Това означава, че, воден от Бог, Исус е знаел, че му предстои да се върне при Бог (да се възнесе) със слава и да напусне тази земя, след като вече си е свършил работата, за която е бил изпратен от Отца. Това възнесение е един вид "прославяне" на Исус, но и не толкова на Него, а на Отца.
Исус се опитва да подготви пътуването си до Ерусалим: "проводи пред себе си пратеници, които отидоха и влязохав едно самарянско село да приготвят за Него" (ст. 52).
Като при всяко пътуване, Исус има нужда от верни хора, които да Го подслонят. По пътя към Ерусалим има междинни станции, където Исус трябва да спре с учениците си, да се подкрепи и да спят през нощта. Той праща учениците си предварително да разузнаят дали Той ще може да остане в определен дом за известно време. Те най-вероятно се обръщат към свои роднини и познати. "Но те(зи) него приеха" (ст. 53). Има една определена причина защо Той не бива приет с лека ръка и (~) изобщо -- "защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим" (ст. 53).
Учениците Му много се ядосват и са обидени, като се допитват до Исус дали да отмъстят за неприемането Му. "Яков и Йоан" питат: "Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]? " (ст. 54). Те знаят от Стария Завет и от пророците, че има праведен гняв за тези, които се противопоставят на Божията воля, т.е. не съдействат на пристигането на Исус в Ерусалим да се възнесе (ст. 51).
Обръщат се към примера на Илия и усещат същите сили в себе си: "да падне огън от небето и да ги изтреби" (ст. 54). Въпреки че те усещат, че стихиите ще им се подчинят до степен разрушение и унищожаване на враговете им, те първо се допитват до Исус, защото знаят, че Той им е дал власт да "заповядват" на стихиите. "Учениците Му Яков и Йоан рекоха: "Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?" (ст. 54).
Исус този момент продължава да ги учи с любов. Той не се разочарова от тях, като им казва: "Още нищо не сте разбрали, не сте разбрали как се ходи в любов, как да се отнася човек с неприятелите си, как да ходи в мир и смирение ... Съжалявам, че ви дадох толкова много власт да изгонвате бесове!"
Това не го казва Исус. Той се обръща и ги смъмря (ст. 55а). Смъмря е същата дума, която се използва, когато Той се разправя със Сатана. Но Той не е жесток с тях, а отдава моментната им реакция на незнанието им: "Вие не знаете на какъв дух сте" (ст. 55б) - не постъпвайте по този разрушителен и отмъстителен начин, това не е духът, който Аз съм вложил във вас и не на това ви научих. После им обяснява наново: "защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси" (ст. 55в).
Той им обяснява духа и целта на Неговата Мисия - не да се противопоставя на враговете си, а да приобщи нови човешки души към Божието царство. - да спаси, защото знае, че душите на хората се раждат в тела, обречени на смърт, те живеят в един паднал и осъден свят и Исус помни, че Неговата мисия е да върне души в Божието царство - при Отца Спасителя. Обръща се към Себе Си не с "Аз", а с "Човешкия Син" (ст. 55) -- поставя на първо място ролята, която Отец Му е дал, като Го е изпратил на земята, а не собственото си его. Гледа на живота си като на едно "идване": "Човешкият Син (не) е дошъл..." (ст. 55) -- едно движение - придвижване - от Отца -// към хората -// към Ерусалим, за да се въздигне (ст. 51). В други стихове Той също говори за своето идване: "Аз дойдох да изпълня не Своята воля, а волята на Този, Който ме е пратил."
Значи мисията Му е следната:
1) идва /дошъл е/
2) за да спаси човешки души
3) да се въздигне в Ерусалим
Учи учениците си първо за целта на Своето идване - това е най-главното мото/ нещо, което им повтаря, когато те се ядосват безкрайно на тези, които не ги приемат (ст. 53-55).
Така успокоил учениците си за тези, които не го приемат, те напускат недружелюбното село (което не го иска, "защото лицето му беше обърнато към Ерусалим (ст. 53) - значи, че е имал излъчване на съдбовна обреченост по пътя към Ерусалим.) Не са ясни мотивите на хората да не го приемат и какво точно се има предвид с израза: "защото лицето му беше обърнато към Ерусалем" (ст. 53).
Когато отново тръгват по пътя, след като биват отхвърлени, Исус говори на учениците си индивидуално - за всеки поотделно има свое собствено послание. Учениците му виждат със собствените си очи каква е съдбата му и как, въпреки величието си, Той бива отхвърлен. Но най-верните му ученици още повече се насърчават да го следват. Ето и индивидуалните реакции на всеки един от тях:
1) "Един човек му рече: Ще те следвам, дето и да идеш." (ст. 57)
-- Исус в отговор му казва: "Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда, а човешкият син няма къде глава да подслони" (ст. 58). -- Това звучи като номадско пътуване и липса на материални обвързаности, на живот по-несигурен и от този на дивите животни - няма собствен дом, вечно е на път, в пущинаци, сред случайни хора. Звучи като: "дори и лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда" (ст. 58).
