Изпълнение на Божията Воля: Сънища, Пророци, Действия - Матей 2:12-23. Лично време в Словото

   

След влизането на мъдреците от Изток в къщата, където са „Детето с майка Му Мария,“ за да Му поднесат даровете, започват да се случват поредица от събития, които имат свръхестествен характер.
        Първо, фокусът на разказвача от предишните стихове се премества от мъдреците, дошли от Изток, и Цар Ирод към Йосиф, Мария и Детето. Говори се за свръхестествените подбуди на последните и предприетите от тях действия.
        Всъщност, мъдреците от Изток и Ирод за последен път са споменати в стих 12. Оттук нататък като че ли Божията намеса става главният инициатор на действията, предприети от положителните герои Йосиф, Мария и Детето.
       Ето и цялата поредица от тези действия, подбудени от Божия намеса (подобно многократно повторение на даден мотив се нарича РЕМА):
        1) Бог предупреждава мъдреците да не се връщат при Ирод: „А понеже бяха предупредени от Бога насън да не се връщат при Ирод, те си отидоха по друг път в своята страна,“ (ст. 12).
      2) Ангел от Господа се явява насън на Йосиф и му казва какво да прави: „А след като си отидоха, ето, ангел от Господа се яви насън на Йосиф и казва: Стани, вземи Детето и Майка Му и бягай в Египет, и остани там, докато ти кажа, защото Ирод ще потърси Детето, за да Го погуби,“ (ст. 13).
      3) Когато идва времето Йосиф, Мария и Детето да се завърнат от Египет, ангел от Господа се явява насън на Йосиф. „А като умря Ирод, ето, ангел от Господа се яви насън на Йосиф в Египет и каза: „Стани, вземи Детето и майка Му и иди в Израелевата земя; защото измряха онези, които искаха живота на Детето,“ “ (ст. 20).
     4) Йосиф е „предупреден от Бога насън“ къде точно да се засели, за да е в безопасност: „ ...като чу, че над Юдея царува Архелай, на мястото на баща си Ирод, страхуваше се да иде там; и предупреден от Бога насън, се оттегли в Галилейските околии, дойде и се засели в един град, наречен Назарет,“ (ст. 22-23).

В тази глава се забелязват два вида дихотомии на реми:

        Първа дихотомия:
1) „предупреден от Бога насън“ - виж ст. 12, ст. 13, ст. 19, ст. 22
2) „за да се сбъдне реченото от пророците“ - виж ст. 15, ст. 17, ст. 18, ст. 23
(за втората рема ще опиша по-подробно по-надолу)

      Втора дихотомия:
1) Задача поставена от Бог - виж ст. 12, ст. 13, ст. 20, ст. 22
2) Изпълнение на задачата от Неговите избрани - виж ст. 12, ст. 14, ст. 21, ст. 23

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Да се върнем отново към примерите от текста. След като изброихме всички случаи, при които главните (добродетелни) герои са предупредени от Бог и Неговите ангели насън как да действат, се дава конкретна връзка с пророчествата от Стария Завет и как всичко е взаимосвързано и си въздейства. Всичко случило се, подбудено от подтици на Божието войнство, следящо да се изпълни „изреченото от Господа чрез пророците,“ е станало точно с тази цел - да се види, че предреченото от Бог в Стария Завет се е изпълнило дословно в Новия при идването на Исус:

1) Първо Йосиф заминава с Мария и Детето за Египет и остава там известно време „до смъртта на Ирод, за да се сбъдне изреченото от Господа чрез пророка, който казва: "От Египет повиках Сина Си,“ (ст. 15).

2) Това, което злият цар Ирод причинява на младенците в Израел, при откритието, че мъдреците от Изток не са спазили уговорката помежду им и са заминали от Израел, без да му съобщят за местонахождението на Детето, също е базирано на вече пророкуваното в Стария Завет:
       „Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се много и прати да погубят всички момченца във Витлеем и във всичките му околности, на две години и по-малки, според времето, което внимателно беше разучил от мъдреците,“ (ст. 16). „Тогава се изпълни изреченото от пророк Йеремия, който казва: „Глас се чу в Рама, плач и голяма ридание; Рахил оплакваше децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма вече,“ “ (ст. 17-18).

