Библейски финансови принципи: Девети ден - Актуална ли е темата за десятъка?

Ние сме присадени към Божия народ, за който първоначално е бил смятан и призван еврейският народ. Както и те, така и ние, сме приобщени към праведната вяра в единствено достойния за поклонение Бог, Йехова. Без Аврам и пророците, евреите нямаше да имат наследство във вярата. А без Христос, който каза на кръста „Свърши се!”, ние, останалата част от света, нямаше да можем да встъпим във вечния завет със същия този Бог. Стар или нов – този завет обеща на Аврам (бащата на всички вярващи), че чрез един негов потомък (Исус Христос) целият свят ще дойде до познание на Живия Бог и цялото битие ще премине от тление в нетление. Тоест – ние, които сме чули за Христос и сме го приели, вярваме в Него и така чрез вяра наследяваме вечен живот.

Защо този век (или както е познато още - това поколение – сегашното преходно човешко поколение в сегашния преходен, подлежащ на тление свят) е осъден да бъде отделен от Бог – да не вижда пряко лицето Му и да не чува осезаемо гласа Му? Ние казахме, че това е резултат от разделянето на нашите първородители от Бога. За да се възобнови тази връзка, евреите като малка компенсация и знак за пълно посвещение към техния Бог Йахве са се задължавали да плащат една десета част на храма  или да отделят за Него първия най-съвършен плод от труда си. Те отивали в храма в Йерусалим и оставяли или добитък, или зърнени добиви, или парични печалби. Това било знак за посвещение – евреинът с това казвал на своя Бог –„Ето давам Ти първото от труда на ръцете си и вярвам, че Ти ще бдиш над останалото, което ще принадлежи на мен и на семейството ми.” И това било израз на вяра. А знаем, че Авраам е първоотец на вярата. И Божието Слово казва: „Чрез вяра праведният ще живее.”

Видел ли Бог, че неговото творение има тази искрица вяра, Той от своя страна се задължавал да запази останалите 90% [знаем, че с десятък се има предвид 10% от всичко придобито]. Така – вместо плодът на човешкия труд  да попадне под проклятие, (както първоначално Адам се бил поставил в положение на непослушание пред Бог и с това целият му труд бил обречен на нечовешки усилия и неуспех) – то евреите от своя страна, когато принасяли своя десятък, попадали под Божието благословение. Те осигурявали така също и препитание на свещенослужителите в храма, които по Мойсеевия закон нямали право да притежават земя и лична собственост,  а принасяли жертви в храма и правели всякакви други обреди – това било единственото им занимание за поколения наред. Всичко било взаимносвързано и за служение на Бога. И в крайна сметка благословението не закъснявало.

В много текстове на Стария Завет се говори за ползата и облагите в резултат от това послушание пред Бога. Следният откъс представлява само една малка част от благословението, което човек може да очаква, ако търси общение с Бога посредством посвещаване на дял от личните си усилия: „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него. И заради вас ще смъмря онзи, който поглъща, и той няма вече да поврежда произведенията на земята ви; и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно, казва Господ на Силите. Всички народи ще ви облажават, защото ще бъдете желана земя, казва Господ на Силите.” (Малахия 3:10-12).

В Новозаветно време, когато първите апостоли заедно с Павел – новоприбавения към църквата, се разпръснали по света да укрепяват местните църковни общности, християните също били поощрявани да помагат на делото. Апостол Павел от ревностен последовател на Мойсеевия закон бил преобразен по Христовото откровение в първоапостол и свидетел на вярата в Исус Христос. Павел изпитал и сравнил Стария и Новия завет на Бога, и казал – „Не искам вашите материални богатства, а по-скоро свидетелство за жертвата, която правите - че сте изцяло Христови. А Бог на благодатта не би ощетил никого.” И още: „Който сее щедро, ще пожъне и щедро.” И още – всичко се използва за делото на благовестието. С колкото повече разполагат Божиите съкровищници – толкова по-богата и преизобилна ще бъде жътвата при благовестието и свидетелсвото пред хора, които могат да научат за Христос и да получат вечен живот. А ние на това сме и призвани, казва Павел – да благовестяваме името Христово до края на света.

