

Sources: 

• The Orthodox Study Bible, Thomas Nelson Publishing, Nashville, 1982.
• An Overview of the 3. Book of John, In: Christian In Connect, Web, 2001.
• Book of 3 John, Got Questions, Web, 2002-2013.
• Third Epistle of John, Wikipedia, Web.

New books on the market - the best flow of ideas should be available to the sensitive reader

My friends are telling me that no one is reading at the moment in Bulgaria - especially in Bulgaria, where people (the average ) are busy getting out of the mud of everyday existence.

I am excited to be able to share my own thoughts finally on a daily basis. And, because the whole world gets to see this blog announced, I am pretty nervous, since being a sort of a professional writer and at least a blogger would mean leaving the comfort zone of cosy home environment and evening sofa reads.

But - follow your intuition and Life might happen to pronounce inevitable turns of happiness when one tries to elucidate the dark corners of one's existence, and much more - to show the light towards ... guess what - the unshakable principles of the Western capitalism - be they in thinking, emotions, deeper revelations of psychologies or political stability.

Well, if we are not orientated to look up to a greater nation than ours, where shall we stare at for guidance and survival? I guess the answer is - in our hearts, deep inside.

However, on the background of political hurricanes and unexpected turns we all are experiencing at the moment, I guess the written word could at some extent STOP the flux of events in the minds of the TV watchers and FIX their attention on something much more ... less fluid - on an object called SELF - the INNER SELF.

Because that's what we are - entities of SELVES ready to define each other with a bind of characteristics and ... do we recognize the opposite face in front of us as part of our existence or just as something foreign and an unknown object to be avoided?

I guess I am starting to worry about the loss of poetry (I used to experience in my childhood) and the overall sense of confusion and disorientation,  so here I would probably present an unexpected topic of the heart each and every day - and see where this all leads me.

And I guess - the idea of being a BG publisher is a means of saving or re-creating that universal poetry of events, that needs to reunite the world and redefine SELVES.I believe beauty is on the way and we need to point our attention to objects of beauty. I will speak out of my BG heart - not sure how largely recognized BG poetry is.Good luck everyone with LIFE as a whole. Should be fun.

Библейски финансови принципи: Петнадесети Ден - Да довършим нечия работа или да започнем собствен бизнес?

В Библията се казва, че след идването на Христос на земята и след разпъването му на кръста, последните Му думи бяха: „Свърши се”. И апостолите в посланията дообясняват какво значи това: „Сега не аз живея, а Христос живее чрез мен, за да върша неговата воля. Всички ние сме в едно Христово тяло и сме изпратени до всички краища на земята да проповядваме и да покръстваме ученици на Христа.” „Всичко е Нему (на Него) подчинено, докато дойде време Той да подчини всичко на Отца”.

Така и всяка наша земна работа, за да върви добре и да не подлежи на тление, а да отеква в бъдещето, да има основа здрава като скала – всичко трябва да бъде ежедневно подчинявано на Христос, ако искаме да преуспеем.

Добре е, ако започвате бизнес или ако сте назначени на нова работа, да се научите да вършите всичко за Негова слава. Това важи също за взаимоотношенията с хората, висше- или нисшeстоящи. Ние разгръщаме Христовата душевност сред тези около нас и те се докосват до Него непосредствено, затова трябва да знаем, че всичко, което ще направим или ще кажем, може да се окаже ключ към съдбите на колегите си, техните семейства и приятели. За да положим и да демонстрираме една солидна основа, ние трябва да сме хора, които носят в себе си тези библейски ценности, които правят истинските вярващи стабилни, добри бизнес партньори и колеги, верни работодатели, държащи на думата си и заплащайки това, което са обещали на време, както е било предварително уговорено. Всички тези бизнес дела са наблюдавани Отгоре, от Отца, и Той може със сигурност да възнагради усилията ни да сме коректни във взаимоотношенията си с Него и с хората около нас.

Печалбата не е случайна, особено в днешно време, когато сякаш средствата липсват и хората изпитват остър недоимък, глад за ресурси, липса на разработени бизнеси и оттам липса на работни места. Това е така, защото хората като цяло не се обръщат към Източника на мъдрост и не черпят от Него информация за това каква е настоящата ситуация, видяна Отгоре и как „аз”, Божият служител мога най-добре да послужа на Божия план в този даден момент. Мога да ви уверя, че колкото повече хора знаят за Източника и се допитват ежедневно до Него, толкова по-добре е за всички нас и за общата печалба. Господ ще ги упъти правилно - понякога чрез лично откровение, друг път чрез съвети и помощ от други; ще ги ориентира дали да започнат нов бизнес, колко средства и усилия да вложат в него, кого да наемат на работа, така че бизнесът да е сполучлив; ако сте в ролята на работещ или наемник – знайте че същото важи и за вас – Господ ви е дал някои необходими качества, за да вършите определена работа. Ако сте достатъчно разумни да се ръководите от Неговите принципи, с упражняването на дадена професия или работа, Той ще умножи талантите ви, ще ви помогне да добиете много тънка чувствителност към работата си и от това ще имат полза всички – както вие на първо място – ще бъдете ценени от работодателя си, така и хората, за които работите, защото вашата продуктивност ще ги благослови и умножи бизнеса им.

