Библейски финансови принципи: Четиринадесети Ден - Продуктивността и вярата в Бога

Връзката между работата и вярата в Бога се разкрива в Светото Писание. Още със създаването на човека, Господ го назначава да се грижи за райската градина и така трудът се узаконява като нещо добро и полезно. Самият Бог в момента също работи, като продължава да твори своето създание - така и ние, които сме по Негов образ и подобие, се свързваме с Духа Му на творчество и грижа за създаденото, в което се състои и цялата работа.

Има зависимост също между продуктивността и печалбата. Ако погледнем за пример живота на Йосиф от Стария Завет, който е бил продаден в робство в Египет - тогавашната супер сила и равняваща се по световно влияние на Съединените Щати днес - то ние ще установим, че условията на труд не винаги са благоприятни за всички хора. Има и много онеправдани, които работят в тежки ситуации и са ниско - ако изобщо, - платени. Такава съдба е имал и Йосиф, но за щастие той се е учил на вяра и посвещение в Бога още от най-ранно детство от баща си Яков. Така и тази вяра в Бог го е направила верен човек със строга морална етика и достойнства на лидер, на когото могат да се възлагат много задачи, които той ще върши превъзходно. При Бога въпроса не е в многобройните качества, които даден човек притежава, а в това дали върши нещата като за Господа. Така и всички чужденци, при които робът Йосиф работи, виждат неговата добра воля и го издигат до длъжността на управител и надзорник на държавните работи.

Изводите са два - човек може и да бъде изпаднал в най-последната яма на работната верига на труда, но тъй като има съзнание за Бог, който бди над него - то самият Бог никога няма да го остави в затрудненото положение, а ще до издигне на най-високи места, за да се прослави името на Бога. Всички трудности са само временни за проба на характера и утвърждаването на ценностите. Дръжте високо вярата си във Бога, особено ако сте чужденци (та дори и да се чувствате такива в собствената си страна) - и бъдете с ясното съзнание, че Господ никога няма да ви остави за дълго време в най-нисшите слоеве, а ще направи така, че и вие да попаднете на по-добро място. Господ е този, Който има силата да промени обстоятелствата и да ви постави в добра светлина пред работодателите ви. "Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим" (Ефесяни 2:10). 

Бог иска най-доброто от нас да излезе на яве, за да може Неговата Светлина и мъдрост да се появят на света, който в момента е под влиянието на Сатана. Така че, когато ние вършим земните си дела – или работата си, като се свързваме с Божията сила, ние вече без думи прогласяваме царството на светлината и хората около нас усещат как ние, независимо в каква позиция се намираме, носим нещо в себе си – Божия мир, което на света му липсва. Когато започваме работата си и всеки ден от живота си с молитва към Бога – Той да се всели в нас, за да можем да свършим добре и съвършено работата, която ни предстои – ние ( и околните) ще видим как Господ работи чрез нас – усещаме прилив на сили, весели сме, имаме желание да вършим нещата, вместо да търсим повод да излезем на почивка да пушим, ние се зареждаме от самата работа и имаме достатъчно прилив на енергия да помагаме и на колегите си. Една работа (а и всяка работа) започната с молитва и посвещение на Бога – дори и най-дребната – като например да сготвим нещо вкусно или да боядисаме оградата – винаги ще носи докосването от Бога, и в свършеното ще се вижда нещо необяснимо приятно, хармонично и сложено на място. Това е работата на Светия Дух, който твори в нас.

Библейски финансови принципи: Тринадесети Ден - Какво получаваме, когато даваме?

В едно смесено общество, където материалните и духовните ценности са на различни нива в  съзнанието на хората, ние рядко можем да видим взаимовръзка между едното и другото. Така е било и в старогръцкия свят, където философските течения са се развили в две основни посоки - от една страна в търсене на духовни истини, а от друга - в търсене материята, която свързва всички градивни частици. На такова разделение се противопоставя категорично юдейското монотеистично вярване - вярата в един несътворен първоначален Бог, който е Дух и пребивава в невъобразима светлина. Той сътворява със Словото си нашия материален видим свят - всичко сътворено от материя, от която ние се ползваме. Истината е, че според това вярване, разкрито в Стария Завет, човек също е сътворен като крайното произведение в процеса на изграждане на земята. Важното е кое ни разграничава от останалата материя - човекът е по образ и подобие на живия Бог, и е способен да общува с Него. Такъв е първоначалният замисъл на Твореца: "И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята." (Битие 1:26).

Ние сме сътворени да бъдем господари над останалата материя, която няма Слово, дихание и способности да твори с волята си - и изобщо няма свободна воля, както човека. Всичко това ни прави независими и свободни от материята, а не нейни роби. Сега, след като изяснихме някои хармонични принципа, нека да се върнем на въпроса с даването. Самият акт на даване се превръща в една съживителна и освежителна програма за нашето същество, което се научава да вярва в непрестанния поток на материално осигуряване, произтичащо от Творец, на когото ние по замисъл се уподобяваме. Какво е Неговото отношение спрямо нашите нужди? Библията казва: "Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава на Христа Исуса" (Филипяни 4:19). И така, ние не бива да се страхуваме да даваме. В целия процес на даване е заложена позитивната идея да се подсили нашата вяра в Божията грижа за нас. Освен това ние не бива да се залавяме за материалните придобивки, които сме натрупали, а да живеем освежителния живот, водени от Светия Дух, в едно непрестанно подновяване на нашите ресурси и добри дела към нуждаещите се.