Библейски финансови принципи: Осми ден – Бъдете доволни от това, което имате

Чувството на задоволство и благодарност от това, което вече имаме като собственост, доходи, приятели и социално положение е първата крачка към успеха и справяне с материалната оскъдица. Да видите чашата наполовина пълна вместо наполовина празна, ще ви помогне да разширите кръгозора си за нови начини, по които ефективно да използвате и увеличите материалната база, поверена ви от Бог.

И все пак – усещате ли, че се борите с безпаричие; използвате ли банкови заеми и кредитни карти, които ви изглеждат невъзвръщаеми; рискувате ли душевното си спокойствие, за да направите драстично скъпи покупки, само за да не останете по-назад в очите на преуспелите си приятели – всичко това са знаци, че вие не управлявате финансите си, а те са сложили примка на врата ви и вие ги следвате покорно като техни роби. Човек преди всичко има нужда от уравновесен начин на живот и нито големите придобивки, нито водещото благосъстояние могат да компенсират чувството да свобода и спокойствие, които ще ви съпътстват, когато се движите в рамките на бюджета си.

Знайте, че да си християнин и да се движиш в Божието обещание означава да си свободен от материални зависимости и нужди. Исус казва: „не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят; нито предат; но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци? И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.” (Матей 6:25-34).

Като споменаваме Соломон, който е бил най-богатият човек на земята по свое време и по всички времена изобщо, ето как той получава богатството си по Божие обещание: „Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо [мъдрост], и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разбираш правосъдие, ето, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе. А при това ти дадох каквото не си поискал - и богатство и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.” (3 Царе 3:11-13).

Същият този Соломон по-късно казва, че след като е имал всичко, каквото един простосмъртен човек може да пожелае, той е разбрал – най-доброто за един човек е нито да има много, защото богатството е тежко бреме и отнема радостта от живота; нито - малко, защото бедността скъсява дните на човешкия живот. Най-доброто според Соломон е човек да се задоволява с това, което притежава като даденост, т.е. един балансиран финансов поток, придружен с добро здраве, мир и радост в живота. Щом най-мъдрият и най-богатият от всички хора на земята го твърди, значи има нещо вярно в това. Най-вероятно това е самата истина.

Остава въпросът – как да се справим с капаните на този лукав свят, който по свой начин ни подлъгва да купуваме, заемаме, доплащаме с лихва или да страдаме, че не можем да си позволим дадено нещо – много просто – дръжте се в рамките на бюджета си. Ако нещата действително са излезли извън контрол – направете си план за всеки месец и вижте къде дължите и къде разхищавате, за да можете отново да влезете във форма и да се ползвате от това, което имате. Помнете – Бог не иска Неговите деца да са длъжници, а да имат достатъчно за себе си, за да могат да помагат и на по-слабите. Започнете ли да владеете финансите си, а не – те вас, то знайте, че вече сте навлезли в период, когато се показвате верни в малкото и ще може да ви се повери повече. Каква по-голяма радост от това. 

Библейски финансови принципи: Седми ден - Затънали ли сте в материализъм?

Нека да се върнем на това, което Исус казва за материализма и алчността в частност. „Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.” (Матей 6:24) И той добавя: „Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?” (Матей 6:25)

Човек наистина е създаден, за да почита Бог и да се му кланя. Когато от своя страна хората са изгубили връзката си с Бога, те до голяма степен са го забравили, но програмата на обожествяване и на преклонение не е била напълно изтрита от тяхното ДНК. Затова, когато човек не знае кой е източника на живота и от кого можем да почерпим енергия (жива вода), той замества празното място с идоли. Това е в противовес с първата Божия заповед, която Бог лично дава на Мойсей: „Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен мене. Не си прави кумир, или каквото да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив” (Изход 20: 2-5).