Всеобща тайна в преуспяващия бизнес свят е, че в основата на всеки бизнес стоят духовните ценности, които хората си разменят помежду си – услугите, които извършват, са услуги, изградени върху определен модел на манталитет, върху който е работено години наред. Значи, като начало – ако се пазите от деструктивни модели на поведение, които директно вредят на вашето благосъстояние като пиене и т.н. вие ще видите един по-добър свят, които е създаден да съществува за славата на един много добър Бог, който иска хората да използват вложените в тях таланти, за да си помагат един на друг и да правят живота си максимално лесен и приятен. Само Неговото слово може да ви научи какви са тези принципи.

Библейски финансови принципи: Четиринадесети Ден - Продуктивността и вярата в Бога

Връзката между работата и вярата в Бога се разкрива в Светото Писание. Още със създаването на човека, Господ го назначава да се грижи за райската градина и така трудът се узаконява като нещо добро и полезно. Самият Бог в момента също работи, като продължава да твори своето създание - така и ние, които сме по Негов образ и подобие, се свързваме с Духа Му на творчество и грижа за създаденото, в което се състои и цялата работа.

Има зависимост също между продуктивността и печалбата. Ако погледнем за пример живота на Йосиф от Стария Завет, който е бил продаден в робство в Египет - тогавашната супер сила и равняваща се по световно влияние на Съединените Щати днес - то ние ще установим, че условията на труд не винаги са благоприятни за всички хора. Има и много онеправдани, които работят в тежки ситуации и са ниско - ако изобщо, - платени. Такава съдба е имал и Йосиф, но за щастие той се е учил на вяра и посвещение в Бога още от най-ранно детство от баща си Яков. Така и тази вяра в Бог го е направила верен човек със строга морална етика и достойнства на лидер, на когото могат да се възлагат много задачи, които той ще върши превъзходно. При Бога въпроса не е в многобройните качества, които даден човек притежава, а в това дали върши нещата като за Господа. Така и всички чужденци, при които робът Йосиф работи, виждат неговата добра воля и го издигат до длъжността на управител и надзорник на държавните работи.

Изводите са два - човек може и да бъде изпаднал в най-последната яма на работната верига на труда, но тъй като има съзнание за Бог, който бди над него - то самият Бог никога няма да го остави в затрудненото положение, а ще до издигне на най-високи места, за да се прослави името на Бога. Всички трудности са само временни за проба на характера и утвърждаването на ценностите. Дръжте високо вярата си във Бога, особено ако сте чужденци (та дори и да се чувствате такива в собствената си страна) - и бъдете с ясното съзнание, че Господ никога няма да ви остави за дълго време в най-нисшите слоеве, а ще направи така, че и вие да попаднете на по-добро място. Господ е този, Който има силата да промени обстоятелствата и да ви постави в добра светлина пред работодателите ви. "Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим" (Ефесяни 2:10). 

Бог иска най-доброто от нас да излезе на яве, за да може Неговата Светлина и мъдрост да се появят на света, който в момента е под влиянието на Сатана. Така че, когато ние вършим земните си дела – или работата си, като се свързваме с Божията сила, ние вече без думи прогласяваме царството на светлината и хората около нас усещат как ние, независимо в каква позиция се намираме, носим нещо в себе си – Божия мир, което на света му липсва. Когато започваме работата си и всеки ден от живота си с молитва към Бога – Той да се всели в нас, за да можем да свършим добре и съвършено работата, която ни предстои – ние ( и околните) ще видим как Господ работи чрез нас – усещаме прилив на сили, весели сме, имаме желание да вършим нещата, вместо да търсим повод да излезем на почивка да пушим, ние се зареждаме от самата работа и имаме достатъчно прилив на енергия да помагаме и на колегите си. Една работа (а и всяка работа) започната с молитва и посвещение на Бога – дори и най-дребната – като например да сготвим нещо вкусно или да боядисаме оградата – винаги ще носи докосването от Бога, и в свършеното ще се вижда нещо необяснимо приятно, хармонично и сложено на място. Това е работата на Светия Дух, който твори в нас.

Библейски финансови принципи: Тринадесети Ден - Какво получаваме, когато даваме?

