Божията динамика в социо-икономическото развитие на една общност - Псалм 107

       В Псалм 107 се намира едно много интересно изображение на това как хората достигат до потребността да се обърнат към Бог и да Му се доверят за решаването на техните проблеми. 
       Като цяло Псалм 107 може да бъде разделен на 2 части - първата разказва за това кои хора имат нужда от Неговата помощ, как молитвата им към Бог задейства събития в живота им и какви са резултатите от това.
       Във втората част се разказва директно за Божието провидение и Божията намеса в издигането и събарянето на определени икономически общности - с каква цел Той ги обособява, поддържа и променя - какви са динамиките и силите, които определят възхода и падението на определени социални структури.

     Значи първата част е картина на това как хората се обръщат към Бог - от долу нагоре по вертикала. Втората част е фокусирана в обяснението как Бог гледа на хората и им въздейства - отгоре надолу по вертикала.
Нека да разгледаме първата част:

I. Кои групи хора се нуждаят от Господа:

1. Самотните: "Едни се скитаха в пустинята, по усамотен път без да намират населен град, гладни и жадни, душата им примираше в тях." (Пс. 107: 4-5). 

2. Хората изпаднали в депресия: Ето как са описани от Псалмиста като група хора: "Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, вързани със скръб и с окови, защото се разбунтуваха против Божиите слова и презряха съвета на Всевишния. Затова смири сърцето им с труд;те паднаха и нямаше кой да им помогне" (Пс. 107: 10-12).Разбунтувалите се против Господа в миналото изпитват голяма нужда от Него - живеят еднообразен живот: седят "в тъмнина и в мрачна сянка, вързани със скръб и с окови, защото ... презряха съвета на Всевишния." (Пс. 107: 10-11). Може да се каже, че това са хора изпаднали в депресия, която е резултат от а) бунт против Божиите думи и б) презрение съвета на Всевишния. 11 12 

3. Безумните (хора, изпаднали в безпътица): Те отговарят на следното описание в Библията: "безумните са в скръб поради беззаконните си пътища и поради неправдите си. Душата им се гнуси от всяко ястие, а те се приближават до портите на смъртта" (Пс. 107: 17-18). Безумието им резултат от "беззаконните им пътища" (Пс. 107: 17а) и "неправдите им" (Пс. 107: 17б). В резултат от това, собствената им душа се "гнуси от всяко ястие," докато "те се приближават до портите на смъртта" (Пс. 107: 18). 

4. Хората с рискови професии (поставящи в опасност живота им при изпълнение на служебните им задължения): "онези, които излизат в морето с кораби и вършат работи в големите води" (Пс. 107: 23). Те са описани като следната група хора:  "Онези пък, които излизат в морето с кораби и вършат работи в големи води, те виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбочините, защото когато заповядва и довежда бурния вятър, който повдига морските вълни, те се издигат до небесата и пак се спускат до дълбочините; душата им се топи от бедствие. Люлеят се и политат като пияни, и целият им разсъдък ги напуска" (Пс. 107: 23-27). Те са поставени в опасни ситуации и виждат как Бог действа; усещат, че животът им е в Божиите ръце и са свидетели на противодействието Му срещу силата на природните стихии. 
       Въпрос: В коя от тези групи се виждате вие или виждате хората близки до вас?

II) Каква е Божията реакция към всички тези групи хора, когато те се обърнат към Бог в отчаянието си?
1) Самотните: "Тогава извикаха към Господа в бедствието си; и Той ги избави от утесненията им и ги заведе през прав път, за да достигнат в населен град." (Пс. 107: 6-7).
2) Депресираните: "Тогава извикаха към Господа в бедствието си; и Той ги избави от утесненията им; изведе ги от тъмнината и мрачната сянка и разкъса оковите им." (Пс. 107: 13-14).
3) Безумните: "Тогава викат към Господа в бедствието си; и Той ги избавя от утесненията им. Изпраща словото Си и ги изцелява, и ги отървава от ямите, в които лежат." (Пс. 107: 19-20).
4) Хора с рискови професии (или в трудни ситуации): "Тогава викат към Господа в бедствието си; и Той ги извежда от утесненията им; превръща бурята в тишина и вълните ѝ утихват." (Пс. 107: 28-29).

III) Какъв е резултатът и каква е причината Бог да отговори на молитвите им и да им даде избавление? 

     В Библията се казва, че Бог прави това по две причини - защото по природа Той е добър, справедлив и милостив - бърз да забрави прегрешенията им и пренебрежението им. Другата причина е, че Той желае да се прослави чрез доброто което прави - да Го опознаят всички народи, всеки човек да може да Го прослави и да получи лично откровение за Него, за да влезе в общение с Него и да се освети. Ето как това се случва при всяка от гореспоменатите групи хора:

1) Самотните: "Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове; защото насища жадна душа и гладна душа изпълва с блага." (Пс. 107: 8-9).9 

2) Депресираните: "Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове; защото разби медните порти и железните лостове сломи." (Пс. 107: 15-16).16 

3) Безумните: Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове; и нека принасят жертви на хвала и радостно да възвестяват делата Му." (Пс. 107: 21-22).22 

4) Хората с рискови професии (или в трудни ситуации): "Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове; нека Го и възвисяват в събранието на народа и нека Го хвалят в заседанието на старейшините. " (Пс. 107: 31-32). 

      Виждате ли общото във всички тези промени към добро в ситуацията на всяка група подтиснати хора - първата мотивация на Бог е да ги научи "да славословят Господа за Неговата благост и чудесните Му дела към човешките синове." Това се повтаря като мотив или рема при всяка една изходна ситуация и в четирите случая. Защо - защото хората на земята загиват без знание за Господ. Най-добри свидетели са тези, които са преминали през трудности и изпитания, и са уповавали на Него, за да ги избави и издигне. Това е сходната черта във всяка тежка ситуация и е плод от първото желание на Бог - хората да Го познават като грижовен и верен Баща на всички народи. 
       Въпрос: през какви трудности сте преминали и по какъв начин Бог ви е избавил и издигнал, когато сте се обърнали към Него и сте Го призовали за помощ? 