Е, дори и в подножието на планината, където Бог е давал заповедите си, хората, чакащи Мойсей да се върне със заповедите, обезкуражени от липсата на водител и пророк, си правят идол – телец, излят от злато и го боготворят. Това води до разпалване но Божията ревност.

В днешно време знаем, че Божият гняв няма да пламне над нас отново, защото ние сме помирени с Бог чрез Исус Христос, който бе Бог сам роден като човек, за да даде живота си за нас и да възкръсне пръв от мъртвите, за да победи жилото на смъртта. След възкресението си Исус ни изпраща Светия си Дух на истината да ни води и упътва в Божиите дела, за да израстнем в познанието на Христос и да достигнем отново до Бога за вечен живот. Това е и нашата цел. Но има моменти, когато ние не осъзнаваме това и не забелязваме, че душата ни и вътрешният ни поглед се фокусират в преследване на материални цели – придобиването на вещи, натрупването на спестявания, хубави дрехи, коли, къщи, взаимоотношения, възвишени духовни познания, здравословен начин на живот, себеизява, себереализация и кариеризъм.

Всички тези неща не са лоши сами по себе си, на ако те са самоцел, т.е. погледът и стремежът ни не са отправени към поклонение пред Светия Бог, ние много бързо можем да ги поставим на пиедестала и да сметнем, че са тай-важното, към което се стремим. И така, ние сме си направили кумири без да забележим. Много често или всъщност неизбежно кумирите носят със себе си възгорзяване и желание да владеем ситуацията, а така все повече се отдалечаваме от преклонението пред Бога, който в действителност единствен може да ни помогне да постигнем нашите цели. Ако се въртите в кръг от известно време с нерешени проблеми и срещате все едни и същи трудности, които наглед ви изглеждат лесни за преодоляване, може би е време да прегледате сърцето си и да установите кой седи на трона – кого боготворите.

И помнете, Бог е ревнив – когато Той видя, че Неговият народ Го е забравил и е последвал своя идол, Той направи едно дванайсетдневно пътуване през пустинята да се превърне в 40 годишно странстване, като все осуетяваше плановете им. Знайте, че най-бързия път към целта е да говорите лице в лице с Висшестоящия, от когото зависи всичко – всеки детайл от живота ви, и да го помолите. А Небесният ви Отец знае от какво имате нужда още преди да сте го помолили, но Той обича децата си и иска да има общение с тях и те да гледат към Него, за да почерпят живот в изобилие. "Бъдете по-умни от змиите и незлобливи като гълъбите," казва Исус на учениците си.

Библейски финансови принципи: Шести ден – Къде е богатството ви?

В Библията ясно се показва още един принцип – "Където е богатството ви, там е сърцето ви." Исус споделя с учениците си, че най-доброто за тях е да трупат богатства там, където нито молец ги разяжда, нито ръжда ги унищожава. Той често споменава, че е дошъл да оповести Божието царство на хората и казва, че то вече е тук сред тях. Но понеже Божието царство е трудно обяснимо понятие за нас, Той дава различни примери, с които да ни въведе постепенно в познанието за Божието царство – както на небето, тъй и на земята. Казва, че царството е невидимо за този свят – то е в сърцата ни. Значи, ако сърцата ни са чисти, то и ние ще можем да усетим Божието царство. Има едно изискване за това, което Той посочва – „Бъдете святи както Бог е свят.”

Много често към Исус са отправяни упреци, че е прекалено духовен и няма разбиране за този материален свят и обхода с парите. Но Той точно на това се стреми да научи учениците си – да не бъдат роби на материалното, а да са независими и да властват с авторитет над обстоятелствата. Исус предупреждава учениците си да се покоряват на всяка човешка власт, защото тя очевидно е дадена от Бога, за да се грижи за хората. А отделно, неговите апостоли съветват по-новите във вярата да се молят за управниците, защото по този начин ще ги спечелят за Божието царство. В крайна сметка християнското учение съветва всичко да придобиваме с молитва според Божието обещание, че за каквото и да се помолим в името на Исус, да вярваме, че сме го получили, защото по този начин Исус ще прослави името на Отца си, живия Бог.