3) Причината Йосиф да избере Назарет за мястото, където да се засели дълготрайно, също има своята връзка със Старозаветното пророчество:
   „Но като чу, че над Юдея царувал Архелай, на мястото на баща си Ирод, страхуваше се да иде там; и предупреден от Бога насън, се оттегли в Галилейските околии,“ (ст. 22), „дойде и се засели в един град, наречен Назарет; за да се сбъдне казаното чрез пророците, че ще се нарече Назарянин,“ (ст. 23).

Относно втората дихотомия:
„задача, поставена от Бог“ и
„изпълнението ѝ от доброжелателите,“ ето какво е заложено в ст. 12-23:

ЗАДАЧА, ПОСТАВЕНА ОТ БОГ	ИЗПЪЛНЕНИЕТО Й ОТ ДОБРОДЕТЕЛНИТЕ
1)    „А понеже бяха предупредени от Бога насън да не се връщат при Ирод,“ (ст. 12)	„те си отидоха по друг път в своята страна“ (ст. 12)
2)    „Стани, вземи Детето и Майка Му и бягай в Египет, и остани там, докато Ти кажа, защото Ирод ще потърси Детето, за да го погуби“ (ст. 13)	„И така той стана, взе Детето и майка Му през нощта и отиде в Египет“ (ст. 14)
3)    „Стани, вземи Детето и майка Му и иди в Израелевата земя; защото измряха онези, които искаха живота на Детето“ (ст. 20)	„И така, той стана, взе Детето и майка Му и дойде в Израелевата земя“ (ст. 21)

Как да изучаваме Библията стъпка по стъпка (лично за себе си)

За мен процесът на изучаване на Библията се е променил с течение на времето. Същото важи и за хвалението - правех всичко по по-различен начин, когато още не бях омъжена, когато работих в университета и когато после станах семейна.

Трябва да се отървем от идеята, че за да прекараме лично време в Божието присъствие, са ни необходими свещичка и кафе, за да преуспеем. А и в положението, в което се намирам в момента, "тихото време" съвсем не е така тихо! С две малки деца - едното е новородено, а другата е двегодишна, изучаването ми на Библията понякога се разпокъсва през деня. Обикновено първата фаза е точно когато закусвам, с Аделина (двегодишната) в скута ми, която също отпива от бебешката си бутилка.

Въпреки че дневният ми ред много се е променил, основната структура остава една и съща. Днес ще споделя какво правя и какви източници използвам. За препоръчване е най-вече версия на Библията, която е изготвена специално за жени (или за мъже, според случая) - най-популярните варианти на съответния език обикновено са най-задълбочени и не случайно им се носи славата сред вярващите, защото съдържат много смислени коментари, забележки и препратки. За повече информация как да намерите най-подходящата Библия, се свържете с известни християнски издателства, които се занимават с разпространение на Библията.

МОЯТ МЕТОД ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БИБЛИЯТА

Първо, аз избирам съответния откъс за деня и го изчитам бавно, като се опитвам да видя цялата картина, която той очертава. Ако не чета Псалмите, където всяка глава съдържа най-вече независими една от друга (последователно) мисли, се опитвам да прочета предишните няколко откъса и стиховете, следващи моя избран откъс за деня, за да разбера повече от съдържанието и какво се случва. Когато чета Библията хронологически (което направих през 2016-та година и планувам да направя също и през 2018-та отново), получавам по този начин едно добро припомняне на това, което съм прочела предишния ден.

ЧЕТЕТЕ НА ГЛАС

След това чета съответния откъс за деня на глас. Това ми помага да запаметя мислите в съзнанието си и да ги чувам със собствените си уши, което ми дава възможност да схвана някакви нови нюанси на този откъс. Също използвам един друг трик, който научих, когато бях студентка в специалност религия - когато искам да наблегна на определени стихове, аз наблягам на изговарянето на различна дума при всяко повторно четене, например: "ВЕСЕЛЕТЕ се в Господа и се радвайте, праведници", след това: "Веселете се в ГОСПОДА и се радвайте, праведници", "Веселете се в Господа и се РАДВАЙТЕ, праведници" и т.н.

ПОДЧЕРТАЙТЕ КЛЮЧОВИ ДУМИ И ФРАЗИ

След като съм подчертала Божието име в определен цвят, аз търся ключови думи в откъса. Това ми помага да разбера основната тема - например в Йоаново 1-ва глава се говори много за ЛЮБОВТА, както към Бог, така и към другите хора, а и за Божията любов към нас. Аз използвам молив син цвят за ключовите думи, така че всичко, свързано с "ЛЮБОВ" е в синьо.