  Псалмът свършва с обяснение на делата на Господ - колкото и противоречиви да изглеждат те. 

       От една страна Той "превръща река в пустиня и водни извори в суша" (Пс. 107: 33) и "плодородна земя - в солена пустота" (Пс. 107: 34), а от друга страна - "превръща пустиня във водни езера и суха земя - във водни извори" (Пс. 107: 35). Въпреки, че действията Му изглеждат противоречиви на пръв поглед, има логика и причини за всичко това - в първия случай на пресушаване и опустошение на земята всичко е резултат от човешкия грях: "поради нечестието на жителите й" (Пс. 107: 34). 

    Ние знаем, че при създаването на земята и сътворението на всичко живо в нея, Бог поставя човека в центъра и му подчинява всичко - територията, животните, стихиите. Когато човек не живее в Божествена хармония, Бог му отнема всичко това - ресурсите пресъхват, няма извор на живот, условията за размножаване се осуетяват, за да се предпази земята от разпространение на състоянието на грехопадение на човека, който я владее.
   От друга страна, Бог има силата да възвърне жизнеността на земята и всички условия в нея, за да спаси хората, да им даде възможност за възстановяване и продължаване на жизнените им сили: "там заселва гладните, за да си основават градове за живеене и да сеят ниви и садят лозя, и да си добиват изобилни плодове" (Пс. 107: 36-37).
  Псалм 107 рисува картина на постоянните обрати в живота - хората се борят с условията на живота, и, въпреки че са били спасени от глад и лоши условия, самото установяване на начина им на живот не ги предпазва от униние на духа. Въпреки че градовете са построени, отношенията - установени - има производство, плодородие, благословение, все пак се стига до всеобщо униние на духа: "Пак те се снишават и се смиряват от угнетение, бедствие и тъга" ( Пс. 107: 39).

   Тук е регистрирана динамиката на цели социо-икономически общности, които изживяват подем, но все пак стигат до задънена улица, вероятно заради "презрението," което Бог "излива върху князете" (Пс. 107: 40), т.е. управляващите тези общности. Това презрение се състои в изпадане на безпътие и губене на смисъла на живота: "Прави (ги) да се скитат в пустиня, където няма път" (Пс. 107: 40). Въпреки това цялата общност не е обречена, само защото управялващите са изпаднали в състояние на презрение от Господа. Той раздвижва обществото по други пътища - "бедния поставя нависоко от неволя и му дава деца като стадо" (Пс. 107: 41).

   Всичко това става с цел да се насърчат праведните ("праведните виждат това и се радват" (Пс. 107: 42а)), да се изостри вниманито на мъдрите като се стимулират хората да "размишляват ... за Господните милости" (Пс. 107:43), както и да се спре беззаконието, което Бог презира: "всяко беззаконие си затваря устата" (Пс. 107: 42б) при вида на тези неща.

 izdatelstvovictoriabg.alle.bg

37 

29   

Библейски финансови принципи: Ден 19 - Как да се освободим от ненужните финансови задължения

Днес светът на бизнеса все повече разчита на рекламата, за да популяризира и продаде различни продукти. Телевизионните предавания са предмет на офанзивна рекламна дейност, която насърчава или дори настървява зрителите да купят, да участват в разпродажба или в определена дейност. Без да усетят, много хора стават жертви на маркетингови кампании, които имат за цел преди всичко да съзадат чувството за потребност от определени неща - екскурзии, продукти, услуги, които преди това не са били популярни и въпреки това хората са се справяли прекрасно с живота.

Защо да се поддаваме на илюзията, че ако придобием определени неща или се реализираме в определен начин на живот, където сме насърчавани да се глезим, за да демонстрираме "на себе си" колко "обичаме себе си," тогава ще бъдем наистина щастливи? Нашите предци не са ли живели с много по-малко, като при това са били много по-щастливи. Придобиването на повече материални неща едва ли е критерий за щастие и сигурност. Нека да се обърнем към Библията, за да видим какво стана, когато Аврам беше изправен пред териториален конфликт с алчния си племенник Лот. Кой постъпи правилно - Аврам, който отстъпи плодородните пасбища на пламенника си по негово настояване, или Лот, който придоби простор на действие, но в крайна сметка се оказа един от жителите на обречената област на Содома и Гомора? Аврам се задоволи с по-малко, отстъпи, остана сякаш онеправдан, живееше в покрайнините и в по-голяма оскъдица, но не наруши Божиите принципи и не се постави в положение да бъде изкушен и принизен както Лот. Всяка алчна или безрезервна постъпка в крайна сметка си имат своите последици - едните носят смърт, а другите - вечен живот.

Когато сте се поддали на изкушенията на света и сте станали финансово задължен на няколко източника - опитайте се систематично да погасявате дълговете си редовно - като направите списък на всички тях и се концентрирате в най-малкия дълг, и започнете редовно изплащане. Когато се справите с единия проблем, насочете вниманието си към следващите финансови задължения и така - докато не остане нищо, което да ви притеснява и да ви тежи на съвестта. Винаги се обръщайте към Бог с молитва - да ви опъти как да намерите по-доходна работа или да стегнете финансовите си приходи, за да може те да са по-големи от разходите. Няма да останете разочаровани, ако постигнете стандарт на живот, който не се гради на дългове. Ще станете по-независими и по-фокусирани върху правилните неща в живота - какво Бог иска от вас, как можете да израснете духовно и да Му служите, как можете да допринесете за благото на семейството си, вместо да сте угнетявани от заеми и т.н. Един финансово независим живот винаги е по-стабилен и прави хората по-зрели, отколкото един живот, който води до безкраен наниз от заеми. Станете независими от света и изцяло зависими от Бог, защото в Него са свободата, мъдростта и смирението, които носят вечен живот.

Ежедневни разсъждения по Библията - 18.11.2014 - Павел бива изведен от опасна ситуация.