А човешкият син няма къде глава да подслони (ст. 58). -- Това не звучи като отхвърляне на решителния ученик, който е твърде убеден, че ще следва Учителя, където и да отиде, а е по-скоро ясна картина и сблъскване на реалността на Битието на Божия Син, за който няма място все още на този свят (този паднал свят). Той преди това им е казал: "Божието царство е в сърцата ви" -- (виж още препратки за Божието царство, според Исус и неговото учение).
Той ги предупреждава - "в последните дни ще дойдат много лъжепророци и ще се опитват да заблудят обикновените хора с Неговото местонахождение - че Той е тук на земята. Очевидно Исус знае, че ролята му на земята е кратка (дали наистина?) и е с цел да подари Божието царство на хората, които Го следват: -- "мир, търпение, понасяне на скърби и отхвърляне, упование на живот в Бога в отвъдното." Той знае, че пътят Му към Ерусалем е с цел "да се възнесе", а не да се настани на трона и да царува. Знае, че мястото Му е отдясно на отца в Небесното царство. Кои животни дава за пример, като контраст със собствената си безпризорност на земята (ст. 58)? - Това са птиците и лисиците.
Първо ни насочва към лисиците - символ на хитростта и коварството - може би се отнася алегорично за такъв тип хора, които знаят как да се настанят удобно в земния си живот - "лисиците си имат леговища" (ст. 58). Лисичите дупки обикновено са в земята и там те се прикриват от враговете си. Това е препратка към човешката натура на падналия Адам - "от пръст те създадох и на пръст ще се превърнеш", както му казва Бог създателя след грехопадението му. Леговището на лисицата е препращане към смъртната същност на лукавите паднали човеци в контраст с Божествената натура на човешкия син, който отива в Ерусалим да се "възнесе", а по пътя си "няма къде да се подслони" (ст. 58).
С това ги подготвя за гоненията и страданията им на тази земя като Негови ученици: "Ако Мен отхвърлят, и вас ще отхвърлят, ако Мен бият и убиват, и вас ви очаква същата съдба!" (стих ???). "Бъдете готови да преминете към Божието царство по този начин". В речта на планината Той им казва: "Блажени сте вие, които ви гонят и казват каквато и да е обидна дума заради Мен" (виж точен цитат).
Другото сравнение на животно с Негова безпристрастност и бездoмие на земята са птиците - "небесните птици си имат гнезда" (ст. 58). Образът на небесните птици се използва и в други Негови речи - когато учи ученицие си да не се боят какво ще ядат или ще пият в утрешния ден (стих ???). И ги сравнява с това колко по-ценен е животът им от тези на птиците, за които Бог се грижи и над които бди: "А на вас дори и космите на главата ви са преброени" (стих???) - това е също предишен стих, в който се споменават птиците.
С това Господ не само че им говори отново за безгрижие относно земни жилища и обители по пътя им към Неговото възнесение в Ерусалим. Той с много малко думи ги връща към предишното Свое изказване за цеността на живота им в сравнение с този на птичките и с това ги успокоява, че Бог-Отец знае всеки, който следва Исус от какво се нуждае, за да намери свое земно прибежище в защитено подходящо жилище.
Затова и по този бърз, несложен начин, само с автоматичната препратка към образа на птиците / или на небесните птици в този случай, Той преминава към следващото индивидуално обръщение към друг Свой ученик: "Върви след Мене!" (ст. 59) -- ще се върнем към това след малко.
Исус и на друго място е използвал (алегорията) образа на птиците, които си свиват гнезда. Когато говори на какво може да се оприличи Божието царство - "на синапово зърно, което израства и се превръща в дърво, а когато то има хубава корона, небесните птици идват и се подслоняват в него (стих???).
Тук отново Той прави препратка към / връзка с/ Небесен Дом, основан на Божието царство (Божието Слово като твърда основа) --- Един път като СКАЛА, друг път като СЕМЕНЦЕ, което пониква и се превръща в подслон за птици.
Исус с това не само насърчава учениците си да не се притесняват за земното си обиталище и да не се плашат, че ще бъдат "бездомни", по път, отхвърлени като Него и отритнати, но и им казва, че ще станат силни, подхранвани от корените, поникнали от семето на Божието Слово, да приютят всички тези Небесни птици, които искат да си свият гнезда.
