Библейски финансови принципи: Дванадесети Ден – Благословението или На кого е нужно да даваме?

Три са посоките, в които нашите финансови приходи трябва да се вливат като дарения, според Стария и Новия Завет в Библията. Основно в Стария Завет се посочва нуждата и ползата от даването на десятък на Божия Храм (по онова време действащия храм построен в Йерусалим от Цар Соломон). На него принадлежи десятъка – т.е. десет процента от всяка печалба на вярващите. Тя отива изцяло за поддръжка на храма, а останалото принадлежи на свещениците, които са лишени от собственост и са напълно отдадени на извършване на служебни ритуали. Много често при постановлението на този порядък се говори, вместо за десятък, за първите плодове от всичко, което човек придобива, като се има предвид, че хората са се занимавали със земеделие и животновъдство. Но като цяло, принципът гласи: „първородните от всички първи рожби от всичко и всеки принос от всичко, от всички видове на вашите приноси, да бъдат за свещениците; също да давате на свещеника първака от тестото си, за да почива благословение на домовете ви” (Езекил 44:30). Тази система е установена от Моисей чрез Божия промисъл при излизането на еврейския народ от Египет и е действала до разрушаването на храма, няколко десетилетия след пребиваването на Исус Христос в Йерусалим.

На второ място – вярващите се задължават да се грижат за свои близки и роднини, които са изпаднали в нужда. Според еврейските закони, на всеки седем години всички заеми се опрощават – така че ако някой близък роднина е помолил за заем и не е успял да го върне, то на установената за всички „седма година” заемите се опрощават и отношенията започват начисто. Бог казва: „Внимавай да не би да влезе подла мисъл в сърцето ти, та да си речеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването; и да не погледнеш лошо против бедния си брат и му не дадеш, та извика към Господа против тебе, и това ти се счете за грях” (Второзаконие 15:9). Божиите постановления в Стария Завет много ясно регламентират нуждата от вътрешно саморегулиране на финансовия поток между роднини, за да няма бедни и богати, но всеки да може да се радва на сравнително равен старт в живота. За повече информация и мъдрост, препоръчваме ви да прочетете за всички тези постановления във Петокнижието (първите пет книги) на Стария Завет. Никак няма да скучаете и ще ви се отворят нови перспективи за това как да разсъждавате по отношение на парите. Знанието е сила и свобода. А колко повече знанието придобито от Божието Слово.

На трето място – може би съвсем не маловажно, се говори за ползата от даването на милостини и дарения на нуждаещите се. Сам Исус казва: „бедните винаги ще бъдат сред вас.” В Стария Завет също се говори за това. „Защото сиромасите никога няма да липсват от земята ти; за това ти заповядвам, като казвам: Непременно да отваряш ръката си към бедния си и към оскъдния си брат от земята си” (Второзаконие 15:11). Значи, в основата на световната икономическа система има условия, които предполагат, че нужда от помощ ще има винаги и в това се състои изпитанието на тези, които имат възможност да помагат. ”И когато жънете нивите на земята си, да не жънеш краищата на нивата си, и да не събираш падналите в жетвата ти класове; за сиромаха и за чужденеца да ги оставиш. Аз съм Господ вашият Бог” (Левит 23:22). Бедните не са само бреме за обществото, но и една възможност човек да се погрижи и да подаде ръка. Според Божествената икономика, където Бог вижда всяко добро дело и благодеяние, не е възможно човек, който дава на бедните и помага, да бъде оставен в беда. Когато човек е верен в даването и правилното разпределение на приходите си, ето какво го очаква: „Господ ще заповяда да дойде благословение на тебе в житниците ти и във всичките ти предприятия, и ще те благославя в земята, която Господ твоят Бог ти дава” (Второзаконие 28:8). „Всеки да дава по силата си, според благословението, което Господ твоят Бог ще ти е дал” (Второзаконие 16:17).