Също така подчертавам фрази, които се повтарят, паралелни стихове от Библията, сравнения, изрази в рамките на "ако/то" изречения и други подобни. Всички те посочват намерението на автора и ми помагат да схвана сърцевината на откъса.

ВОДЕТЕ СИ БЕЛЕЖКИ

Дали това ще бъде в полетата на съответната Библия или в отделен тефтер, за мен е важно да записвам собствените си мисли оп отношение на определени откъси, проповеди или съответните за деня преживявания. В много отношения Библията ми и работата ми по нея са се превърнали в своеобразен дневник, откъдето винаги мога да си припомня през какво съм преминала в определените етапи от живота си. Така пътя ми в Словото придобива личен смисъл и То оживява за мен.

Опитвам се да си водя бележките в полетата на Библията по-сбито, за да си ги преговарям отново и отново, когато се връщам към съответните откъси, а и да мога да продължа да записвам при други случаи. В отделна тетрадка (бележник) си давам повече място да записвам по-подробни бележки и молитви.

ПОПИТАЙТЕ СЕ "КАКВО СЪМ НАУЧИЛ(А) ЗА БОГ В ТОЗИ ОТКЪС?"

Често четем Библията си, като се питаме "Какво казва Библията за мен? Как трябва да се държа? Кой съм аз?" Но в крайна сметка, Библията е книга за БОГ. Само когато го разберем в контекста, можем да разберем кой е ТОЙ и съответно кои сме НИЕ (това е изключително важно за придобиването на духовна зрялост).

Аз се питам: "Какво съм научила за Бог?" във всеки един откъс, за да държа фокуса си на правилното място.

МОЛЕТЕ СЕ

Накрая, но не на последно място, аз се моля Бог да ми отвори очите за Своето Слово и как да живея в светлината Му всеки ден. Правя го в началото на деня, но е добре да се прави и в края. Не питам "Как мога да приложа това?", а "Как мога да живея в светлината (или духа) на това?" Когато се опитваме незабавно да приложим нещо, което вече сме прочели, имаме склонност да пропускаме дълбочината на това, което то ни учи. Но като живеем в духа на учението и скромността, Бог ни учи как да прилагаме Неговото Слово - не е нужно да го правим със собствени сили.

Автор: Филиша Мейзънхаймър, източник: Филиша Делта Блог

Повече по темата можете да научите на сайта Издателство ВикторияБГ. "Харесайте" и нашата фейсбук страница. 

Когато търсим Исус да Му се поклоним ЧАСТ 2: Матей 2:1-11 (Лично време в Словото)

     "Мъдреците" (ст. 7), които са пристигнали от Изток в Йерусалим (ст. 1) да търсят "Юдейския цар" (ст. 2), за "да Му се поклонят" (ст. 2), след като изслушват цар Ирод (ст. 9), отново биват поведени от "звездата" (ст. 9), "която вървеше пред тях, докато дойде и спря на мястото, където беше Детето" (ст. 9).
     Тази звезда още от началото на тяхното пътуване ги е водила и е била причината те да знаят за: 1) раждането на Исус (ст.2);
2) да знаят, че Той е Юдейският Цар (ст. 2);
3) да желаят да Му се поклонят (ст. 2).

ЗВЕЗДАТА: ФЕНОМЕН-ВОДИТЕЛ

     Те не са водени (както съвременната църква) от Светия Дух, а от един феномен, който според техните мистериозни науки и вярвания е правдоподобен източник на информация - "звездата" -> откъде е и накъде ги води?:
1) За първи път са я видели "на изток" (ст. 2)
2) С какво се характеризира? -> тя е звездата, която върви "пред тях" (ст. 9)
3) Докъде ги съпровожда? -> идва и спира "на мястото, където беше Детето" (ст. 9).

Нейната функция първоначално е да посочи на мъдреците от Изток къде се намира Детето (ст. 9), Юдейският Цар (ст. 1). Тя дава индикация, че Той вече се е родил. Тоест - индикация за време и място.