С всички тези образи, алегории, препратки и асоцияции Исус успява да пречупи съзнанието на учениците си за земно обиталище, къща, защитеност, сигурност на стария човек (Адам) - или още лисицата, която може и да си намери леговище в пръстта, но чрез Него, чрез следването Му, ние се уповаваме на едно небесно обиталище, в което Той отива към Ерусалим да се върне и да слезе да ни вземе. Малък пасаж, но голямо насърчение към учениците Му.
Исус се опитва да подготви пътуването си до Ерусалим: "проводи пред себе си пратеници, които отидоха и влязохав едно самарянско село да приготвят за Него" (ст. 52).
Като при всяко пътуване, Исус има нужда от верни хора, които да Го подслонят. По пътя към Ерусалим има междинни станции, където Исус трябва да спре с учениците си, да се подкрепи и да спят през нощта. Той праща учениците си предварително да разузнаят дали Той ще може да остане в определен дом за известно време. Те най-вероятно се обръщат към свои роднини и познати. "Но те(зи) него приеха" (ст. 53). Има една определена причина защо Той не бива приет с лека ръка и (~) изобщо -- "защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим" (ст. 53).
Учениците Му много се ядосват и са обидени, като се допитват до Исус дали да отмъстят за неприемането Му. "Яков и Йоан" питат: "Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]? " (ст. 54). Те знаят от Стария Завет и от пророците, че има праведен гняв за тези, които се противопоставят на Божията воля, т.е. не съдействат на пристигането на Исус в Ерусалим да се възнесе (ст. 51).Обръщат се към примера на Илия и усещат същите сили в себе си: "да падне огън от небето и да ги изтреби" (ст. 54). Въпреки че те усещат, че стихиите ще им се подчинят до степен разрушение и унищожаване на враговете им, те първо се допитват до Исус, защото знаят, че Той им е дал власт да "заповядват" на стихиите. "Учениците Му Яков и Йоан рекоха: "Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?" (ст. 54).
Исус този момент продължава да ги учи с любов. Той не се разочарова от тях, като им казва: "Още нищо не сте разбрали, не сте разбрали как се ходи в любов, как да се отнася човек с неприятелите си, как да ходи в мир и смирение ... Съжалявам, че ви дадох толкова много власт да изгонвате бесове!"
Това не го казва Исус. Той се обръща и ги смъмря (ст. 55а). Смъмря е същата дума, която се използва, когато Той се разправя със Сатана. Но Той не е жесток с тях, а отдава моментната им реакция на незнанието им: "Вие не знаете на какъв дух сте" (ст. 55б) - не постъпвайте по този разрушителен и отмъстителен начин, това не е духът, който Аз съм вложил във вас и не на това ви научих. После им обяснява наново: "защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси" (ст. 55в).
Той им обяснява духа и целта на Неговата Мисия - не да се противопоставя на враговете си, а да приобщи нови човешки души към Божието царство. - да спаси, защото знае, че душите на хората се раждат в тела, обречени на смърт, те живеят в един паднал и осъден свят и Исус помни, че Неговата мисия е да върне души в Божието царство - при Отца Спасителя. Обръща се към Себе Си не с "Аз", а с "Човешкия Син" (ст. 55) -- поставя на първо място ролята, която Отец Му е дал, като Го е изпратил на земята, а не собственото си его. Гледа на живота си като на едно "идване": "Човешкият Син (не) е дошъл..." (ст. 55) -- едно движение - придвижване - от Отца -// към хората -// към Ерусалим, за да се въздигне (ст. 51). В други стихове Той също говори за своето идване: "Аз дойдох да изпълня не Своята воля, а волята на Този, Който ме е пратил."
Значи мисията Му е следната:
1) идва /дошъл е/
2) за да спаси човешки души
3) да се въздигне в Ерусалим
Учи учениците си първо за целта на Своето идване - това е най-главното мото/ нещо, което им повтаря, когато те се ядосват безкрайно на тези, които не ги приемат (ст. 53-55).
Така успокоил учениците си за тези, които не го приемат, те напускат недружелюбното село (което не го иска, "защото лицето му беше обърнато към Ерусалим (ст. 53) - значи, че е имал излъчване на съдбовна обреченост по пътя към Ерусалим.) Не са ясни мотивите на хората да не го приемат и какво точно се има предвид с израза: "защото лицето му беше обърнато към Ерусалем" (ст. 53).
1) "Един човек му рече: Ще те следвам, дето и да идеш." (ст. 57)
-- Исус в отговор му казва: "Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда, а човешкият син няма къде глава да подслони" (ст. 58). -- Това звучи като номадско пътуване и липса на материални обвързаности, на живот по-несигурен и от този на дивите животни - няма собствен дом, вечно е на път, в пущинаци, сред случайни хора. Звучи като: "дори и лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда" (ст. 58).
