Библейски финансови принципи: Девети ден - Актуална ли е темата за десятъка?

Ние сме присадени към Божия народ, за който първоначално е бил смятан и призван еврейският народ. Както и те, така и ние, сме приобщени към праведната вяра в единствено достойния за поклонение Бог, Йехова. Без Аврам и пророците, евреите нямаше да имат наследство във вярата. А без Христос, който каза на кръста „Свърши се!”, ние, останалата част от света, нямаше да можем да встъпим във вечния завет със същия този Бог. Стар или нов – този завет обеща на Аврам (бащата на всички вярващи), че чрез един негов потомък (Исус Христос) целият свят ще дойде до познание на Живия Бог и цялото битие ще премине от тление в нетление. Тоест – ние, които сме чули за Христос и сме го приели, вярваме в Него и така чрез вяра наследяваме вечен живот.

Защо този век (или както е познато още - това поколение – сегашното преходно човешко поколение в сегашния преходен, подлежащ на тление свят) е осъден да бъде отделен от Бог – да не вижда пряко лицето Му и да не чува осезаемо гласа Му? Ние казахме, че това е резултат от разделянето на нашите първородители от Бога. За да се възобнови тази връзка, евреите като малка компенсация и знак за пълно посвещение към техния Бог Йахве са се задължавали да плащат една десета част на храма  или да отделят за Него първия най-съвършен плод от труда си. Те отивали в храма в Йерусалим и оставяли или добитък, или зърнени добиви, или парични печалби. Това било знак за посвещение – евреинът с това казвал на своя Бог –„Ето давам Ти първото от труда на ръцете си и вярвам, че Ти ще бдиш над останалото, което ще принадлежи на мен и на семейството ми.” И това било израз на вяра. А знаем, че Авраам е първоотец на вярата. И Божието Слово казва: „Чрез вяра праведният ще живее.”

Видел ли Бог, че неговото творение има тази искрица вяра, Той от своя страна се задължавал да запази останалите 90% [знаем, че с десятък се има предвид 10% от всичко придобито]. Така – вместо плодът на човешкия труд  да попадне под проклятие, (както първоначално Адам се бил поставил в положение на непослушание пред Бог и с това целият му труд бил обречен на нечовешки усилия и неуспех) – то евреите от своя страна, когато принасяли своя десятък, попадали под Божието благословение. Те осигурявали така също и препитание на свещенослужителите в храма, които по Мойсеевия закон нямали право да притежават земя и лична собственост,  а принасяли жертви в храма и правели всякакви други обреди – това било единственото им занимание за поколения наред. Всичко било взаимносвързано и за служение на Бога. И в крайна сметка благословението не закъснявало.

В много текстове на Стария Завет се говори за ползата и облагите в резултат от това послушание пред Бога. Следният откъс представлява само една малка част от благословението, което човек може да очаква, ако търси общение с Бога посредством посвещаване на дял от личните си усилия: „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него. И заради вас ще смъмря онзи, който поглъща, и той няма вече да поврежда произведенията на земята ви; и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно, казва Господ на Силите. Всички народи ще ви облажават, защото ще бъдете желана земя, казва Господ на Силите.” (Малахия 3:10-12).

В Новозаветно време, когато първите апостоли заедно с Павел – новоприбавения към църквата, се разпръснали по света да укрепяват местните църковни общности, християните също били поощрявани да помагат на делото. Апостол Павел от ревностен последовател на Мойсеевия закон бил преобразен по Христовото откровение в първоапостол и свидетел на вярата в Исус Христос. Павел изпитал и сравнил Стария и Новия завет на Бога, и казал – „Не искам вашите материални богатства, а по-скоро свидетелство за жертвата, която правите - че сте изцяло Христови. А Бог на благодатта не би ощетил никого.” И още: „Който сее щедро, ще пожъне и щедро.” И още – всичко се използва за делото на благовестието. С колкото повече разполагат Божиите съкровищници – толкова по-богата и преизобилна ще бъде жътвата при благовестието и свидетелсвото пред хора, които могат да научат за Христос и да получат вечен живот. А ние на това сме и призвани, казва Павел – да благовестяваме името Христово до края на света.