ОТНОШЕНИЕТО НА МЪДРЕЦИТЕ КЪМ ЗВЕЗДАТА

Те й имат пълна вяра относно правдоподобността на информацията, която им носи и местоположението, до което ги води:
     1) до Йерусалим (ст.1)
     Тук те питат на всеослушание: "Къде е новороденият Юдейски Цар" (ст. 2). Значи, че те са знаели защо се е появила тази звезда на небосклона: да се възвести раждането на Юдейския Цар. Затова, с малкото информация, с която са разполагали, те решават, че щом става въпрос за Юдейски Цар, значи трябва да го търсят столицата Йерусалим.
     Но тъй като виждат, че подобни твърдения само внасят "смут" в политическия елит на Йерусалим и в тогавашния цар Ирод (ст. 3), те, след обстойно проучване сред местните "главни свещеници и книжници на народа" (ст. 4) разбират, че самият Христос "трябва да се роди" (ст. 4) "във Витлеем" (ст. 5). Значи "мъдреците от Изток" (ст. 1) знаят кога се е родил Христос, но не знаят къде точно е неговото месторождение. А "книжниците" и "главните свещеници"  знаят къде трябва да се роди Христос, защото те познават Светите Писания. Те им отговарят  със съответния цитат:"И ти, Витлееме, земьо Юдова, никак не си най-малък между Юдовите началства, защото от теб ще произлезе Вожд, Който ще бъде пастир на Моя народ Израел" (ст. 6).

     След това става ясно и на мъдреците от Изток, и на самия Ирод (ст. 8), че те трябва да се отправят към Витлеем, за да Му се поклонят, както са дошли според намерението си. Ирод е неприятно алармиран и е нащрек, като ги разпитва какво знаят те за "времето, когато се е явила звездата" (ст. 7).

2) До мястото на раждане на Христос
     Не става ясно дали до този момент звездата ги е водила по пътя им до Йерусалим, но по-скоро не. Звездата е била само предзнаименование за това, че се е родил Юдейският цар. Логично, за да се съобразят с това голямо космическо събитие, те се отправят на поклонение, смятайки, че щом Той е Юдейски Цар, значи трябва да Го търсят в Йерусалим. Отивайки там, те разбират, че търсеният новороден  Христос, според Писанията, е роден във Витлеем (ст. 5). Те тръгват към Витлеем, но изведнъж виждат, че "звездата (същата), която бяха видели на Изток," сега е "пред тях" и ги води, сякаш им показва пътя и мястото, където е родено Детето, защото тя идва и спира "над мястото, където беше детето" (ст. 9).

ЕМОЦИИТЕ НА МЪДРЕЦИТЕ СПРЯМО ЗВЕЗДАТА

      Мъдреците са изпълнени с благоговение, благодат и много радост, когато я виждат и когато тя спира над точното място. Те са се приготвили за срещата с Младенеца предварително със скъпи подаръци за Него. Това придава още по-голямо значение на информацията, която предварително са били получили от звездата още с появата й. 

1) "Като видяха звездата, се зарадваха твърде много" (ст. 10).
2) "Влязоха в къщата, видяха Детето с майка Му Мария, паднаха и Му се поклониха."
3) "Отвориха съкровищницата си, принесоха Му дарове - злато, ливан, смирна" (ст. 11).

Молитва за пътеводителство: Господи, покажи ми пътя! Нека да дойда и да Ти се поклоня! Ти си известил за Твоето идване на света чрез пророците и чрез мъдреци. Голяма радост е за всеки човек да дойде и да Ти се поклони, защото "Ти си Свещеник според чина Мелхиседехов", Който винаги ще бъде пред Бога да ходатайства за нас. Идването Ти на света чрез раждането на Мария е цяло чудо, увековечено чрез събитията около него. Нека и аз в сърцето си да дойда, както мъдреците от Изток, като разбера, повярвам, последвам, пристигна и Те намеря като Младенец в ръцете на Тази, Която Те е родила по Божия промисъл. Нека в мислите на сърцето си да виждам Божия план чрез Тебе - както за спасение на цялото човечество, така и за мене лично - че ще ме упътваш, кой е най-правилния път да стигна до Тебе; ще ми изпращаш знаци, който са ми предизвестявали за Твоето присъствие. Нека да се доверя и да бъда воден(а). Амин!

Лично време в словото: Когато търсим Исус да Му се поклоним (ЧАСТ 1) - Матей 2:1-8

В тази глава се разказва за раждането на Исус във Витлеем. Посочват се точните политически място и време: "Витлеем юдейски" (ст. 1), "в дните на Цар Ирод" (ст. 1).