В едно смесено общество, където материалните и духовните ценности са на различни нива в  съзнанието на хората, ние рядко можем да видим взаимовръзка между едното и другото. Така е било и в старогръцкия свят, където философските течения са се развили в две основни посоки - от една страна в търсене на духовни истини, а от друга - в търсене материята, която свързва всички градивни частици. На такова разделение се противопоставя категорично юдейското монотеистично вярване - вярата в един несътворен първоначален Бог, който е Дух и пребивава в невъобразима светлина. Той сътворява със Словото си нашия материален видим свят - всичко сътворено от материя, от която ние се ползваме. Истината е, че според това вярване, разкрито в Стария Завет, човек също е сътворен като крайното произведение в процеса на изграждане на земята. Важното е кое ни разграничава от останалата материя - човекът е по образ и подобие на живия Бог, и е способен да общува с Него. Такъв е първоначалният замисъл на Твореца: "И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята." (Битие 1:26).

Ние сме сътворени да бъдем господари над останалата материя, която няма Слово, дихание и способности да твори с волята си - и изобщо няма свободна воля, както човека. Всичко това ни прави независими и свободни от материята, а не нейни роби. Сега, след като изяснихме някои хармонични принципа, нека да се върнем на въпроса с даването. Самият акт на даване се превръща в една съживителна и освежителна програма за нашето същество, което се научава да вярва в непрестанния поток на материално осигуряване, произтичащо от Творец, на когото ние по замисъл се уподобяваме. Какво е Неговото отношение спрямо нашите нужди? Библията казва: "Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава на Христа Исуса" (Филипяни 4:19). И така, ние не бива да се страхуваме да даваме. В целия процес на даване е заложена позитивната идея да се подсили нашата вяра в Божията грижа за нас. Освен това ние не бива да се залавяме за материалните придобивки, които сме натрупали, а да живеем освежителния живот, водени от Светия Дух, в едно непрестанно подновяване на нашите ресурси и добри дела към нуждаещите се.

Когато даваме, ние се освобождаваме от алчността и от желанието да контролираме нещата в наша полза, тъй като близкото бъдеще така или иначе е непредсказуемо. Господ казва: "Не се насърчавайте в душата си и не казвайте: Аз съм спечелил толкова имот, хамбарите ми са пълни, отсега нататък ще живея спокойно и душата ми няма да се грижи за нищо", защото няма гаранция какво ще се случи утре и къде ще се озове цялото ни богатство.

Затова, човек, когато дава, развива и поддържа постоянно в себе си трезвото и будно съзнание, че материалните придобивки са в движение, а за всичко има грижата Бог. Така се активира нашата надежда, че Господ ще снабди всички наши нужди. "И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловерци! И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте; защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това."

Всички ние знаем разликата между Галилейското езеро и Мъртво море. В първото водата е чиста и свежа, защото в него не само се влива речна вода, но и се изтича; то едновременно събира и отдава, което го кара да се освежава. От друга страна Мъртво море събира, но не изпуска и там няма движение. Вие сами решете кое от тези искате да бъдете - свежи и даващи, или мъртви и нерешени да се разделят с малкото, което с мъка се влива в живота им. Пожелаваме ви огромен успех, лично благословение и освежаване.
Издателство ВикторияБГ.

Библейски финансови принципи: Дванадесети Ден – Благословението или На кого е нужно да даваме?

Три са посоките, в които нашите финансови приходи трябва да се вливат като дарения, според Стария и Новия Завет в Библията. Основно в Стария Завет се посочва нуждата и ползата от даването на десятък на Божия Храм (по онова време действащия храм построен в Йерусалим от Цар Соломон). На него принадлежи десятъка – т.е. десет процента от всяка печалба на вярващите. Тя отива изцяло за поддръжка на храма, а останалото принадлежи на свещениците, които са лишени от собственост и са напълно отдадени на извършване на служебни ритуали. Много често при постановлението на този порядък се говори, вместо за десятък, за първите плодове от всичко, което човек придобива, като се има предвид, че хората са се занимавали със земеделие и животновъдство. Но като цяло, принципът гласи: „първородните от всички първи рожби от всичко и всеки принос от всичко, от всички видове на вашите приноси, да бъдат за свещениците; също да давате на свещеника първака от тестото си, за да почива благословение на домовете ви” (Езекил 44:30). Тази система е установена от Моисей чрез Божия промисъл при излизането на еврейския народ от Египет и е действала до разрушаването на храма, няколко десетилетия след пребиваването на Исус Христос в Йерусалим.

