четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Лично време в Словото: Притчи 31

Възхвала на добродетелната жена

10 Кой може да намери добродетелна жена?
Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 Сърцето на мъжа ѝ уповава на нея;
и няма да му липсва печалба.
12 Тя ще му донася добро, а не зло,
през всички дни на живота си.
13 Търси вълна и лен
и работи с ръцете си това, което ѝ е угодно.
14 Тя е като търговските кораби –
донася храната си отдалеч.
15 При това става, докато е още тъмно,
и дава храна на дома си,
и определената работа – на слугините си.
16 Разглежда нива и я купува;
от плода на ръцете си сади лозе.
17 Опасва кръста си със сила
и укрепва мишците си.
18 Като схваща, че търгуването ѝ е полезно,
светилникът ѝ не угасва през нощта.
19 Слага ръцете си на вретеното
и държи в ръката си хурката.
20 Отваря ръката си за сиромасите.
Да! Простира ръцете си към нуждаещите се.
21 Не се бои от снега за дома си;
защото всичките ѝ домашни са облечени с двойни дрехи.
22 Прави си завивки от дамаска;
облеклото ѝ е от висон и морав плат.
23 Мъжът ѝ е известен в портите,
когато седи между местните старейшини.
24 Тя тъче ленено платно и го продава,
и доставя пояси на търговците[b];
25 сила и достолепие са облеклото ѝ;
и тя гледа весело към бъдещето.
26 Отваря устата си с мъдрост
и законът на езика ѝ е благ.
27 Добре внимава в управлението на дома си
и хляб на леност не яде.
Синовете ѝ стават и я облажават;
и мъжът ѝ я хвали, като казва:
29 Много дъщери са се държали достойно,
но ти надмина всичките.
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх;
но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 Дайте ѝ от плода на ръцете ѝ
и делата ѝ нека я хвалят в портите.
Нека да обърнем внимание на стихове 28 - 31. 
Тук имаме картина на младежи и съпруг, които хвалят  жена, която от своя страна е в Господа. Нейната вяра в Господ и страх от Него (която се "бои от Господа"), я правят достойна за похвала: "Ти надмина всички, които са се държали достойно" - казва мъжът й, а синовете й стават и я облажават. Цялото мъжко съсловие от семейството хвали майката, а излиза в следващия стих, че всъщност те прославят Бог, който стои зад достойното й поведение. Всичко, което тя успява да направи, е вследствие от упованието в Бога и това, че се "бои от Него."

Няма ни капка гордост. Мъжете я хвалят, а тя остава в Божието присъствие и продължава да бъде смирена. 

Най-важното, което една жена може да направи, е да се "бои от Господа" - това е знак на почит към Бог. Нито постиженията й в работата или грижата за семейството, нито външният й вид са толкова достойни за похвала, колкото присъствието й в Бога.

Ние не бива да се боим от мъже или синове и тяхното мнение за нас, а трябва да оставаме в Бог и ще бъдем хвалени и облажавани от млади и стари мъже, които ще могат да ни оценят.


Повече по темата можете да намерите ТУК