     Цялата тази политическа рамка е разширена от идването на някакви непознати за юдейския народ "мъдреци от изток"(ст. 1), които са пристигнали в Йерусалим със специални цели: искат да се поклонят на новородения според техните сведения юдейски цар: "Къде е Юдейският Цар, Който се е родил?" (ст. 2). Те обосновават очакванията си със своите лични измервания (вероятно астрологически или друг вид звездобройство). "Защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да му се поклоним" (ст. 2).
      Това твърдение внася смут на политическо ниво при политическия елит, които управлява бившата силна теокрация Израел: "Като чу това, цар Ирод се смути и цял Йерусалим заедно с него" (ст. 3). Това значи, че политически ангажираната общественост в Йерусалим обръща внимание на подобни твърдения и ги взема много на сериозно, до степен страх, че може да изгуби властта си, ако Бог е решил да издигне определен цар в Йерусалим.
    (Това е останало в паметта на израелтяните (или по-точно юдеите) от времето на пророк Самуил, който, воден от Светия Дух, помазва Давид за цар на мястото на Саул).
Ето как реагира политическата върхушка в Йерусалим:
 ИРОД - НЕГОВИТЕ РЕАКЦИИ
1) Смущава се - това се предава на цялата столица на Израел:
"Ирод се смути и цял Йерусалим заедно с него" (ст. 3)

2) Започва да се информира активно от хора, които добре познават Стария Завет - израелски учени: Събира всички главни свещеници и "книжници на народа" и ги разпитва "къде трябва да се роди Христос" (ст. 4). Те му дават ясен отговор според Писанията, с които са добре запознати: "Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка: "И ти Витлееме, земьо Юдова, никак не си най-малък между юдовите началства, защото от теб ще произлезе Вожд, Който ще бъде пастир на Моя народ Израел" (ст. 5).
--> отново едно важно повратно събитие е свързано с определено място: Витлеем.
--> Събитието е раждането на вожд, който ще бъде пастир на "Моя народ Израел"
Значи действително е предсказана лидерска позиция на определен човек: "Пастир на Моя народ Израел."

Ирод не разбира обаче истинското значение на тази лидерска позиция, и не може да му бъде разяснето на този етап какво значи: "Моето царство не е от този свят" - думите на Исус по-късно.

3) Повиква ТАЙНО мъдреците (ст. 7) - внимателно се информира за времето, когато се е явила звездата. Започва да кооперира с тях:

4) Изпраща ги във Витлеем с поръчението (ст. 8):
- "идете, разпитайте внимателно за Детето"
- "като Го намерите, известете ме, за да ида  и аз да Му се поклоня"

Малък пасаж, но разказва за събития със силен емоционален заряд и разтърсващ ефект за тогава управляващата политическа класа.

Молитва: Господи, благодаря за свидетелството на мнозина верни, така че аз да мога да Ти се поклоня! Амин!

Когато сме изгубили правилната посока - Псалм 32 (Лично време в Словото)

Водещ стих: "Аз ще те вразумя и ще те науча на пътя, по който трябва да ходиш, ще те съветвам, като върху теб ще бъде окото Ми," Псалм 32:8.
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~

Ако се чувстваме дезориентирани, трябва да знаем, че най-важното е:
1) Човек да получи прошка за престъплението си, което може да е извършил съзнателно или несъзнателно на едно или друго ниво и да е засегнал нечии интереси или права, като е престъпил Божиите заповеди.
"Блажен онзи, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит."
(Псалм 32:1)
Когато това се случи и човек вече не е натоварен от греха, който е носил години наред, той се чувства "блажен" (Псалм 32:1). Грехът, престъплението (Пс. 32:1), както и беззаконието или измамата (Пс. 32:2) са пряко свързани с липсата на спокойствие и благосъстояние в живота на човека. Тоест: трябва да се има предвид, че именно грехът, престъплението, беззаконието и измамата са тези, които водят до загуба на личното спокойствие и благосъстояние.
Когато обаче: - престъплението е простено (ст. 1);
                        - грехът е покрит (ст. 1);
                        - на човека Господ не му вменява беззаконие;
                        - в духа му няма измама;
=> то този човек става блажен (ст. 1, ст. 2).
Самият псалмописец описва какво е състоянието на един окаян грешник, който отказва да изповяда греха си и да се покае (знае го от личен опит): "Когато мълчах, овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден; понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мен, влагата ми се превърна в лятна суша." (Пс. 32: 3-4)

"Мълчанието" е нежеланието да дойдем пред Господ и да изповядаме греховете си. Но това има физически последици - от лошото емоционално състояние - охкането (ст. 3), "всеки ден" (ст. 3) се поболява цялата структура на човека. Костите му овехтяват (ст. 3), влагата му се превръща "в лятна суша" (ст. 4). От ежедневните негативни емоции вследствие на страданието, изразено в стенанията, се повлиява състоянието на тялото му - той усеща сухота и болки в костите. Причината за това той приписва на Божията ръка, която "денем и нощем" (ст. 4) тежи върху него и го подтиска. Това води до реални физически усещания за болка и тежест.