Когато даваме, ние се освобождаваме от алчността и от желанието да контролираме нещата в наша полза, тъй като близкото бъдеще така или иначе е непредсказуемо. Господ казва: "Не се насърчавайте в душата си и не казвайте: Аз съм спечелил толкова имот, хамбарите ми са пълни, отсега нататък ще живея спокойно и душата ми няма да се грижи за нищо", защото няма гаранция какво ще се случи утре и къде ще се озове цялото ни богатство.

Затова, човек, когато дава, развива и поддържа постоянно в себе си трезвото и будно съзнание, че материалните придобивки са в движение, а за всичко има грижата Бог. Така се активира нашата надежда, че Господ ще снабди всички наши нужди. "И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловерци! И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте; защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това."

Всички ние знаем разликата между Галилейското езеро и Мъртво море. В първото водата е чиста и свежа, защото в него не само се влива речна вода, но и се изтича; то едновременно събира и отдава, което го кара да се освежава. От друга страна Мъртво море събира, но не изпуска и там няма движение. Вие сами решете кое от тези искате да бъдете - свежи и даващи, или мъртви и нерешени да се разделят с малкото, което с мъка се влива в живота им. Пожелаваме ви огромен успех, лично благословение и освежаване.
Издателство ВикторияБГ.

Библейски финансови принципи: Дванадесети Ден – Благословението или На кого е нужно да даваме?

Три са посоките, в които нашите финансови приходи трябва да се вливат като дарения, според Стария и Новия Завет в Библията. Основно в Стария Завет се посочва нуждата и ползата от даването на десятък на Божия Храм (по онова време действащия храм построен в Йерусалим от Цар Соломон). На него принадлежи десятъка – т.е. десет процента от всяка печалба на вярващите. Тя отива изцяло за поддръжка на храма, а останалото принадлежи на свещениците, които са лишени от собственост и са напълно отдадени на извършване на служебни ритуали. Много често при постановлението на този порядък се говори, вместо за десятък, за първите плодове от всичко, което човек придобива, като се има предвид, че хората са се занимавали със земеделие и животновъдство. Но като цяло, принципът гласи: „първородните от всички първи рожби от всичко и всеки принос от всичко, от всички видове на вашите приноси, да бъдат за свещениците; също да давате на свещеника първака от тестото си, за да почива благословение на домовете ви” (Езекил 44:30). Тази система е установена от Моисей чрез Божия промисъл при излизането на еврейския народ от Египет и е действала до разрушаването на храма, няколко десетилетия след пребиваването на Исус Христос в Йерусалим.

На второ място – вярващите се задължават да се грижат за свои близки и роднини, които са изпаднали в нужда. Според еврейските закони, на всеки седем години всички заеми се опрощават – така че ако някой близък роднина е помолил за заем и не е успял да го върне, то на установената за всички „седма година” заемите се опрощават и отношенията започват начисто. Бог казва: „Внимавай да не би да влезе подла мисъл в сърцето ти, та да си речеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването; и да не погледнеш лошо против бедния си брат и му не дадеш, та извика към Господа против тебе, и това ти се счете за грях” (Второзаконие 15:9). Божиите постановления в Стария Завет много ясно регламентират нуждата от вътрешно саморегулиране на финансовия поток между роднини, за да няма бедни и богати, но всеки да може да се радва на сравнително равен старт в живота. За повече информация и мъдрост, препоръчваме ви да прочетете за всички тези постановления във Петокнижието (първите пет книги) на Стария Завет. Никак няма да скучаете и ще ви се отворят нови перспективи за това как да разсъждавате по отношение на парите. Знанието е сила и свобода. А колко повече знанието придобито от Божието Слово.

На трето място – може би съвсем не маловажно, се говори за ползата от даването на милостини и дарения на нуждаещите се. Сам Исус казва: „бедните винаги ще бъдат сред вас.” В Стария Завет също се говори за това. „Защото сиромасите никога няма да липсват от земята ти; за това ти заповядвам, като казвам: Непременно да отваряш ръката си към бедния си и към оскъдния си брат от земята си” (Второзаконие 15:11). Значи, в основата на световната икономическа система има условия, които предполагат, че нужда от помощ ще има винаги и в това се състои изпитанието на тези, които имат възможност да помагат. ”И когато жънете нивите на земята си, да не жънеш краищата на нивата си, и да не събираш падналите в жетвата ти класове; за сиромаха и за чужденеца да ги оставиш. Аз съм Господ вашият Бог” (Левит 23:22). Бедните не са само бреме за обществото, но и една възможност човек да се погрижи и да подаде ръка. Според Божествената икономика, където Бог вижда всяко добро дело и благодеяние, не е възможно човек, който дава на бедните и помага, да бъде оставен в беда. Когато човек е верен в даването и правилното разпределение на приходите си, ето какво го очаква: „Господ ще заповяда да дойде благословение на тебе в житниците ти и във всичките ти предприятия, и ще те благославя в земята, която Господ твоят Бог ти дава” (Второзаконие 28:8). „Всеки да дава по силата си, според благословението, което Господ твоят Бог ще ти е дал” (Второзаконие 16:17).