петък, 31 май 2013 г.

Библейски финансови принципи – Единадесети Ден: Имат ли нещо общо щедростта и стабилните финансови приходи?


Знаем, че Бог е щедър и Писанието казва допълнително в какво се изразява Неговата най-голяма щедрост: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16). Целият този процес на даване не е бил решение за един ден, а добре обмислен план на Бога за спасение на човечеството. Знаем, че Божието творение е сложно, така че да освободи едно съгрешило творение също изисква сложен план. Сложен, но сигурен –Бог дава сина си, за да можем да установим правилни отношения с Бога отново – всеки един от нас лично, който е повярвал в Исус Христос. Мистерията е голяма, но истината е непоклатима.

Какво още дава Бог: светлина, въздух, условия за живот, дава Словото си чрез пророците, изпраща Светия Дух след възнесението на Христос от този свят. Христос самият казва: „Когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене” (Йоан 15-26). И най-вече, личната ни мотивация да вярваме в Христос е, че Той дава вечен живот на тези, които вярват в Него. Той казва на жената на кладенеца: „който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот”(Йоан 4:14).

Всъщност това се оказва и най-голямата мотивация на първите вярващи, както и на хиляди вярващи в света в днешно време, които са заплашвани със смърт, да отстоят на предизвикателствата – най-главното обещание на Христос е за вечен живот.  „Блажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат” (Яков 1:12). Бог знае какви сме и какви въпроси ни занимават: „Слушайте, възлюбени мои братя: Не избра ли Бог онези, които са сиромаси в светските неща, но богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тези, които Го обичат?” (Яков 2:5). Той ни учи на Неговите лични качества и принципи, за да можем да преодоляваме всички ограничения.

Виждаме, че Бог създава, грижи се и насърчава. Дори и ние да се чувстваме изгубени под натиска над обстоятелствата, Бог продължава да снабдява като да дава надежда и напътствие за вярната посока. Това е, защото нашия Създател никога не е бил и не може да бъде губещ. Той е самодостатъчен и се намира отвъд всека ситуация. Нищо не може да заплаши Неговото съществуване. Той се радва творението му също да просъществува вечно в Неговото присъствие. Думата вечно може лесно да бъде пречупена през нашето човешко съзнание, което е виждало и ще вижда как идват и си отиват хора от този свят, и се двоуми. Но Бог има неизчерпаеми ресурси на всичко, което на нас на пръв поглед ни се струва на привършване.

Затова Библията ни насърчава и ние да практикуваме този принцип на щедрото сърце. Както Божието сърце е изпълнено със щедрост и желание да дарява на хората това, което на нас ни се струва крайно, така и ние трябва да признаем Него за източника и да не се страхуваме да даваме – както на църквата Му, така и на всички нуждаещи се около нас. Тогава наистина ще видим как сме станали извори на жива вода за другите със съзнанието, че Бог е този, който дава, а ние сме само проводника на Неговото изпълнение.
Нека да даваме с весело сърце, защото това е в същината на даването – да ни накара да усетим радостта да бъдем щедри и да се свържем по този начин с нуждите на другите. Изпробвайте Бога, дайте последните си десет лева от заплатата на някой, който крайно се нуждае, и ще видите как Господ не само ще ви възстанови даденото по чуден елегантен начин – но и когато свикнете да Му се доверявате – Той ще ви се радва още повече. За Бога щедростта е радост.


четвъртък, 16 май 2013 г.

Библейски финансови принципи: Десети ден - Ние сме безусловно благословени – какво да правим, когато го осъзнаем

Много често ни се казва, че Господ е на наша страна и Той е подредил всички обстоятелства в наша полза. Библията твърди, че дори и привидно неизгодните ситуации ще принесат полза на тези, които вярват в Бога. Който е бил във вярата от дълго време, се е убедил в правотата на това твърдение. Бог не е Бог на ощетението и онеправдаването, а Бог на изобилната благодат и благословението. Той не само ще запълни всички наши нужди, но ако пребъдваме в Него и Неговото слово – ако се храним ежедневно с Неговата духовна благодат чрез общение със Словото му и чрез молитва – със Светия му Дух, ние ще бъдем утвърдени, както в материално, така и в духовно отношение.

В Библията се говори, че материалната стабилност е израз на нашата душевна стабилност – нагледно показва, че сме хвърлили котва в правилното пристанище и не можем да бъдем повалени от бурите на живота. Отново и отново Исус твърди, че който гради земните си работи върху Неговото Слово в посвещение към Него, се равнява на човек градящ къщата си на твърда основа подобна на скала. Това е в контраст с хората, които не уповават на Него – те са хора градящи върху пясък – в един ден всичко ще изгубят.  А отделно  Апостол Павел в посланията си към новите църкви казва: „Пожелавам ви да благоуспявате, както благоуспяват душите ви.” Значи материалното богатство е израз на една духовна стабилност и вярност към ценностите на Божието Слово. Както знаем, според Библията Бог създаде всичко видимо и невидимо, и следователно Той сам се грижи земните блага да попадат в ръцете на хора, които ще са наясно с Името Му и ще Го прославят. Почитането на Бога гарантира постигането на това постоянно материално благосъстояние, към което всеки човек малко или много се стреми.

Бог е търпелив и многомилостив да ни извади от ямата, да се грижи за нас духовно, да ни възрастява и прави стабилни. Идва все пак момент, когато ние самите осъзнаваме, че чашата ни прелива, както е писано в Псалмите, а Господ ни гледа и проверява дали сме готови да разполагаме правилно с Неговото Богатство, което ни е предоставил - готови ли сме ние от своя страна да помагаме на бедните и нуждаещите се. Това е вече една допълнителна стъпка в утвръждаването на ролята ни като Божии управители и наместници. Ще се посветим ли на даването на милостиня като повдигаме духовно и материално сакатите и наранените. В Стария Завет Господ обещава на еврейския народ  чрез Моисеeвите закони и наредби да затвърди богатството и благоденствието им само ако всеки един разполагащ с имот се погрижи на улиците да няма бездомни и просещи. Това е мерило, че Бог ще позволи на човека да се радва на благодатта си. Той предупреждава: „Ако се отвърнеш от бедните и просещите, знай, че по Моите закони един ден ти сам ще се намериш на тяхно място и ще разбереш какво е да просиш и да не получаваш.” Думите на Бога на правдата са непоклатими. И ние сами виждаме, че хора, които не са градили върху Божието Слово, много лесно могат да се подхлъзнат и да изгубят всичко, а какво остава за децата им.

Бог е благословител не само на отделния човек, но и на неговите потомци до хиляда поколения. Това казва за Него Библията буквално. Значи, ако някой не изпълни поръчението Му за милосърдие и помощ към бедните, това ще засегне бъдещите поколения. Както и в другия случай – показваш ли милост и имаш ли отворено сърце към бедните и нуждаещите се – Бог гарантира, че ще утвърди твоето богатство и ще го умножи не само в настоящето, а и при потомците ти. Но кога можем да решим, че вече имаме достатъчно, за да даваме на другите? Исус казва – от твоята собствена мярка ще ти се премери. На тези, които казват, че нямат, ще им се отнеме и малкото, което имат. А тези, които имат и дават, ще имат още повече. Това е замисълът и тестът на Божието царство за утвърждаване на доброто на земята и в сърцата ни. Пожелаваме ви Неговото царство да се умножи в сърцата ви още този ден.