На второ място – вярващите се задължават да се грижат за свои близки и роднини, които са изпаднали в нужда. Според еврейските закони, на всеки седем години всички заеми се опрощават – така че ако някой близък роднина е помолил за заем и не е успял да го върне, то на установената за всички „седма година” заемите се опрощават и отношенията започват начисто. Бог казва: „Внимавай да не би да влезе подла мисъл в сърцето ти, та да си речеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването; и да не погледнеш лошо против бедния си брат и му не дадеш, та извика към Господа против тебе, и това ти се счете за грях” (Второзаконие 15:9). Божиите постановления в Стария Завет много ясно регламентират нуждата от вътрешно саморегулиране на финансовия поток между роднини, за да няма бедни и богати, но всеки да може да се радва на сравнително равен старт в живота. За повече информация и мъдрост, препоръчваме ви да прочетете за всички тези постановления във Петокнижието (първите пет книги) на Стария Завет. Никак няма да скучаете и ще ви се отворят нови перспективи за това как да разсъждавате по отношение на парите. Знанието е сила и свобода. А колко повече знанието придобито от Божието Слово.

На трето място – може би съвсем не маловажно, се говори за ползата от даването на милостини и дарения на нуждаещите се. Сам Исус казва: „бедните винаги ще бъдат сред вас.” В Стария Завет също се говори за това. „Защото сиромасите никога няма да липсват от земята ти; за това ти заповядвам, като казвам: Непременно да отваряш ръката си към бедния си и към оскъдния си брат от земята си” (Второзаконие 15:11). Значи, в основата на световната икономическа система има условия, които предполагат, че нужда от помощ ще има винаги и в това се състои изпитанието на тези, които имат възможност да помагат. ”И когато жънете нивите на земята си, да не жънеш краищата на нивата си, и да не събираш падналите в жетвата ти класове; за сиромаха и за чужденеца да ги оставиш. Аз съм Господ вашият Бог” (Левит 23:22). Бедните не са само бреме за обществото, но и една възможност човек да се погрижи и да подаде ръка. Според Божествената икономика, където Бог вижда всяко добро дело и благодеяние, не е възможно човек, който дава на бедните и помага, да бъде оставен в беда. Когато човек е верен в даването и правилното разпределение на приходите си, ето какво го очаква: „Господ ще заповяда да дойде благословение на тебе в житниците ти и във всичките ти предприятия, и ще те благославя в земята, която Господ твоят Бог ти дава” (Второзаконие 28:8). „Всеки да дава по силата си, според благословението, което Господ твоят Бог ще ти е дал” (Второзаконие 16:17).

Библейски финансови принципи – Единадесети Ден: Имат ли нещо общо щедростта и стабилните финансови приходи?

Знаем, че Бог е щедър и Писанието казва допълнително в какво се изразява Неговата най-голяма щедрост: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16). Целият този процес на даване не е бил решение за един ден, а добре обмислен план на Бога за спасение на човечеството. Знаем, че Божието творение е сложно, така че да освободи едно съгрешило творение също изисква сложен план. Сложен, но сигурен –Бог дава сина си, за да можем да установим правилни отношения с Бога отново – всеки един от нас лично, който е повярвал в Исус Христос. Мистерията е голяма, но истината е непоклатима.

Какво още дава Бог: светлина, въздух, условия за живот, дава Словото си чрез пророците, изпраща Светия Дух след възнесението на Христос от този свят. Христос самият казва: „Когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене” (Йоан 15-26). И най-вече, личната ни мотивация да вярваме в Христос е, че Той дава вечен живот на тези, които вярват в Него. Той казва на жената на кладенеца: „който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот”(Йоан 4:14).

Всъщност това се оказва и най-голямата мотивация на първите вярващи, както и на хиляди вярващи в света в днешно време, които са заплашвани със смърт, да отстоят на предизвикателствата – най-главното обещание на Христос е за вечен живот.  „Блажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат” (Яков 1:12). Бог знае какви сме и какви въпроси ни занимават: „Слушайте, възлюбени мои братя: Не избра ли Бог онези, които са сиромаси в светските неща, но богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тези, които Го обичат?” (Яков 2:5). Той ни учи на Неговите лични качества и принципи, за да можем да преодоляваме всички ограничения.

Виждаме, че Бог създава, грижи се и насърчава. Дори и ние да се чувстваме изгубени под натиска над обстоятелствата, Бог продължава да снабдява като да дава надежда и напътствие за вярната посока. Това е, защото нашия Създател никога не е бил и не може да бъде губещ. Той е самодостатъчен и се намира отвъд всека ситуация. Нищо не може да заплаши Неговото съществуване. Той се радва творението му също да просъществува вечно в Неговото присъствие. Думата вечно може лесно да бъде пречупена през нашето човешко съзнание, което е виждало и ще вижда как идват и си отиват хора от този свят, и се двоуми. Но Бог има неизчерпаеми ресурси на всичко, което на нас на пръв поглед ни се струва на привършване.