Дали наистина са оправдани отправените към Исус обвинения, че няма реална престава за това как оперира материалният свят? Много от неговите уж по-мъдри съвременници се опитват да го изпитат като го питат дали е добре да се плащат данъци на държавните институции, като Го обвиняват, че както Исус сам твърдял, е дошъл да установи друго [Божие] царство на земята. Исус много мъдро им отговаря: „Вземете една монета – чии образ виждате на нея?" – пита  ги Той. Те отговарят: „На нашия държавен управник”. „Е – тогава, отдайте, което е негово – на него, а което е Божие – на Бога”. Значи Исус много умело ги учи на тънкостите в различаването на дължимото към този свят и отправянето на поглед към безкрайния Бог, Създателя на всичко видимо и невидимо, който ни обещава вечен живот.

Исус е дошъл на земята да пречупи жилото на смъртта, защото този материален свят е обречен, както и самите хора в него. Той казва: „Аз дойдох да донеса обещание за вечен живот, та всеки, който вярва в Мене, да не погине.” Защо от друга страна е важно за него хората да се настроят за вечен живот и въпреки това да се стремят към акуратност във финансовите си задължения и взаимоотношенията с други хора и институции? Ето защо – Исус иска неговите ученици да са свободни от житейски грижи, да се радват на живота, който им е обещал и да имат този живот в изобилие още сега. Примерите за неправилно стопанисване на финансите в Неговите притчи ясно говорят за неправилни между човешки отношения, а в основата на тях е „сърцето на човека” – личностната му настройка към света, моралната му мотивация и нивото на привързаност към богатство.

В една от притчите Си разказва за млад наследник, който разпилял дяла от богатството на баща си с блудници и изпаднал в крайна нищета, където даже и от храната на свинете не можел да вкуси – толкова голяма било падението му. В друг случай Исус казва на богат наследник, дошъл да търси съвет от Него за това как да влезе в Божието царство – „Продай имота си, раздай го на бедните и ела да ме следваш.” Притежанието или липсата на материални богатства не определят мястото на човек в Божието царство. За Исус е важно да покаже какъв е Духа на живия Бог, който трябва да цари в човека, за да бъде в правилни отношения с Бога още на този свят. Важен е характерът на човека и целите, с които иска да използва богатството си.

Библейски финансови принципи: Пети ден – Ролята ни на управители

Да разпределяме, да съхраняваме и да умножаваме това, което ни е дадено, е в дъното на учението, което Христос ни завещава - както в духовно, така и в материално отношение. Знаем, че Исус е говорил в проповедите си с притчи. Една от най-известните притчи е тази за талантите – господарят раздал на слугите си по няколко таланта (като при това се има предвид парична единица по онова време) и заминал за известно време. След завръщането си той поискал отчет как са се справили с боравенето с парите – един казал, че бил спечелил двойно от търговия; следващият също бил прибавил към сумата по специфичен за негов начин. Само един от управителите му решил да не рискува и при това скрил парите – той не ги изгубил, но не бил и в състояние да покаже печалба. Господарят му много се разгневил, като го нарекъл мързеливец и му отнел и малкото, което е имал скрито.

Така че, Исус лично заявява колко важен е за Бог правилният обход с парите. Той учи според принципа: Ако сте верни в малкото, ще ви направя управители над много. Принципът е на умножаване и разширяване. Да си верен е качество на Бога, защото Писанието ясно казва: Ако ние сме неверни, Той верен остава. Желаем ли да участваме в Неговата финансова система, трябва да сме верни на принципите на разпореждане със собствеността, която е поставил в ръцете ни, за да развием в себе си определени способности и да се умножи това, което имаме. Колкото по-голямо е стопанисваното от нас предприятие в най-общия смисъл, толкова повече то облагодетелства останалите хора, които са заети да работят в него. Знаем, че Бог се грижи както за периферията (за най-онеправданите), така и за центъра (тези, на които е възложил да ръководят). Но те трябва да знаят на кого са длъжни да дават отчет в крайна сметка за това, което правят. Защото в самия център на всичко стои Бог.