Докато Павел е в затвора, една група от юдеи се заклеват да не ядат 40 дни, докато не убият Павел, защото според техните закони той е в нарушение на Божието Слово и трябва да бъде умъртвен. Павел от своя страна представя също Божието Слово на Новия Завет на Исус и заради Исус е поел задължение да разпространява Словото. Виждаме, че и двете „групи“ – на Стария Завет и на Новия Завет служат на един и същ Бог, но в единия случай първите изпълняват стари команди и закони, а във втория – един човек изпълнява нов закон на любовта и мира. Той представя Исус Христос. Получава се един срещу цяла група. Съотношението е внушително  и плашещо, а освен това групата целенасочено се стреми да навреди на Павел, като той от своя страна няма нито основателна причина на верска основа да се изправи срещу тях с оръжие, нито реално има подкрепа от някого, нито дори знае за заговора им. Но тъй като е поел задължение да служи на Исус Христос и да изпълнява мисията (а няма и друг избор, защото всъщност Бог е избрал него), сам Господ се грижи той да се измъкне невредим от видимо безизходна ситуация.

Едно малко момченце подслушва разговора и решението на групата, които се целят да вземат живота му, то съобщава на Павел какъв е заговорът и в какво се състои капанът, който са му заложили, и така Павел изпраща това момче да разкаже чутото на римския градоначалник, който му отделя специално време, завежда момчето настрана и насаме го изслушва, като взема казаното напълно сериозно. После издава заповед да осигури безопасното излизане на Павел от града – това трябва да напусне през нощта, когато всички спят, а 500 войници (200 конници, 100 пехотинци и 200 копиеносци) придружават Павел, който е качен на добитък и така го привеждат в съседен град, където го пазят в преторията на Ирод (укрепена сграда, построена от царя). Градоначалникът изпраща и обяснително писмо до колегата си от съседния град относно състоянието на Павел. Така един верен свидетел се запазва от унищожение на верска основа и то единствено по думите на едно малко момченце, със силата на законите за сигурността на римските граждани и законоизпълнителните думи на римския владетел. Значи, старозаветните закони имат една сила, която се изправя срещу тях и и им се противопоставя, за да се изпълни казаното от Исус и Неговата мисия.

Кара ме да си мисля – колко са чудни пътищата на Исус и каква сила демонстрира, като избира думите на едно невинно момченце да бъдат чути и взети сериозно, как преди всичко той позволява това момченце да е на място, където се прави заговора, и без да всява някакво недовери, че подслушва, то става свидетел на самия заговор. После самото то съобщава на Павел, което реално спасява живота му. Думите на момченцето до Павел, думите на Павел до управителя чрез момченцето, вниманието на управителя към думите на момченцето и най-вече – изпълнителната власт на римското право – всичко това е чудесна комбинация, която гарантира разпространението на Словото.

Мислех си, в каква безизходна ситуация е Павел, реално с вързани ръце, затворник и без права, и все пак как се обръщат нещата – по думите на едно момченце в ушите на управителя, той получава пълна военна защита и правилното време да бъде изведен от града. Това е голямо чудо и ми напомня колко е важно да се следва Божията мисия, без да се страхуваме, а Бог сам ще намери начин да ни измъкне от заговори срещу живота ни, ще намери вратичка и много силна подкрепа на цяла войска, да ни запази от заговори срещу нас. Ние сме в Божиите ръце, и наистина, както е казал Исус Христос, след като е възкръснал – „Даде ми се всяка власт на небето е на земята – каквото поискате в Мое Име, ще го получите, за да се прослави Отец, Който е на Небесата, и Чиято воля Аз търся. Аз не търся своята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил.“ Амин

Библейски финансови принципи - Ден Осемнадесети: Когато сме затрупани от дългове

Всеки един от нас малко или много е подложен на изкушението да взема на заем и да задоволява временни прищявки или пък да запълва крайни нужди от ежедневието си. Когато всичко излезе извън контрол, и вие се окажете в ситуация на преследвания от кошмари задлъжнал стопанин, който не иска да поглежда трупащите се сметки и да отваря писмата от банката с предупреждения и напомняния - СПРЕТЕ и се замислете. Дълговете няма да изчезнат от самосебе си, както и не са се натрупали без ваша помощ. Вие сте в ситуация на безизходица, в която вие сами сте се довели и вие сами можете да излезете от задънената улица. Важно е първо да спрете, да поемете дъх, да погледнете истината в очите и да кажете: "Аз мога".

"Мога да изляза изпод планината натрупани дългове и финансови задължения; мога да изкача планината със собствени сили, като връщам по малко и редовно взетите назаем пари; мога да се придвижвам бавно нагоре, като изплащам РЕДОВНО, дори и доходите ми да са минимални; мога да се дисциплинирам да спра да вземам допълнителни заеми; и най-важното - МОГА да застана на върха, да го почувствам под собствените си крака един хубав слънчев ден, да погледна напред и да се насладя на гледката, на която никакви мисли за финансови задължения и заеми не ми пречат вече; МОГА да планирам оттам нататък бъдещето си, без да мисля или да крия от мислите си теготата на дълговете." "АЗ МОГА" - толкова е просто. Но когато нямате сили да се мотивирате и да си вярвате, какъв е изходът?

1. Молитвата - когато "аз" не мога, не се чувствам достатъчно силна, не знам кой път да хвана, за да изляза от капана на дълговете и да спра да се въртя около планината - тогава се сещам, че има Един, Който може всичко, защото Бог е с Него и е до Него винаги: това е нашият Господ Исус Христос. Той казва: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори. Има ли между вас човек, който, ако му поиска синът му хляб, ще му даде камък или ако поиска риба, ще му даде змия? И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече вашият Отец, Който е на небесата, ще даде добри неща на тези, които искат от Него!“ (Матей 7:7-11). „Голяма сила има усърдната молитва на праведния човек. Илия беше човек със същото естество като нас; и се помоли усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца; и пак се помоли и небето даде дъжд, и земята произведе плода си.“ (Яков 5:16-18).