Затова Библията ни насърчава и ние да практикуваме този принцип на щедрото сърце. Както Божието сърце е изпълнено със щедрост и желание да дарява на хората това, което на нас ни се струва крайно, така и ние трябва да признаем Него за източника и да не се страхуваме да даваме – както на църквата Му, така и на всички нуждаещи се около нас. Тогава наистина ще видим как сме станали извори на жива вода за другите със съзнанието, че Бог е този, който дава, а ние сме само проводника на Неговото изпълнение.

Нека да даваме с весело сърце, защото това е в същината на даването – да ни накара да усетим радостта да бъдем щедри и да се свържем по този начин с нуждите на другите. Изпробвайте Бога, дайте последните си десет лева от заплатата на някой, който крайно се нуждае, и ще видите как Господ не само ще ви възстанови даденото по чуден елегантен начин – но и когато свикнете да Му се доверявате – Той ще ви се радва още повече. За Бога щедростта е радост.

Библейски финансови принципи: Десети ден - Ние сме безусловно благословени – какво да правим, когато го осъзнаем

Много често ни се казва, че Господ е на наша страна и Той е подредил всички обстоятелства в наша полза. Библията твърди, че дори и привидно неизгодните ситуации ще принесат полза на тези, които вярват в Бога. Който е бил във вярата от дълго време, се е убедил в правотата на това твърдение. Бог не е Бог на ощетението и онеправдаването, а Бог на изобилната благодат и благословението. Той не само ще запълни всички наши нужди, но ако пребъдваме в Него и Неговото слово – ако се храним ежедневно с Неговата духовна благодат чрез общение със Словото му и чрез молитва – със Светия му Дух, ние ще бъдем утвърдени, както в материално, така и в духовно отношение.

В Библията се говори, че материалната стабилност е израз на нашата душевна стабилност – нагледно показва, че сме хвърлили котва в правилното пристанище и не можем да бъдем повалени от бурите на живота. Отново и отново Исус твърди, че който гради земните си работи върху Неговото Слово в посвещение към Него, се равнява на човек градящ къщата си на твърда основа подобна на скала. Това е в контраст с хората, които не уповават на Него – те са хора градящи върху пясък – в един ден всичко ще изгубят.  А отделно  Апостол Павел в посланията си към новите църкви казва: „Пожелавам ви да благоуспявате, както благоуспяват душите ви.” Значи материалното богатство е израз на една духовна стабилност и вярност към ценностите на Божието Слово. Както знаем, според Библията Бог създаде всичко видимо и невидимо, и следователно Той сам се грижи земните блага да попадат в ръцете на хора, които ще са наясно с Името Му и ще Го прославят. Почитането на Бога гарантира постигането на това постоянно материално благосъстояние, към което всеки човек малко или много се стреми.

Бог е търпелив и многомилостив да ни извади от ямата, да се грижи за нас духовно, да ни възрастява и прави стабилни. Идва все пак момент, когато ние самите осъзнаваме, че чашата ни прелива, както е писано в Псалмите, а Господ ни гледа и проверява дали сме готови да разполагаме правилно с Неговото Богатство, което ни е предоставил - готови ли сме ние от своя страна да помагаме на бедните и нуждаещите се. Това е вече една допълнителна стъпка в утвръждаването на ролята ни като Божии управители и наместници. Ще се посветим ли на даването на милостиня като повдигаме духовно и материално сакатите и наранените. В Стария Завет Господ обещава на еврейския народ  чрез Моисеeвите закони и наредби да затвърди богатството и благоденствието им само ако всеки един разполагащ с имот се погрижи на улиците да няма бездомни и просещи. Това е мерило, че Бог ще позволи на човека да се радва на благодатта си. Той предупреждава: „Ако се отвърнеш от бедните и просещите, знай, че по Моите закони един ден ти сам ще се намериш на тяхно място и ще разбереш какво е да просиш и да не получаваш.” Думите на Бога на правдата са непоклатими. И ние сами виждаме, че хора, които не са градили върху Божието Слово, много лесно могат да се подхлъзнат и да изгубят всичко, а какво остава за децата им.

Бог е благословител не само на отделния човек, но и на неговите потомци до хиляда поколения. Това казва за Него Библията буквално. Значи, ако някой не изпълни поръчението Му за милосърдие и помощ към бедните, това ще засегне бъдещите поколения. Както и в другия случай – показваш ли милост и имаш ли отворено сърце към бедните и нуждаещите се – Бог гарантира, че ще утвърди твоето богатство и ще го умножи не само в настоящето, а и при потомците ти. Но кога можем да решим, че вече имаме достатъчно, за да даваме на другите? Исус казва – от твоята собствена мярка ще ти се премери. На тези, които казват, че нямат, ще им се отнеме и малкото, което имат. А тези, които имат и дават, ще имат още повече. Това е замисълът и тестът на Божието царство за утвърждаване на доброто на земята и в сърцата ни. Пожелаваме ви Неговото царство да се умножи в сърцата ви още този ден. 