Както вече споменахме, конкретно в Стария и Новия завет има над 2000 стиха, отнасящи се  до финанси и материални притежания. Господ ясно казва, че според Неговия замисъл собствеността е редно да се полага на тези, които са праведни, т.е. действат правилно и Го почитат. Интересно е, че още със създаването на Адам и Ева, Бог им дава ролята на управители над всичко земно. Това е споменато в първата книга на Стария Завет: „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.” (Битие 1:26-28).

Така че, ако усещате в себе си този прилив на енергия да управлявате и владеете над земните ресурси, примесени с чувството, че сте господари над ситуацията – това не е самозаблуда или знак за пораснало его, а по-скоро – естествен резултат от програмата, която Бог е заложил във вашите предци – първите хора, представени с имената Адам и Ева в Библията.

Ако искаме да научим повече за тези Библейски принципи – как да вземаме правилните решения, когато разполагаме с много или как да увеличим кръга на нашето влияние, когато все още разполагаме с малко, добре е да се обърнем към Божието Слово и да изучим Неговия замисъл. Всеки, който се е докоснал до тези принципи, е убеден, че познаването им помага и това, на което те учат, е живо и дава резултат. Дали ще започнете с притчите на Исус във всяко едно от четирите Евангелия или с Книгата на Йов, Притчи, Псалми, или която и да е книга от Стария Завет, вие ще получите стабилна основа да встъпите в непоклатимите принципи на умножаване на финансите си и правилно използване на това, което имате.

Библейски финансови принципи: Четвърти ден – На кого принадлежат всички земни блага и каква е нашата роля

Всички ние сме свидетели как на земята не липсват ресурси и вярваме, че ако те се разпределят правилно, то не би имало нужда някъде хората да гладуват, докато други живеят в изобилие. Библията казва, че всичко в този свят принадлежи на Бога: всичко сътворено е под Негов надзор, самата земя и териториалното й разпределение – всичко това се определя от Божия Дух и по Божие внушение. Нашата роля тук на земята е да бъдем Божии наместници и да използваме авторитета, с който Бог ни е дарил, за да можем да разпределяме правилно и справедливо богатствата, с които Той се е погрижил да даде на децата си.

Ние знаем, че Бог единствен може да направи от нищото материя – как става това, засега напълно е наясно само Той, а ние се ползваме от благата му – било то храна, облекло, дори въздухът, който дишаме, здравето ни – всичко това е част от Божията промъсил. В Евангелията (Новия Завет) се разказва как с няколко риби и хляба Бог е успял да нахрани множество народ, който се е тълпял да слуша проповедите на Исус. Малко невероятно звучи това за обикновените хора, но като цяло Исус Христос ни демонстрира как оперира всичко в Божието царство – от сърце, пълно с вяра в добротата на Небесния си Отец, Исус благодари, разчупва и раздава, така че хилядите струпали се хора се нахранват и остава храна в излишък. Това значи, че Бог е пълен господар на матиреалните ресурси на земята. Ако имаме вяра и му благодарим, Той ще направи нашите незначителни източници да не свършат, а да има за всички и даже да остане за в бъдеще.

Подобен случай е описан и в Стария Завет, когато Бог е действал на земята чрез наместници пророци. Една вдовица, която имала останало съвсем малко масло (олио), била посетена от пророк Илия, изпратен й от Бога, който знаел за нейното тежко положение. Той видял, че храната при нея е на свършване, а в града и околностите имало глад, и липсвали всякакви хранителни продукти; въпреки това пророкът я посъветвал да вземе колкото може повече съдове и да ги пълни с олиото, останало при нея. Оказало се, че то не само не свършило, но и се преумножавало, докато тя напълнила всички съдове и успяла да продаде останалото.

Явно Бог посещава тези, които са в беда и недоимък. Той се разкрива в качеството си на източник на неизчерпаеми блага, когато вижда, че хората оставят всичко, за да Го слушат и търсят. Той няма да разочарова никого. Важно е тези Негови служители, които вече Го познават, да се оставят да бъдат водени от Светия Дух, за да помогнат с вяра на крайно нуждаещите се като се възвърнат силите им и ресурсите им за живот. 