Но преломният момент и обратът на това окаяно състояние идват, когато човекът грешник решава да се изповяда, за да открие беззаконието си: "Признах греха си пред Теб и беззаконието си не скрих" (ст. 5а). "Казах: Ще изповядам на Господа престъпленията си; и Ти прости винага на греха ми" (ст. 5б).

Псалмописецът вижда положителния ефект от откровеността си пред Бога - как подобно самопризнание би донесло само полза на сгрешилия човек: "За това нещо нека Ти се моли всеки благочестив - навреме, когато може да се намери то" (ст. 6)

Псалмописецът съветва, дори и човек първоначално да е благочестив, да изследва сърцето си за прегрешения, преди да е изминало твърде много време и последиците да са станали фатални. Това би довело иначе до трагични неща, които биха могли да се избегнат: "наистина, когато големите води преливат, те няма да стигнат до него" (ст. 6).

Библията и Псалмите са пълни със съвети как човек да си спестява големите житейски неприятности, като изследва Божиите намерения и пътища. На читателя се откриват всички психологически капанчета, в които той може сам да се постави, при отказа си "да признае греха си пред Бог" и от намерението си да скрие беззаконието си или да мълчи.

2) Човек да възхвали Бог.
Когато човек  дойде до разбирането, че Бог е достоен за доверието ни и че ние можем да Му изповядаме всичко, а след това да Го прославим, това е най-освобождаващият момент в живота му. Защото най-сигурното място, на което може да се пребивава, е пред Бог и в Божието присъствие. "Ти си прибежище мое, Ти ще ме пазиш от скръб; с песни на избавление ще ме окръжаваш." (ст. 7)

В такива моменти на освобождаване чрез споделяне, на усещане как Бог премахва тежестта на греха, на екзалтация и увереност в Божията вярност и доброта, човек, след като е решил съзнателно да се изповяда, да говори, да не крие беззаконието си, в отговор чува Божия укрепващ глас, Който го води към добро ново начало: "Аз ще те вразумя и ще те науча на пътя, по който трябва да ходиш; ще те съветвам, като върху теб ще бъде окото Ми. " (ст. 8)

3) Божиите обещания за покаялия се човек 
Божият глас е насърчителен. Той обещава най-важните неща:
- Че Той лично се ангажира с покаялия се грешник:
"Аз ще те вразумя" (ст. 8).
-> Това е гаранция, че ще го предпазва от бъдещи грешки и препъвания, породени от невежество или нехайство.

"и ще те науча на пътя, по който трябва да ходиш" (ст. 8).
-> Знаем, че Бог се асоциира с житейски път (като правила, които трябва да бъдат спазени), за да се достигне до Него, Който е образецът и източникът на всяко добро на Небето и земята.

"ще те съветвам"(ст. 8).
-> Това е голямо обещание, защото то гарантира на покаялия се човек Божието присъствие чрез Светия Дух (познат още като "Съветника" в Новия Завет, по думите на Исус). Добрият съвет, даден навреме, може да помогне на човек да вземе правилното решение и да го доведе до благодат, мир, любов и простор. С това Бог обещава да го насочва към добро и към положителното надграждане на вече направените усилия.

"като върху теб ще бъде окото Ми" (ст. 8).
 ->Бог обещава на покаялия се човек да бди над Него, като малко дете; да се грижи и да го предпазва от всички опасности, които биха се изпричили на пътя му, защото Бог гледа от високо. Той е голям родител, вън от времето и пространството, и е наясно колко уязвими могат да бъдат децата Му в този свят; затова обещава никога да не отделя поглед от Своя човек и да го доведе до благосъстияние.

~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~

В крайна сметка, псалмописецът вижда положителната страна на решението да се изповяда и да получи прошка: "Който уповава на Господа, милост ще го окръжи" (ст. 10б).

Да бъде заобиколен човек от милост, е едно велико благо, което може да се припише само на Божието благоволение, както и на личното решение на човека, да има общение с Бог да Му се доверява, да Го възхвалява и да се радва на Неговото присъствие: "Веселете се в Господа и се радвайте, праведници, и викайте с радост всички, които сте с право сърце" (ст. 11).

Повече по темата можете да научите на сайта Издателство ВикторияБГ. "Харесайте" и нашата фейсбук страница.