Библейски финансови принципи: Девети ден - Актуална ли е темата за десятъка?

Ние сме присадени към Божия народ, за който първоначално е бил смятан и призван еврейският народ. Както и те, така и ние, сме приобщени към праведната вяра в единствено достойния за поклонение Бог, Йехова. Без Аврам и пророците, евреите нямаше да имат наследство във вярата. А без Христос, който каза на кръста „Свърши се!”, ние, останалата част от света, нямаше да можем да встъпим във вечния завет със същия този Бог. Стар или нов – този завет обеща на Аврам (бащата на всички вярващи), че чрез един негов потомък (Исус Христос) целият свят ще дойде до познание на Живия Бог и цялото битие ще премине от тление в нетление. Тоест – ние, които сме чули за Христос и сме го приели, вярваме в Него и така чрез вяра наследяваме вечен живот.

Защо този век (или както е познато още - това поколение – сегашното преходно човешко поколение в сегашния преходен, подлежащ на тление свят) е осъден да бъде отделен от Бог – да не вижда пряко лицето Му и да не чува осезаемо гласа Му? Ние казахме, че това е резултат от разделянето на нашите първородители от Бога. За да се възобнови тази връзка, евреите като малка компенсация и знак за пълно посвещение към техния Бог Йахве са се задължавали да плащат една десета част на храма  или да отделят за Него първия най-съвършен плод от труда си. Те отивали в храма в Йерусалим и оставяли или добитък, или зърнени добиви, или парични печалби. Това било знак за посвещение – евреинът с това казвал на своя Бог –„Ето давам Ти първото от труда на ръцете си и вярвам, че Ти ще бдиш над останалото, което ще принадлежи на мен и на семейството ми.” И това било израз на вяра. А знаем, че Авраам е първоотец на вярата. И Божието Слово казва: „Чрез вяра праведният ще живее.”

Видел ли Бог, че неговото творение има тази искрица вяра, Той от своя страна се задължавал да запази останалите 90% [знаем, че с десятък се има предвид 10% от всичко придобито]. Така – вместо плодът на човешкия труд  да попадне под проклятие, (както първоначално Адам се бил поставил в положение на непослушание пред Бог и с това целият му труд бил обречен на нечовешки усилия и неуспех) – то евреите от своя страна, когато принасяли своя десятък, попадали под Божието благословение. Те осигурявали така също и препитание на свещенослужителите в храма, които по Мойсеевия закон нямали право да притежават земя и лична собственост,  а принасяли жертви в храма и правели всякакви други обреди – това било единственото им занимание за поколения наред. Всичко било взаимносвързано и за служение на Бога. И в крайна сметка благословението не закъснявало.

В много текстове на Стария Завет се говори за ползата и облагите в резултат от това послушание пред Бога. Следният откъс представлява само една малка част от благословението, което човек може да очаква, ако търси общение с Бога посредством посвещаване на дял от личните си усилия: „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него. И заради вас ще смъмря онзи, който поглъща, и той няма вече да поврежда произведенията на земята ви; и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно, казва Господ на Силите. Всички народи ще ви облажават, защото ще бъдете желана земя, казва Господ на Силите.” (Малахия 3:10-12).

В Новозаветно време, когато първите апостоли заедно с Павел – новоприбавения към църквата, се разпръснали по света да укрепяват местните църковни общности, християните също били поощрявани да помагат на делото. Апостол Павел от ревностен последовател на Мойсеевия закон бил преобразен по Христовото откровение в първоапостол и свидетел на вярата в Исус Христос. Павел изпитал и сравнил Стария и Новия завет на Бога, и казал – „Не искам вашите материални богатства, а по-скоро свидетелство за жертвата, която правите - че сте изцяло Христови. А Бог на благодатта не би ощетил никого.” И още: „Който сее щедро, ще пожъне и щедро.” И още – всичко се използва за делото на благовестието. С колкото повече разполагат Божиите съкровищници – толкова по-богата и преизобилна ще бъде жътвата при благовестието и свидетелсвото пред хора, които могат да научат за Христос и да получат вечен живот. А ние на това сме и призвани, казва Павел – да благовестяваме името Христово до края на света.

Библейски финансови принципи: Осми ден – Бъдете доволни от това, което имате

Чувството на задоволство и благодарност от това, което вече имаме като собственост, доходи, приятели и социално положение е първата крачка към успеха и справяне с материалната оскъдица. Да видите чашата наполовина пълна вместо наполовина празна, ще ви помогне да разширите кръгозора си за нови начини, по които ефективно да използвате и увеличите материалната база, поверена ви от Бог.