С една дума - обърнете се към Бог, искайте и се молете планината от дългове да се стопи - разбира се чрез вашите собствени усилия и отговорности, и следвайте стъпките на дисциплиниране, които Той ще ви покаже. Дали ще се наложи да работите допълнително, почасово, да правите нещо ново - като например да използвате сили и знание, което никога не сте прилагали. Една известна мотиваторка в женско служение казва, че в подобна ситуация Бог й посочил да използва познанията си по чужд език, дал й идеята да преподава на частни ученици и този допълнителен доход значително подпомогнал да се събере желаната сума. Съединете усилията си в Божията добра воля и тези усилия няма да бъдат напразни. Бог знае как да ви насърчи, защото Той чува тези, който Го търсят.

2. Личната дисциплина и посрещането на истината в очите. Първо трябва да седнете и да изчислите колко и на кого дължите. Това избягват да направят много от тези, които имат заеми. Те вземат от едно място, за да запълнят една финансова дупка, като отварят нова, и така до безкрайност. А Господ иска ние да сме в състояние не да вземаме, а да даваме. Той не иска ние да ощетяваме други хора, а да се научим да разполагаме с това, което имаме. Разпределяйте правилно своя бюджет, следете колко ще ви трябват всеки месец и съответно къде можете да продадете една или друга вещ, която не влиза в употреба, за да изгладите стари задължения. 

3. Започнете да използвате времето си креативно или съзидателно, а не деструктивно. Колкото и отчайваща да е ситуацията, вие знаете, че когато Го помолите, Господ е с вас, чува вашите молитви и ще ви придружи навсякъде. Да се криете вкъщи пред телевизора и да забравяте за външния свят, не е решение. Когато посрещнете проблема и го решите, вие ще бъдете господар на ситуацията и съдбата си, и ще израснете. Ще се научите как да печелите и да натрупвате, вместо да искате от капитала (или работната сила) на другите. Какви съзидателни идеи имате и одавна се въртят в главата ви? Как можете да послужите на другите? - Включете енергиите си на тази вълна и ще се радвате на създаденото от вас. Вашите жизнени енергии, които Бог е вложил във вас, не са за пренебрегване, а напротив - те трябва да се доразвият и да бъдат в помощ за тялото Христово - което е сборът от всички вярващи и всички наши ближни наоколо. Страхът от хора и от дългове само блокира вашата съзидателна жизнена енергия, която идва от Твореца на всичко живо. „Защото, ето, Онзи, Който образува планините и създава вятъра, и явява на човека мисълта му, Който превръща зората в тъмнина и стъпва върху земните височини, Неговото име е Йехова, Бог на Силите.“ (Амос 4:13). Господ иска вие да сте като Него. Вие сте направени по Негов образ и подобие и по същия начин е вложил във вас това желание да направите нещо.

4. Оставайте във Божието Слово всеки ден, за да се свързвате с Твореца и да черпите от Неговата сила и вдъхновение. Божието Слово е едно съживително общение с Бог, което не може да бъде никога компенсирано с общението с друго човешко същество. Двете са незаменяеми. Бог е сила, любов и здрав разум. Съветите и енергията, които ще получите от общение с Неговото Слово, няма да може да ги намерите с такава сила в никое друго измерение на съществуването си. Също, когато вие разберете тези тайни на съществуването и на общението, ще сте способни да помагате на други хора. 

Мили приятели, "харесайте" страницата на нашето издателство ВикторияБГ във фейсбук и там ще намерите много подобни материали, които ще ви насърчат във вашето ежедневие. Успешна и балгословена седмица на всички наши читатели.

Част Втора на Лично време в Словото: 1 Тимотей гл. 6-та - Сруктурен анализ

1. Работното място на християнина:

а) тези, които са "слуги на невярващи" (т.е. работят за невярващи работодатели, управители...)
"Които са слуги под игото на робството, нека смятат господарите си достойни за всяка почит, за да не се хули Божието име и с учението." (ст.1)

б) тези, които са "слуги на вярващи"
"И онези, които имат вярващи господари, да не ги презират, тъй като са братя; а нека още повече им работят, защото онези, които се ползват от усърдието им, са вярващи и възлюбени." (ст.2)

2. Възможността да се предадем на "друго учение":

а) сравнение на "другото учение" със "здравите думи на нашия Господ Исус Христос"
(качествата, които придобива предалият се на друго учение)
"И ако някой предава друго учение и не се съобразява със здравите думи на нашия Господ Исус Христос и с учението, което е според благочестието; той се е възгордял и не знае нищо, а има болестно желание за разисквания и препирни за незначителни неща, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения, кавги между човеци с развратѐн ум и лишени от истината, които мислят, че благочестието е средство за печалба" (ст. 3-5).

б) благочестието

Дефиниция1 (според "другото учение"):
"мислят, че благочестието е средство за печалба" (ст. 5).

Дефиниция 2 (според "здравите думи на нашия Господ Исус Христос"):

"А благочестието с удовлетворение е голяма печалба; защото не сме внесли нищо в света, нито можем да изнесем нещо" (ст. 6-7)

с) отношение на правата вяра към сребролюбието: сравнение между сребролюбие и правата вяра

• сребролюбие на отстъпниците от правата вяра: "А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата и пронизаха себе си с много скърби" (ст. 9-10)

• правата вяра (да се задоволяваме с храна и облекло - защо?): "защото не сме внесли нищо в света, нито можем да изнесем нещо; а като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат достатъчни." (ст. 7-8)

                                         

3. Заръка към Божия човек

• "бягай от..." "от тези неща" (ст. 11)

• "следвай...""правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта" (ст.11)

• "подвизавай се..." "в доброто войнстване на вярата" (ст. 12)

• "хвани се за..." "вечния живот, за който си бил призван, като си направил добрата изповед пред мнозина свидетели" (ст. 12)

1) пред кого?: "Заръчвам ти пред Бога" и "пред Христос Исус, Който пред Пилат Понтийски засвидетелства с добрата изповед" (ст. 13)

2) кой е Бог?: "Бога, Който оживотворява всичко" (ст. 13), "блажения и единствен Владетел, Цар на царете и Господ на господарите, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види; на Когото да бъде чест и вечно господство." (ст. 15) "Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме" (ст. 17)

4. Заръка към притежаващите богатствата на тоя свят

а) какво да правят: "да правят добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни, да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот" (ст. 18-19)

б) какво да НЕ правят: "да не високоумстват, нито да се надяват на несигурното богатство, а на Бога" (ст. 17).