А човешкият син няма къде глава да подслони (ст. 58). -- Това не звучи като отхвърляне на решителния ученик, който е твърде убеден, че ще следва Учителя, където и да отиде, а е по-скоро ясна картина и сблъскване на реалността на Битието на Божия Син, за който няма място все още на този свят (този паднал свят). Той преди това им е казал: "Божието царство е в сърцата ви" -- (виж още препратки за Божието царство, според Исус и неговото учение).
Той ги предупреждава - "в последните дни ще дойдат много лъжепророци и ще се опитват да заблудят обикновените хора с Неговото местонахождение - че Той е тук на земята. Очевидно Исус знае, че ролята му на земята е кратка (дали наистина?) и е с цел да подари Божието царство на хората, които Го следват: -- "мир, търпение, понасяне на скърби и отхвърляне, упование на живот в Бога в отвъдното." Той знае, че пътят Му към Ерусалем е с цел "да се възнесе", а не да се настани на трона и да царува. Знае, че мястото Му е отдясно на отца в Небесното царство. Кои животни дава за пример, като контраст със собствената си безпризорност на земята (ст. 58)? - Това са птиците и лисиците.
Първо ни насочва към лисиците - символ на хитростта и коварството - може би се отнася алегорично за такъв тип хора, които знаят как да се настанят удобно в земния си живот - "лисиците си имат леговища" (ст. 58). Лисичите дупки обикновено са в земята и там те се прикриват от враговете си. Това е препратка към човешката натура на падналия Адам - "от пръст те създадох и на пръст ще се превърнеш", както му казва Бог създателя след грехопадението му. Леговището на лисицата е препращане към смъртната същност на лукавите паднали човеци в контраст с Божествената натура на човешкия син, който отива в Ерусалим да се "възнесе", а по пътя си "няма къде да се подслони" (ст. 58).
С това ги подготвя за гоненията и страданията им на тази земя като Негови ученици: "Ако Мен отхвърлят, и вас ще отхвърлят, ако Мен бият и убиват, и вас ви очаква същата съдба!" (стих ???). "Бъдете готови да преминете към Божието царство по този начин". В речта на планината Той им казва: "Блажени сте вие, които ви гонят и казват каквато и да е обидна дума заради Мен" (виж точен цитат).
Другото сравнение на животно с Негова безпристрастност и бездoмие на земята са птиците - "небесните птици си имат гнезда" (ст. 58). Образът на небесните птици се използва и в други Негови речи - когато учи ученицие си да не се боят какво ще ядат или ще пият в утрешния ден (стих ???). И ги сравнява с това колко по-ценен е животът им от тези на птиците, за които Бог се грижи и над които бди: "А на вас дори и космите на главата ви са преброени" (стих???) - това е също предишен стих, в който се споменават птиците.
С това Господ не само че им говори отново за безгрижие относно земни жилища и обители по пътя им към Неговото възнесение в Ерусалим. Той с много малко думи ги връща към предишното Свое изказване за цеността на живота им в сравнение с този на птичките и с това ги успокоява, че Бог-Отец знае всеки, който следва Исус от какво се нуждае, за да намери свое земно прибежище в защитено подходящо жилище.
Затова и по този бърз, несложен начин, само с автоматичната препратка към образа на птиците / или на небесните птици в този случай, Той преминава към следващото индивидуално обръщение към друг Свой ученик: "Върви след Мене!" (ст. 59) -- ще се върнем към това след малко.
Исус и на друго място е използвал (алегорията) образа на птиците, които си свиват гнезда. Когато говори на какво може да се оприличи Божието царство - "на синапово зърно, което израства и се превръща в дърво, а когато то има хубава корона, небесните птици идват и се подслоняват в него (стих???).
Тук отново Той прави препратка към / връзка с/ Небесен Дом, основан на Божието царство (Божието Слово като твърда основа) --- Един път като СКАЛА, друг път като СЕМЕНЦЕ, което пониква и се превръща в подслон за птици.
Исус с това не само насърчава учениците си да не се притесняват за земното си обиталище и да не се плашат, че ще бъдат "бездомни", по път, отхвърлени като Него и отритнати, но и им казва, че ще станат силни, подхранвани от корените, поникнали от семето на Божието Слово, да приютят всички тези Небесни птици, които искат да си свият гнезда.
С всички тези образи, алегории, препратки и асоцияции Исус успява да пречупи съзнанието на учениците си за земно обиталище, къща, защитеност, сигурност на стария човек (Адам) - или още лисицата, която може и да си намери леговище в пръстта, но чрез Него, чрез следването Му, ние се уповаваме на едно небесно обиталище, в което Той отива към Ерусалим да се върне и да слезе да ни вземе. Малък пасаж, но голямо насърчение към учениците Му.
Няма коментари:
Публикуване на коментар