И все пак – усещате ли, че се борите с безпаричие; използвате ли банкови заеми и кредитни карти, които ви изглеждат невъзвръщаеми; рискувате ли душевното си спокойствие, за да направите драстично скъпи покупки, само за да не останете по-назад в очите на преуспелите си приятели – всичко това са знаци, че вие не управлявате финансите си, а те са сложили примка на врата ви и вие ги следвате покорно като техни роби. Човек преди всичко има нужда от уравновесен начин на живот и нито големите придобивки, нито водещото благосъстояние могат да компенсират чувството да свобода и спокойствие, които ще ви съпътстват, когато се движите в рамките на бюджета си.

Знайте, че да си християнин и да се движиш в Божието обещание означава да си свободен от материални зависимости и нужди. Исус казва: „не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят; нито предат; но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци? И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.” (Матей 6:25-34).

Като споменаваме Соломон, който е бил най-богатият човек на земята по свое време и по всички времена изобщо, ето как той получава богатството си по Божие обещание: „Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо [мъдрост], и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разбираш правосъдие, ето, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе. А при това ти дадох каквото не си поискал - и богатство и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.” (3 Царе 3:11-13).

Същият този Соломон по-късно казва, че след като е имал всичко, каквото един простосмъртен човек може да пожелае, той е разбрал – най-доброто за един човек е нито да има много, защото богатството е тежко бреме и отнема радостта от живота; нито - малко, защото бедността скъсява дните на човешкия живот. Най-доброто според Соломон е човек да се задоволява с това, което притежава като даденост, т.е. един балансиран финансов поток, придружен с добро здраве, мир и радост в живота. Щом най-мъдрият и най-богатият от всички хора на земята го твърди, значи има нещо вярно в това. Най-вероятно това е самата истина.

Остава въпросът – как да се справим с капаните на този лукав свят, който по свой начин ни подлъгва да купуваме, заемаме, доплащаме с лихва или да страдаме, че не можем да си позволим дадено нещо – много просто – дръжте се в рамките на бюджета си. Ако нещата действително са излезли извън контрол – направете си план за всеки месец и вижте къде дължите и къде разхищавате, за да можете отново да влезете във форма и да се ползвате от това, което имате. Помнете – Бог не иска Неговите деца да са длъжници, а да имат достатъчно за себе си, за да могат да помагат и на по-слабите. Започнете ли да владеете финансите си, а не – те вас, то знайте, че вече сте навлезли в период, когато се показвате верни в малкото и ще може да ви се повери повече. Каква по-голяма радост от това. 

Библейски финансови принципи: Седми ден - Затънали ли сте в материализъм?

Нека да се върнем на това, което Исус казва за материализма и алчността в частност. „Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.” (Матей 6:24) И той добавя: „Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?” (Матей 6:25)

Човек наистина е създаден, за да почита Бог и да се му кланя. Когато от своя страна хората са изгубили връзката си с Бога, те до голяма степен са го забравили, но програмата на обожествяване и на преклонение не е била напълно изтрита от тяхното ДНК. Затова, когато човек не знае кой е източника на живота и от кого можем да почерпим енергия (жива вода), той замества празното място с идоли. Това е в противовес с първата Божия заповед, която Бог лично дава на Мойсей: „Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен мене. Не си прави кумир, или каквото да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив” (Изход 20: 2-5).

Е, дори и в подножието на планината, където Бог е давал заповедите си, хората, чакащи Мойсей да се върне със заповедите, обезкуражени от липсата на водител и пророк, си правят идол – телец, излят от злато и го боготворят. Това води до разпалване но Божията ревност.

В днешно време знаем, че Божият гняв няма да пламне над нас отново, защото ние сме помирени с Бог чрез Исус Христос, който бе Бог сам роден като човек, за да даде живота си за нас и да възкръсне пръв от мъртвите, за да победи жилото на смъртта. След възкресението си Исус ни изпраща Светия си Дух на истината да ни води и упътва в Божиите дела, за да израстнем в познанието на Христос и да достигнем отново до Бога за вечен живот. Това е и нашата цел. Но има моменти, когато ние не осъзнаваме това и не забелязваме, че душата ни и вътрешният ни поглед се фокусират в преследване на материални цели – придобиването на вещи, натрупването на спестявания, хубави дрехи, коли, къщи, взаимоотношения, възвишени духовни познания, здравословен начин на живот, себеизява, себереализация и кариеризъм.

Всички тези неща не са лоши сами по себе си, на ако те са самоцел, т.е. погледът и стремежът ни не са отправени към поклонение пред Светия Бог, ние много бързо можем да ги поставим на пиедестала и да сметнем, че са тай-важното, към което се стремим. И така, ние сме си направили кумири без да забележим. Много често или всъщност неизбежно кумирите носят със себе си възгорзяване и желание да владеем ситуацията, а така все повече се отдалечаваме от преклонението пред Бога, който в действителност единствен може да ни помогне да постигнем нашите цели. Ако се въртите в кръг от известно време с нерешени проблеми и срещате все едни и същи трудности, които наглед ви изглеждат лесни за преодоляване, може би е време да прегледате сърцето си и да установите кой седи на трона – кого боготворите.