5. Обръщение към Тимотей - 

посланието придобива лична форма чрез личностното обръщение към повярвалия
"О, Тимотей" (ст. 20)

а) да пазиш "това, което ти е поверено" (ст. 20).

б) да се отклоняваш "от скверните празнословия и противоречия на лъжливо нареченото знание, на което като се предадоха някои, отклониха се от вярата." (ст. 20-21).

6. Заключение - благословение
"Благодат да бъде с вас."

Библейско учение - лично време: Структура и анализ на "Първо послание към Тимотей" гл.6

Предупреждение за "друго учение", подобно на християнското, но имащо пагубно последствие за душите на хората и тяхното извръщаване. Заблуда и чуждо влияние.

Структура на гл. 6 на Първо Тимотей:

(Следете внимателно структурата и от нея ще получите значително осветление за съдържанието - така информацията, заложена в главата, може по-лесно да се схване и да се научат и осъзнаят всички послания)

1. Работното място на християнина:

а) тези, които са "слуги на невярващи" (т.е. работят за невярващи работодатели, управители...)

б) тези, които са "слуги на вярващи"

2. Възможността да се предадем на "друго учение":

а) сравнение на "другото учение" със "здравите думи на нашия Господ Исус Христос";

(- "другото учение" - качествата, които придобива предалият се на друго учение)

б) благочестието - Дефиниция 1 (според "другото учение") и Дефиниция 2 (според здравите думи на нашия Господ Исус Христос")

с) отношение на правата вяра към сребролюбието: сравнение на "ламтеж за завогатяване и сребролюбие" (дефиниция за сребролюбие; отстъпници от правата вяра) с  правата вяра (да се задоволяваме с храна и  облекло - защо?)                                              

3. Заръка към Божия човек

а) "бягай от..."

    "следвай..."

    "подвизавай се..."

    "хвани се за..."

б) заръка: 1) пред кого?; 2) кой е Бог?

4. Заръка към притежаващите богатствата на тоя свят

а) какво да правят;     б) какво да НЕ правят

5. Обръщение към Тимотей - 

посланието придобива лична форма чрез личностното обръщение към повярвалия

а) да пази ...

б) да се отклонява ...

6. Заключение - благословение

Когато се прибавят съответните пасажи и цитати, всичко придобива по-цялостен и завършен вид.

Нека да направим това във част Втора на същото изучаване на Писанието.

Това лично Библейско поучение е пример за това как всяка от нас или всеки от нас може да прекара време в Словото, без да се притеснява, че липсват справочници и допълнителна литература. В самия текст е заложено съкровище, което трябва да бъде "изровено" и "полирано", а всеки чрез своя личен анализ се явява златотърсач. Божието Слово е пълно със съкровища.

How to get your mum to read your Bible (with you)

This article is not so much about the lost daughters, but rather about the lost daughters of our grandmothers - that is OUR own MOTHERS. Have you heard about the lost generation of the late 70-ies; the promiscuous 80-ies and all that went wrong afterwards?!

In the meantime, by the grace of the Protector, many young women got saved though friends, whose parents happened to stay firm believers. It was a fresh air to many new believers to see a godly examples of fathers and mothers who actually provide a safe family environment, where "divorced" is a word only used to describe the neighbors or extended family members; where daughters get enough attentions and are listened to in order to identify their goals in life; where fun and jokes are the order of the day after all; where - surprisingly - family wait for each other to sit together on the table and have a Sunday lunch, for example.

Rare view for a child born in the 80-es and after. Once you have experienced it, you want to integrate this hilariously achievable model into your own broken family or what is left-over. But, girls, once given your life to the Creator, you ARE overcomes and all your prayer will BE HEARD, if they are to glorify the CREATOR of life, light and love.

Here is how Annie managed to integrate her 'lost to the world' mammy Maya. "I have tried to get my mother's attention for a long  time, trying to talk to her an get her to play games with me, but it never really worked; she would either prefer to chat with friends over lost relationships with guys, to criticize men, including my own dad, or, going out, trying to build another impossible relationship with another drifter guy, who needed a mum of his now, now that he was grown-up."

"Then I went to university in another city and met a missionary woman, who built by divine commission a close hearty relationship with me just by sitting together and reading The Word of God. I have learned to pray with this spiritual leader of mine about my necessities - my jobs, my exams, my studies and the future ahead. This brought so much peace and confidence in me that I began to see where my mum was severely lacking wisdom and guidance. At some point, after graduation, I  decided to live close to her and be able to share a bit of the same Spirit with her, to help her overcome poor self-esteem and the sense of lost life. Well, it works, although it might be draining, but God always rewards the efforts. After years, I think, my mother is ready to become a firm believer with her mind set on God's word and clarity in many areas of her previously confused life."

What is your own success story with turning your unbeliever mothers or parents to God?

Share with us by simply posting your comment here or alternatively you can  follow us with email.

We also sustain a Facebook page VictoriaBG Publishing where you can connect by LIKE-ing the page and interact with other believers. God bless your path and journey with faith.

A Book Review

Read our book review on GOODREADS:

https://www.goodreads.com/user/show/28074969-victoriabg-publishing

Good luck with the choice of books you make.

This may bless your mind and soul, and affect future generations.

Библейски финансови принципи: Ден 17 - Финансовите задължения могат ли да допринесат за нашето благосъстояние?