Но дори и да нямате доброжелатели в лицето на пророци и Божии посредници, знаете, че Исус Христос е вашия посредник на небето, вече възкръснал от мъртвите за вечен живот, и от Него можете да измолите всички свои земни нужди. Той ще ходатайства пред Отца за вас, за да се умножи и малкото, което имате и да не страдате от нищета, а да имате вие самите да раздавате. Слушайте Неговото Слово, бъдете в Неговото присъствие, бъдете постоянно в молитва, и Той ще направи изобилни чудеса за вас в духовно и материално отношение, защото Той е Бог, който създава от нищото за радост на тези, които Го обичат и имат вяра в Него.

Библейски финансови принципи: Трети ден - Потърси добър съвет от правилните източници

Библията ясно казва, че без съвет човек не може да просперира в живота си. И ни препоръчва да търсим съвет от няколко основни източника, за да можем да се справим със сложните ситуации и предизвикателствата.

Кои са източниците, към които човек, решил да положи твърда и непоклатима основа на всичките си дела, може да се обърне? Отново, да се вземе под внимание, че да се иска Божествен съвет за земни работи никак не е чуждо на хората, които желаят да преуспеят. Но те трябва да се свържат пряко с такива хора, които познават Божията воля, имат здрав разум и житейски опит.

Първият най-добър източник за свързване с Божията воля и благословия е Божието Слово, събрано в Библията. На този етап ви препоръчвам да се сдобиете с православно или друго достоверно издание на Светото Писание и да черпите от него вдъхновение, мъдрост и добър съвет, защото както ви казах преди, то е живо, добро и дава сила, която никой друг не може да надмине. Може да намерите Библии, които да си поръчате онлайн на www.veren.bg или други избрани от вас източници.

Отново, Словото казва за себе си: „Внимавай и слушай всички тия думи, които ти заповядвам, за да бъде добре на тебе и на чадата ти след тебе до века, когато вършиш онова, което е добро и право пред Господа твоя Бог.” (Второзаконие 12:28). То също подчертава, че непрестанното четене на Словото не само ще ни съживи, но и ще гарантира един постоянен прилив на енергия в този, който често (по възможност всеки ден) се обръща към него: „Преписът да се намира при него, и да прочита в него през всичките дни на живота си, за да се научи да се бои от Господа своя Бог, да пази всичките думи на тоя закон и тия повеления да ги върши.” (Второзаконие 17:19).

Други източници за напътствие с правилен съвет са семейството и роднините (на първо място – съпруг и съпруга); свещениците и старейшините (по-старите мъже и жени в църковната организация, които от години имат опит в ходенето в Господните дела); така също и професионални съветници, които са се специализирали в една или друга област. Колкото повече съвети получите по един въпрос, който ви притеснява, толкова по-добре можете да отсеете кое е най-подходящото решение във вашия случай.

Помнете, никога не се опитвайте да решите труден финансов или какъвто и да било житейски въпрос сами. Винаги се съветвайте с правилните хора, източници или професионалисти, но и винаги пресявайте през призмата на Божието Слово и Неговите стандарти, за да се изградите на здрава, непоклатима основа. Всяко едно отваряне на Библията след молитва отговаря на много повече въпроси, отколкото часове прекарани в празнословие с неправилни съветници.

Имайте предвид, че Божието Слово предупреждава да се избягват следните: окултни източници, медиуми, врачки и гледачки, запитвачи на духове, магьосници – те са противни на Господ и всеки, който се обръща към тях със заблудата да се съветва, трябва да знае, че докосването до тях поставя в основата на предприеманото сигурен неуспех. Ето какво казва Господ: „Да се не отнесете към запитвачите на зли духове нито към врачовете; не ги издиряйте та да се осквернявате чрез тях. Аз съм, Господ вашият Бог.” (Левит 19:30-32); „И човек, който се отнесе към запитвачите на зли духове и към врачовете, за да блудствува след тях, против оня човек Аз ще насоча лицето Си и ще го изтребя изсред людете му.” (Левит 20:5-7). Така че ги приемайте за такива каквито са – вредни, излишни и заблуждаващи.