И помнете, Бог е ревнив – когато Той видя, че Неговият народ Го е забравил и е последвал своя идол, Той направи едно дванайсетдневно пътуване през пустинята да се превърне в 40 годишно странстване, като все осуетяваше плановете им. Знайте, че най-бързия път към целта е да говорите лице в лице с Висшестоящия, от когото зависи всичко – всеки детайл от живота ви, и да го помолите. А Небесният ви Отец знае от какво имате нужда още преди да сте го помолили, но Той обича децата си и иска да има общение с тях и те да гледат към Него, за да почерпят живот в изобилие. "Бъдете по-умни от змиите и незлобливи като гълъбите," казва Исус на учениците си.

Библейски финансови принципи: Шести ден – Къде е богатството ви?

В Библията ясно се показва още един принцип – "Където е богатството ви, там е сърцето ви." Исус споделя с учениците си, че най-доброто за тях е да трупат богатства там, където нито молец ги разяжда, нито ръжда ги унищожава. Той често споменава, че е дошъл да оповести Божието царство на хората и казва, че то вече е тук сред тях. Но понеже Божието царство е трудно обяснимо понятие за нас, Той дава различни примери, с които да ни въведе постепенно в познанието за Божието царство – както на небето, тъй и на земята. Казва, че царството е невидимо за този свят – то е в сърцата ни. Значи, ако сърцата ни са чисти, то и ние ще можем да усетим Божието царство. Има едно изискване за това, което Той посочва – „Бъдете святи както Бог е свят.”

Много често към Исус са отправяни упреци, че е прекалено духовен и няма разбиране за този материален свят и обхода с парите. Но Той точно на това се стреми да научи учениците си – да не бъдат роби на материалното, а да са независими и да властват с авторитет над обстоятелствата. Исус предупреждава учениците си да се покоряват на всяка човешка власт, защото тя очевидно е дадена от Бога, за да се грижи за хората. А отделно, неговите апостоли съветват по-новите във вярата да се молят за управниците, защото по този начин ще ги спечелят за Божието царство. В крайна сметка християнското учение съветва всичко да придобиваме с молитва според Божието обещание, че за каквото и да се помолим в името на Исус, да вярваме, че сме го получили, защото по този начин Исус ще прослави името на Отца си, живия Бог.

Дали наистина са оправдани отправените към Исус обвинения, че няма реална престава за това как оперира материалният свят? Много от неговите уж по-мъдри съвременници се опитват да го изпитат като го питат дали е добре да се плащат данъци на държавните институции, като Го обвиняват, че както Исус сам твърдял, е дошъл да установи друго [Божие] царство на земята. Исус много мъдро им отговаря: „Вземете една монета – чии образ виждате на нея?" – пита  ги Той. Те отговарят: „На нашия държавен управник”. „Е – тогава, отдайте, което е негово – на него, а което е Божие – на Бога”. Значи Исус много умело ги учи на тънкостите в различаването на дължимото към този свят и отправянето на поглед към безкрайния Бог, Създателя на всичко видимо и невидимо, който ни обещава вечен живот.

Исус е дошъл на земята да пречупи жилото на смъртта, защото този материален свят е обречен, както и самите хора в него. Той казва: „Аз дойдох да донеса обещание за вечен живот, та всеки, който вярва в Мене, да не погине.” Защо от друга страна е важно за него хората да се настроят за вечен живот и въпреки това да се стремят към акуратност във финансовите си задължения и взаимоотношенията с други хора и институции? Ето защо – Исус иска неговите ученици да са свободни от житейски грижи, да се радват на живота, който им е обещал и да имат този живот в изобилие още сега. Примерите за неправилно стопанисване на финансите в Неговите притчи ясно говорят за неправилни между човешки отношения, а в основата на тях е „сърцето на човека” – личностната му настройка към света, моралната му мотивация и нивото на привързаност към богатство.

В една от притчите Си разказва за млад наследник, който разпилял дяла от богатството на баща си с блудници и изпаднал в крайна нищета, където даже и от храната на свинете не можел да вкуси – толкова голяма било падението му. В друг случай Исус казва на богат наследник, дошъл да търси съвет от Него за това как да влезе в Божието царство – „Продай имота си, раздай го на бедните и ела да ме следваш.” Притежанието или липсата на материални богатства не определят мястото на човек в Божието царство. За Исус е важно да покаже какъв е Духа на живия Бог, който трябва да цари в човека, за да бъде в правилни отношения с Бога още на този свят. Важен е характерът на човека и целите, с които иска да използва богатството си.