Всичко е позволено, но не всичко е полезно за тези, които си вземат свободата да следват примерите на света. Това е мъдрост от Библията, по която винаги трябва да се водим. Ние сме отделени от света и се молим да останем святи до края, а не да търсим примери от хора, които не са в Христос, които дори не са чули за Него и никога не са живели в Неговото присъствие. Той казва: "Аз не съм от този свят". И още: "Аз съм от онези, които са горе" (Йоан 8:23). Той знае много добре, че говори на земни хора и идва да оповести Божието царство на нас, "тези, които са долу", "които са от този свят" (Йоан 8:23).

Не бива да се страхуваме да вървим напред в Исус, ако сме отдали живота си на Него, и Той ще ни води до край, и ще ни усъвършенства. "А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христос Исус, ще ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими" (1 Петрово 5:10). Ние минаваме през трудни моменти на страдание, Бог знае това и е готов да ни помогне по всякакви начини, да ни извади от всяка примка, включително и от примката на греха, дълга, нищетата. Важно е ние в умовете и душите си да сме се посветили на Него и да се държим за Него.

Ние, които сме в Христос, ще стрещаме съпротива в света и ще ни бъдат предлагани клопки и капани от противника на нашите души - да не вземаме сериозно този факт, онзачава да вървим със затворени очи. Ето какво казват светите апостоли, които са ходили в Христа: "Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне" (1 Петрово 5:8). Всичко, което ни обвързва, финансово, физически, умствено, емоционално - това е примка на света, в която ние не трябва да се впримчваме. По думите на Христос, ние сме свободни от света; Той е дошъл да ни освободи, защо тогава е нужно да се впримчваме отново със света, който ни обещава заеми, кредити, финансова помощ на ниска лихва, студентски кредити, жилищни кредити и други подобни?

Няма ли, като пострадаме малко (1 Петрово 5:10), Бог да усъвършенства характерите ни и да изпита нашата вяра, защото апостолът казва: "изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост" (Яков 1:3). Ако финансовите задължения, в които сме изпаднали, са процес на изпитание, то, "смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания" (Яков 1:2).

В крайна сметка винаги може да се допитате до Бог дали да се вплетете в примката на едно финансово задължение. Питайте първо Него, дали да поемете този път и дали това е Неговият план за вас - ако не е Неговата воля, го помолете да пи покаже ясно и да затвори тази врата за вас. "Ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена (Яков 1:5)." И когато питате, преди да се впримчите, вярвайте, че Той ще ви отговори и ще ви даде правилната насока, защото от вас се иска "да проси(те) с вяра, без да се съмнява(те) ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете" (Яков 1:6).

Пожелаваме ви успех във всички ваши начинания.

Ден за прослава на Господ - Анализ на Исая 40

Част 1. Колко е велик Господ - много от нас не го разбират, а търсят да си правят идоли: художникът ги е излял, златарят ги обковава със злато и лее за тях сребърни верижки; сиромахът търси негниещо дърво и изкусен художник, за да направи кумир - Исая 4: 19-20. 

В серия от реторични въпроси, пророкът е заговорен - може би Исая в гл. 40, която започва с прикана, обръщение на Бог, незнайно към кого - може би пророкът е получил слово от Бог към самия себе си. Обръщението гласи следното: "Утешавайте, утешавайте народа Ми, казва вашия Бог" (Исая 40:1). 

Самата глава 40 на пророк Исая е една утеха за народа, защото тя обяснява на народа, когото Господ обича и е избрал, кой всъщност е Господ:

1) Той не е идол

2) Той е несравнимо силен и могъщ (Исая 40: 21б-33).

_________________________________________________________________________________

В първата половина на главата става въпрос за един диалог между Бога и пророка. Започва с Божия Глас, който приканва много интензивно към утеха - утешавайте, утешавайте с риторичната фигура на повторение, която много ясно изразява интензитета на Божието желание и целта на Неговата мисия към пророка Му. Какво е нужно да се прави: да се утешава, да се носи мир в душите на хората, да се изпълва тяхното съзнание с обещания за добро и аргументи за тяхното упование в Бога, да знаят за кого могат да се заловят и на Кого да разчитат, какъв е Неговият характер и каква е силата. (Задача: Изброй синоними на думата утешавам.)

Кого трябва да утешаваме, или в случая - да утешава пророкът: НАРОДА МИ - цялата съвкупност от хора, от общности, от семейства, от индивиди, които Бог смята за Свои - избрани от Него, принадлежащи на Него, изцяло зависещи от волята и силата Му, защото Той ги твори и Той с един дъх може да ги съживи или да прекрати живота им, зависещ от добрата Му воля.

Това, което е заложено в първото изречение с призива "Утешавайте, утешавайте" и индукцията КАЗВА ВАШИЯТ БОГ, в течение на повествуванието се доразгръща. Призивът е ясен - интензивно желание пророкът да се обърне към избраните с различни аргументи и да внесе мир в душите и умовете им, защото реалността от доброто, закрилата, силата на Бог, желанието Му да е с тях и да им помага, и невероятно внушителното Му присъствие и съществувание, наистина са част от утехата и вярата, която посланието на пророка е предназначено да им донесе. 

Каква е силата на основата КАЗВА?

Стабилността, която е заложена в основата на първото изречение само бива разгръщана в следващите аргументи. Словото е на Бога. То започва да дава указания, то говори. То приканва този, който го възприема, да говори: "Говорете по сърцето на Йерусалим" (Исая 40: 2а). и приканва да "извика," т.е. да прогласи на всеослушание, за да бъде чут гласа на говорещия от масите, но не кои да е маси, а избраните, "народа Ми" (Исая 40:1).

И така се получава затворената система: Аз-ът Бог, който говори към народа "Ми" (Божий), избран за самия "Мен" (за и от Бога).

Но между тях трябва да има посредник и това е самият пророк. Божият глас достига до него и му казва да говори, да извика, да се чуе глас - чий глас? Чий глас трябва да е това? 

1) "глас на един, който вика" (Исая 40:3).

2) "глас на един, който казва: прогласи!" (Исая 40:6).