В Христа ние имаме всичко, което ще ни насочи в правилната посока и ще постави в основата на търсения съвет мир, добро здраве и добри преспективи на твърдост и вярност, което само здравият разум на Божието присъствие може да гарантира

Библейски финансови принципи: Втори ден - Каква мъдрост се съдържа в Библията?

Много е изговорено за мъдростта в този живот и Библията не остава по-назад в желанието си да добави към цялото това знание на световно равнище, но Библията явно изразява един постулат, който светът не винаги взема в предвид. „Началото на всяка мъдрост е страха от Бога”. Това може ясно да се разбере във всички книги, които образуват сборника, наречен Библия. Кои – повече, кои – по-малко – всички от тях имат притегателната сила да обострят нашето внимание към това, което е правилно и да го отличават от това, което е противно на Божия план. Неправилното не изключва Божият гняв да запламти и да разтърси този, който систематично прави грешки в живота, но в крайна сметка Библията казва: „Бог наказва тези, които обича.” 

В случай, че сте се опитвали да правите всичко според Божиите стандарти и въпреки това ви връхлетява зло и разруха до степен, че изгубвате всичко и се отчайвате дори за живота си – не се притеснявайте – Библията има отговор и за това. Докъде може да доведе коварството на дявола, който работи систематично срещу човешките синове и дъщери, защото той не иска Божият закон да функционира така както е замислен (както вчера отбелязахме) – да, Библията има многодименсионално обяснение и за това.

В Книгата на Йов вече е разказано за подобно страдание на един абсолютен праведник, който обаче бива набеден пред Бога от дявола, че ще се откаже от Бог, ако житейските му работи или здравето му тръгнат на зле. Господ е суверен и е спокоен, и казва на дявола: „Опитай го, но само живота му недей да вземаш.” Бог има пълна увереност в праведните си служители и тази история показва отново доколко всичко е свързано с принципа: „Господ няма да позволи да понесете повече страдания, отколкото можете да понесете.” Всички страдания са временни изпитания. 

А защо човек може чрез покаяние, докато е жив, до последния си дъх, да се обърне и, дори и да е бил разделен от Бога, да има обещание, че ще се върне при Бога? Хората, като потомци на изхвърлени от рая същества, винаги имат втори шанс да се настроят духовно към Божията промисъл с молитва, покаяние и обръщане към Бога. Библията говори за няколко нива на съществуване и всичко това е много интересно за систематично изследване, защото то носи допълнително духовно разбиране и просветление. 

Отговорът на въпроса: Кои сме ние пред Бога (или в Бога)? е много важен, ако искаме да напреднем в Неговото учение и Неговата мъдрост. Защото „Господ не гледа на лице”, не съди по външни мерки – по това какво и колко са изработели нашите родители, какви добри съграждани или приятели сме ние, а по-скоро – имаме ли почит в сърцата си и страх от Бог. Ако сърцето на човек е обрязано с тази вяра, това вече е ясен знак за Бога, че този човек принадлежи на Него и с него може да се работи за развитието му да се превърне от животворяща душа в жив дух. Голяма е мъдростта на Божието слово във всички аспекти на нашето човешко пребиваване и ние трябва да се свържем с тази мъдрост, ако желаем да видим добри дни на земята и да научим неща, които можем да приложим на практика, за да убедим, че Господ наистина обича хората.

