Докато Павел е в затвора, една
група от юдеи се заклеват да не ядат 40 дни, докато не убият Павел, защото
според техните закони той е в нарушение на Божието Слово и трябва да бъде
умъртвен. Павел от своя страна представя също Божието Слово на Новия Завет на
Исус и заради Исус е поел задължение да разпространява Словото. Виждаме, че и двете „групи“
– на Стария Завет и на Новия Завет служат на един и същ Бог, но в единия случай
първите изпълняват стари команди и закони, а във втория – един човек изпълнява
нов закон на любовта и мира. Той представя Исус Христос. Получава се един срещу
цяла група. Съотношението е внушително и
плашещо, а освен това групата целенасочено се стреми да навреди на Павел, като
той от своя страна няма нито основателна причина на верска основа да се изправи
срещу тях с оръжие, нито реално има подкрепа от някого, нито дори знае за
заговора им. Но тъй като е поел задължение да служи на Исус Христос и да
изпълнява мисията (а няма и друг избор, защото всъщност Бог е избрал него), сам Господ
се грижи той да се измъкне невредим от видимо безизходна ситуация.
Едно малко момченце подслушва
разговора и решението на групата, които се целят да вземат живота му, то съобщава
на Павел какъв е заговорът и в какво се състои капанът, който са му заложили, и
така Павел изпраща това момче да разкаже чутото на римския градоначалник, който
му отделя специално време, завежда момчето настрана и насаме го изслушва, като взема казаното напълно сериозно. После издава заповед да осигури безопасното излизане
на Павел от града – това трябва да напусне през нощта, когато всички спят, а 500
войници (200 конници, 100 пехотинци и 200 копиеносци) придружават Павел, който
е качен на добитък и така го привеждат в съседен град, където го пазят в преторията
на Ирод (укрепена сграда, построена от царя). Градоначалникът изпраща и
обяснително писмо до колегата си от съседния град относно състоянието на Павел.
Така един верен свидетел се запазва от унищожение на верска основа и то
единствено по думите на едно малко момченце, със силата на законите за сигурността
на римските граждани и законоизпълнителните думи на римския владетел. Значи,
старозаветните закони имат една сила, която се изправя срещу тях и и им се
противопоставя, за да се изпълни казаното от Исус и Неговата мисия.
Кара ме да си мисля – колко са
чудни пътищата на Исус и каква сила демонстрира, като избира думите на едно
невинно момченце да бъдат чути и взети сериозно, как преди всичко той позволява
това момченце да е на място, където се прави заговора, и без да всява някакво
недовери, че подслушва, то става свидетел на самия заговор. После самото то
съобщава на Павел, което реално спасява живота му. Думите на момченцето до
Павел, думите на Павел до управителя чрез момченцето, вниманието на управителя
към думите на момченцето и най-вече – изпълнителната власт на римското право –
всичко това е чудесна комбинация, която гарантира разпространението на Словото.
Мислех си, в каква безизходна
ситуация е Павел, реално с вързани ръце, затворник и без права, и все пак как
се обръщат нещата – по думите на едно момченце в ушите на управителя, той
получава пълна военна защита и правилното време да бъде изведен от града. Това
е голямо чудо и ми напомня колко е важно да се следва Божията мисия, без да се
страхуваме, а Бог сам ще намери начин да ни измъкне от заговори срещу живота
ни, ще намери вратичка и много силна подкрепа на цяла войска, да ни запази от
заговори срещу нас. Ние сме в Божиите ръце, и наистина, както е казал Исус
Христос, след като е възкръснал – „Даде ми се всяка власт на небето е на земята
– каквото поискате в Мое Име, ще го получите, за да се прослави Отец, Който е на
Небесата, и Чиято воля Аз търся. Аз не търся своята воля, но волята на Онзи,
Който ме е пратил.“ Амин