Самият глас (предполага се свише, който достига до пророка), два пъти е определен с атрибути на говорещ - "вика" (Исая 40:3) и "казва" (Исая 40:6). В първия случай "глас на един, който ВИКА," предполага високото изговаряне на глас на съдържанието.

Завързва се диалог между този, който дава задачата и този, който би трябвало да говори. Гласът говори на пророка: да прогласи. Пророкът е реципиентът. Гласът (свише) е агентът. Глъсът на агента, който има функцията да говори, защото гласът има функцията говор в себе си и е активен - този глас дава от същността си и функциите си на реципиента. "Говорете" (Исая 40:2), "Прогласете!" (Исая 40:6). 

Самият реципиент на функциите на гласа става обект на водена в духа и енергията на Гласа диалог, в който обаче пророкът (реципиентът) остава пасивен: "и бе отговорено: Какво да проглася?" (Исая 40:6-б). В последното изречение пасивността и обективизирането на пророка са изразени първо чрез страдателен залог "бе отговорено;" второ - чрез реторичен въпрос: "Какво да проглася?" . Чрез страдателния залог гласът на реципиента е чут, но той бива снишен до рамките на диалога, иницииран от Гласа, агента, и едва ли не динамиката на диалога вече е диктувана от агента, до степен на подчиняването на психичните енергии и волята на реципиента, който се превръща в атрибут на Гласа агент. 

Личната воля на реципиента до такава степен е сведена до функция на Гласа агент, че едва ли не Гласът води полемика вече вътре в Себе Си, и дори и гласовете на агента и реципиента да се различават по своите източници, за да съществува диалог (а не монолог, както би се получило, ако лисваше макар и слабият глас на реципиента), то този диалот е само формално такъв по своята същност, защото извън формалния контекст на диалога, тоталността на Anspruch-а (на предявената претенция) на агента предразполага реципиента да възприеме ролята на абсолютна подчиненост на агента Глас - реципиентът е част от "народа Ми" (Исая 40:1).

Да, и не закъснява това тотализиране на субекта, който Гласът само потвръждава в аргументите си и в съдържанието, което излива върху реципиента: дава му чувството за нищожност, обреченост и тотална зависимост от агента (субект).

"Всяка твар е трева и цялата й слава е като полския цвят; тревата съхне, цветът й вехне; защото дишането Господне духа върху него;" (Исая 40: 6 б - 7 а). Следва обобщението и захлупващата сентенция: "Наистина народът е като трева!" (Исая 40: 7 б). 

Същият този референт от стих 1 "народът Ми" - с атрибут към агента/ субекта, сега е сведен до минимума на нещо тленно и изцяло зависимо от субекта-агент. Функциите на народа-нищожество - сведен до формалната визия на трева - нещо, което може по всяко време да бъде стъпкано ("тревата съхне, цветът вехне"), са контрастно противопоставени на величието и неизменността във вечността на функциите на агента Божие Слово - "словото на нашия Бог ще остане до века" (Исая 40: 8 б).

Оттук нататък какво остава на бедния нищожен обект реципиент пророк, освен да се подчини на Гласа и да прогласява, казва и вика. Реципиентът пророк е сломен и в безволева аргументираност започва да оповестява кой е Бог, кой е вашият/ нашият Бог, какви са плановете и намеренията Му.

Край на първа част.
Следва втора част на Анализа на Исая 40 - посвенета на славата и величието на Бога.

Библейски финансови принципи – Ден шестнадесети: Грях и финансови задължения – имат ли те нещо общо?

Темата за финансовите задължения неимоверно нарастна, след като банките с течение на годините започнаха по-фриволно да заробват клиентите си с кредитни дългове. С разпадането на финансовите пазарни отношения през 2008-ма година доста се затрудни връщането им. Най-разпространена тема на дълга и финансовата зависимост изглежда е в американския начин на живот. Не е далече обаче и българската статистика в това отношение, особено когато с лековерие много хора се обърнаха към финансовите институции за парична помощ, за да покрият обикновените разходи по семейни събития като сватбата на собствените деца или довършване на одавна започнати домашни ремонти.

Дали един дълг е изплащаем и кога можем да считаме, че сме преминали в положителен баланс по отношение на прилива и отлива на финансии? Много библейски финансови съветници биха измерили сегашното ви духовно състояние спрямо вашата банкова сметка. Ако сте в минус, значи не само сте преминали природните закони за равновесието, но и значително имате нужда от промяна на ценостната система, която явно ви кара да поглеждате встрани от правия път и да желаете неща, които не са по вашите възможности, а и действително най-вероятно не са ви необходими, за да водите нормален християнски живот. В

Новия Завет се казва ясно: „Не оставайте на никого длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другия, изпълнява закона” (Римляни 13:8). Значи, Християнското учение преди всичко ни освобождава от материални въжделения и ни насочва към живот без дългове. Това, което трябва да дължим един на друг е само в сферата на междучовешките отношения и любовта. На други места Божието Слово предупреждава, че финансовите задължения заробват и водят до странични последствия като повишена натовареност, нервност, неувереност, защото сте заложили на бъдещето то да донесе по-благоприятни обстоятелства и вие да изгладите финансовите си дупки. С други думи – вие черпите от бъдещето като крадете от настоящото си спокойствие и се надявате да стане нещо, което обаче много добре знаете, че може в реалния живот да бъде възпрепядствано от много други непредвидени обстоятелства. Така натрупаният финансов дълг ви ограбва мира и ви кара да се чувствате задължени не само да мислите за „днешния ден,” но и да се опитвате да гарантирате, че утре ще сте във форма, за да изплатите дълговете си.

Когато фокусът ни се измести от християнските ценности, ние започваме да търсим удовлетворение от света и да запълваме духовни нужди да бъдем разбрани и щастливи, но не посредством любовта и смирението. Задлъжняваме финансово, когато живеем със заблудата, че определени материални придобивки ще ни спечелят уважението на хората около нас, ще сме приети  сред определен кръг от хора, които вече са придобили същите материални блага и подобни заблуди. Ако човек отрезнее и се запита – нужно ли ми е всичко това, за да бъда щастлив, да чувствам Божието присъствие и напътствие – то обикновено отговорът е – НЕ, съвсем не.

