Библейски финансови принципи: Първи ден - Достоверно ли е Божието Слово и кой се доверява на Него

Библията открай време е била известна като четиво за християни, а се знае, че тя включва Стария Завет и Новия Завет. Първият се признава от религиозните среди на днес все още разпръснатия по света еврейски народ, защото разказва за тяхната идентичност като етнос и описва отношението им към Бога. Светът нямаше да знае до такава степен за тях, ако не беше Исус Христос, роден евреин, да потвърди завета на вярващите родоначалници на еврейския народ (Аврам и Сара) с Бога (Създателя на земята и всичко в нея). За него се разказва изключително в Новия Завет. И двете книги са неразривно свързани. А какво е обещанието, което Господ дава на Аврам  чрез негов потомък един ден цялото човечество ще бъде спасено и ще дойде до познание на живия Бог, Създателя на всичко видимо и невидимо. 

Знаем, че предисторията е малко покъртителна, но като цяла евреите вярват, че първият мъж е съгрешил, като е ял от забранения плод, той и жена му, което е било в пряк разрез с това което Бог, техният Създател и близък приятел им е поверил като послание.  Тъй като Библията започва с това как Бог сътворява деня и нощта, и всичко на земята със Собственото Си Слово (в последствие и самите първи хора), то да постъпиш противно на една дума, казана от Създателя, е да тръгнеш срещу неговото творение и срещу собственото си благополучие. 

В последствие разбираме, че един от Божествените пламенни ангели, много преди сътворението на човечеството е тръгнал срещу Бога-творец, като е пожелал да заеме неговото място. Доброто при Бога е, че Неговият принцип гласи: „ Творението никога е не по-голямо от твореца.” Така че, подлъгани от този нечестив ангел, който отдавна бил тръгнал срещу Божия план със свой собствен план да подчини цялата система на Божието творение на малката си същност, първият мъж, според еврейската митология наречена Стар Завет, се доверява на противни на Бога инсинуации. По този начин се навлиза в територия и система на съществуване, която от началото на замисъла си няма бъдеще. 

Е, добре, щом първият е непокорен, какво остава за потомците му? Но при Бог винаги има втори шанс, защото, както Писанието (Словото Му) казва: „Ако ние сме неверни, Той остава верен на себе си.” Защо ще иска да ни примири със себе си и да ни измъкне от тази осъдена световна система – защото ние сме част от Неговото създание, което Той е обикнал и решил да дари отново с вечен живот. Нещата са много сложни и, както ние сами знаем, не опират само до пари, финансова система или държавна политика. Човечеството открай време е в състояние на недоверие – деца не се доверяват напълно на родителите си, работещите – на работодателите, жените - на мъжете си, гражданите – на държавното ръководство. Думите открай време се изкривяват според ситуацията и политическия повей. Та защо изведнъж хората да дойдат до положението да се доверяват на някакво Божие Слово, писано от 44 различни човека, в продължение на 1500 години.

Ето защо: Словото само за себе си говори. То е Боговдъхновено. Когато го отворим, ние се свързваме със Създателя на всичко видимо и невидимо, Който няма начало и няма край, Който обитава в невероятна светлина - за човешкия ум е трудно да си представи. Ние чувстваме един повей на истина и прилив на сили и живот, които рядко се срещат в ежедневието ни. Както знаем, ситуациите навън изцеждат, а не зареждат обикновено, но изживяванията при докосването с Божието Слово са коренно противоположни. 

Причината за това е, че то е писано чрез пророци, водени от Светия Дух. Ние знаем, че Бог е Дух и Той е вдъхнал диханието си в първия човек, за да го направи животворяща душа. Той също така е и истина. Защото природата на самия Създател е истина. В Него и в Словото Му няма лъжа, а само истина. Той е мерилото за истина и няма друга инстанция на този свят, към която можем да се обърнем за потвърждение на истината, защото Той олицетворява самата истина. Неговата вечна същност е истина и съдържа истината. И трето - Бог и Словото Му са едно и също, защото те са неделими, според еврейската традиция във вярата. Те са живот и при досега с тях ние се свързваме не само с непоклатимия източник на истина, но и най-вече  с извора на живота. Всички тези думи съдържат много тайнственост и загадъчност, но са опорна точка, на която трябва да се спрем, за да разберем какво според еврейското вярване Бог твърди за себе си чрез Собственото си слово. Утре ще продължим.