 

Библейски финансови принципи: Първи ден - Достоверно ли е Божието Слово и кой се доверява на Него

Библията открай време е била известна като четиво за християни, а се знае, че тя включва Стария Завет и Новия Завет. Първият се признава от религиозните среди на днес все още разпръснатия по света еврейски народ, защото разказва за тяхната идентичност като етнос и описва отношението им към Бога. Светът нямаше да знае до такава степен за тях, ако не беше Исус Христос, роден евреин, да потвърди завета на вярващите родоначалници на еврейския народ (Аврам и Сара) с Бога (Създателя на земята и всичко в нея). За него се разказва изключително в Новия Завет. И двете книги са неразривно свързани. А какво е обещанието, което Господ дава на Аврам  чрез негов потомък един ден цялото човечество ще бъде спасено и ще дойде до познание на живия Бог, Създателя на всичко видимо и невидимо. 

Знаем, че предисторията е малко покъртителна, но като цяла евреите вярват, че първият мъж е съгрешил, като е ял от забранения плод, той и жена му, което е било в пряк разрез с това което Бог, техният Създател и близък приятел им е поверил като послание.  Тъй като Библията започва с това как Бог сътворява деня и нощта, и всичко на земята със Собственото Си Слово (в последствие и самите първи хора), то да постъпиш противно на една дума, казана от Създателя, е да тръгнеш срещу неговото творение и срещу собственото си благополучие. 

В последствие разбираме, че един от Божествените пламенни ангели, много преди сътворението на човечеството е тръгнал срещу Бога-творец, като е пожелал да заеме неговото място. Доброто при Бога е, че Неговият принцип гласи: „ Творението никога е не по-голямо от твореца.” Така че, подлъгани от този нечестив ангел, който отдавна бил тръгнал срещу Божия план със свой собствен план да подчини цялата система на Божието творение на малката си същност, първият мъж, според еврейската митология наречена Стар Завет, се доверява на противни на Бога инсинуации. По този начин се навлиза в територия и система на съществуване, която от началото на замисъла си няма бъдеще. 

Е, добре, щом първият е непокорен, какво остава за потомците му? Но при Бог винаги има втори шанс, защото, както Писанието (Словото Му) казва: „Ако ние сме неверни, Той остава верен на себе си.” Защо ще иска да ни примири със себе си и да ни измъкне от тази осъдена световна система – защото ние сме част от Неговото създание, което Той е обикнал и решил да дари отново с вечен живот. Нещата са много сложни и, както ние сами знаем, не опират само до пари, финансова система или държавна политика. Човечеството открай време е в състояние на недоверие – деца не се доверяват напълно на родителите си, работещите – на работодателите, жените - на мъжете си, гражданите – на държавното ръководство. Думите открай време се изкривяват според ситуацията и политическия повей. Та защо изведнъж хората да дойдат до положението да се доверяват на някакво Божие Слово, писано от 44 различни човека, в продължение на 1500 години.

Ето защо: Словото само за себе си говори. То е Боговдъхновено. Когато го отворим, ние се свързваме със Създателя на всичко видимо и невидимо, Който няма начало и няма край, Който обитава в невероятна светлина - за човешкия ум е трудно да си представи. Ние чувстваме един повей на истина и прилив на сили и живот, които рядко се срещат в ежедневието ни. Както знаем, ситуациите навън изцеждат, а не зареждат обикновено, но изживяванията при докосването с Божието Слово са коренно противоположни. 

Причината за това е, че то е писано чрез пророци, водени от Светия Дух. Ние знаем, че Бог е Дух и Той е вдъхнал диханието си в първия човек, за да го направи животворяща душа. Той също така е и истина. Защото природата на самия Създател е истина. В Него и в Словото Му няма лъжа, а само истина. Той е мерилото за истина и няма друга инстанция на този свят, към която можем да се обърнем за потвърждение на истината, защото Той олицетворява самата истина. Неговата вечна същност е истина и съдържа истината. И трето - Бог и Словото Му са едно и също, защото те са неделими, според еврейската традиция във вярата. Те са живот и при досега с тях ние се свързваме не само с непоклатимия източник на истина, но и най-вече  с извора на живота. Всички тези думи съдържат много тайнственост и загадъчност, но са опорна точка, на която трябва да се спрем, за да разберем какво според еврейското вярване Бог твърди за себе си чрез Собственото си слово. Утре ще продължим.