Бог ще запълни всички наши нужди по своето време. Нека първо да търсим Неговото царство и Неговата воля, да се съветваме с Неговото присъствие, а Той никого не би подтикнал да задлъжнее. Даже напротив – Той ще ни покаже най-краткия и ефективния път към целта, ако тя наистина е съобразена с Неговата воля и е добра за нашето благосъстояние. „Аз съм пътя, истината и живота,” казва Исус. „Който дойде при Мене никак няма да ожаднее и никак няма да огладнее”. Тези, които са във финансови задължения – да се молим Бог да ви освободи от тях, да успеете да върнете заемите, да започнете начисто и вече свободни, да вършите всичко според Божията воля.

Ways to Dispel the Darkness: Personal Bible Studies - Winter Season 20013/14

Thanks to previous experience among devoted pilgrims though this meaningless word, carrying the Word of God as their daily bread and symbol of their existence, and being confronted with my friend's irrational pit of despair in the claws of depression, * have decided to return to the healthy practice of learning the Gospel and the Word of God for myself, by getting more time and researching the passage * am currently reading. See what the outcome of that: * have learned to concentrate, feel that * am getting closer to God and understand His heart, and His plan much better. Personal Bible study brings so much light in our daily darkness, strengthens our minds and determination to do the will of God. It heals in miraculous ways our deepest wounds and fears. * would recommend it so strongly, if you feel you are pursuing wisdom and light. 

The Third Book of John

Through the 3.Books of John, the Elder, and one of the 12 Apostles, writes in 90 C.E. (he is probably the only  one of the twelve apostles still  alive on planet earth at that time). He addresses what is good - writes to a good faithful Christian [Gaius] to continue to do what is good and of God: 1) to receive messengers of the Gospel; 2) to support brothers in the faith; 3) to stay away from the example of the ungodly leaders [like Diotrephes - his name has something to do with Zeus/ similar to "son of Zeus"].

Negativity really comes from some church leaders, who obviously  even in the early church were trying to oppose the Apostles and hinder the work of God - spreading the Gospel and receiving new teachings from messengers sent by the Apostle [Elder]. John says that he himself has the authority to come and rebuke the evildoer for this opposition and harmful conceptions. John says: enough is enough, it is time to expose him and stop from from preventing the growth of the believers.

What is the contrast in his attitude toward faithful people - Gaius and Demetrius - they are not leaders within the church, but always reliable and hospitable - they "receive" and encourage brothers, show patience and love the Truth of the Gospel, and those who bring it. With such people John encourages true believers to make friends and follow their example.

And on the other hand - he vigorously admonishes us to stay away from false brethren that oppose the truth for the sake of keeping their power and their own role of importance. John tells just one word - such people are EVIL.

And to sum up: continue to do GOOD, stay away from EVIL.

The passage teaches me that this problem existed even in the early church, while the apostles, setting the foundation of the church were still alive. It seems to be more of a problem of a personal character rather than doctrine. People, who refuse to cooperate with those, who initially brought them the message and try to build their own authority into the church - should not forget - they will be rebuked and exposed by those, who really bring the gospel and know what is going on, because they have the Truth and have been appointed by God/ Christ to spread the truth. They do  carry real responsibilities and will see that no one opposes that. 

After all, the Elder John carries the blessing of Jesus Christ and builds on his legacy, so no earthly authority can oppose him for a long time. 

There are many self-proclaimed leaders that have not exchanged their heathen names for Christian names, but God knows that and they do not have real authority. God and his apostles see and will make sure that the message of truth will be carried by faithful people to faithful brethren and that is how it still works nowadays. Is there a dilemma between: do evil or do good?! Stay with the good and do what is right; do not follow the example of what is evil (based on deception and old [other god's] identity).

The church is of Christ and is good, because good people bring the truth and should be received by good people.

Sources: 

• The Orthodox Study Bible, Thomas Nelson Publishing, Nashville, 1982.
• An Overview of the 3. Book of John, In: Christian In Connect, Web, 2001.
• Book of 3 John, Got Questions, Web, 2002-2013.
• Third Epistle of John, Wikipedia, Web.

New books on the market - the best flow of ideas should be available to the sensitive reader

My friends are telling me that no one is reading at the moment in Bulgaria - especially in Bulgaria, where people (the average ) are busy getting out of the mud of everyday existence.

I am excited to be able to share my own thoughts finally on a daily basis. And, because the whole world gets to see this blog announced, I am pretty nervous, since being a sort of a professional writer and at least a blogger would mean leaving the comfort zone of cosy home environment and evening sofa reads.

But - follow your intuition and Life might happen to pronounce inevitable turns of happiness when one tries to elucidate the dark corners of one's existence, and much more - to show the light towards ... guess what - the unshakable principles of the Western capitalism - be they in thinking, emotions, deeper revelations of psychologies or political stability.

Well, if we are not orientated to look up to a greater nation than ours, where shall we stare at for guidance and survival? I guess the answer is - in our hearts, deep inside.

However, on the background of political hurricanes and unexpected turns we all are experiencing at the moment, I guess the written word could at some extent STOP the flux of events in the minds of the TV watchers and FIX their attention on something much more ... less fluid - on an object called SELF - the INNER SELF.

Because that's what we are - entities of SELVES ready to define each other with a bind of characteristics and ... do we recognize the opposite face in front of us as part of our existence or just as something foreign and an unknown object to be avoided?

I guess I am starting to worry about the loss of poetry (I used to experience in my childhood) and the overall sense of confusion and disorientation,  so here I would probably present an unexpected topic of the heart each and every day - and see where this all leads me.

And I guess - the idea of being a BG publisher is a means of saving or re-creating that universal poetry of events, that needs to reunite the world and redefine SELVES.I believe beauty is on the way and we need to point our attention to objects of beauty. I will speak out of my BG heart - not sure how largely recognized BG poetry is.Good luck everyone with LIFE as a whole. Should be fun.