Част Втора на Лично време в Словото: 1 Тимотей гл. 6-та - Сруктурен анализ

1. Работното място на християнина:

а) тези, които са "слуги на невярващи" (т.е. работят за невярващи работодатели, управители...)
"Които са слуги под игото на робството, нека смятат господарите си достойни за всяка почит, за да не се хули Божието име и с учението." (ст.1)

б) тези, които са "слуги на вярващи"
"И онези, които имат вярващи господари, да не ги презират, тъй като са братя; а нека още повече им работят, защото онези, които се ползват от усърдието им, са вярващи и възлюбени." (ст.2)

2. Възможността да се предадем на "друго учение":

а) сравнение на "другото учение" със "здравите думи на нашия Господ Исус Христос"
(качествата, които придобива предалият се на друго учение)
"И ако някой предава друго учение и не се съобразява със здравите думи на нашия Господ Исус Христос и с учението, което е според благочестието; той се е възгордял и не знае нищо, а има болестно желание за разисквания и препирни за незначителни неща, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения, кавги между човеци с развратѐн ум и лишени от истината, които мислят, че благочестието е средство за печалба" (ст. 3-5).

б) благочестието

Дефиниция1 (според "другото учение"):
"мислят, че благочестието е средство за печалба" (ст. 5).

Дефиниция 2 (според "здравите думи на нашия Господ Исус Христос"):

"А благочестието с удовлетворение е голяма печалба; защото не сме внесли нищо в света, нито можем да изнесем нещо" (ст. 6-7)

с) отношение на правата вяра към сребролюбието: сравнение между сребролюбие и правата вяра

• сребролюбие на отстъпниците от правата вяра: "А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата и пронизаха себе си с много скърби" (ст. 9-10)

• правата вяра (да се задоволяваме с храна и облекло - защо?): "защото не сме внесли нищо в света, нито можем да изнесем нещо; а като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат достатъчни." (ст. 7-8)

                                         

3. Заръка към Божия човек

• "бягай от..." "от тези неща" (ст. 11)

• "следвай...""правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта" (ст.11)

• "подвизавай се..." "в доброто войнстване на вярата" (ст. 12)

• "хвани се за..." "вечния живот, за който си бил призван, като си направил добрата изповед пред мнозина свидетели" (ст. 12)

1) пред кого?: "Заръчвам ти пред Бога" и "пред Христос Исус, Който пред Пилат Понтийски засвидетелства с добрата изповед" (ст. 13)

2) кой е Бог?: "Бога, Който оживотворява всичко" (ст. 13), "блажения и единствен Владетел, Цар на царете и Господ на господарите, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види; на Когото да бъде чест и вечно господство." (ст. 15) "Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме" (ст. 17)

4. Заръка към притежаващите богатствата на тоя свят

а) какво да правят: "да правят добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни, да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот" (ст. 18-19)

б) какво да НЕ правят: "да не високоумстват, нито да се надяват на несигурното богатство, а на Бога" (ст. 17).

5. Обръщение към Тимотей - 

посланието придобива лична форма чрез личностното обръщение към повярвалия
"О, Тимотей" (ст. 20)

а) да пазиш "това, което ти е поверено" (ст. 20).

б) да се отклоняваш "от скверните празнословия и противоречия на лъжливо нареченото знание, на което като се предадоха някои, отклониха се от вярата." (ст. 20-21).

6. Заключение - благословение
"Благодат да бъде с вас."

Библейско учение - лично време: Структура и анализ на "Първо послание към Тимотей" гл.6

Предупреждение за "друго учение", подобно на християнското, но имащо пагубно последствие за душите на хората и тяхното извръщаване. Заблуда и чуждо влияние.

Структура на гл. 6 на Първо Тимотей:

(Следете внимателно структурата и от нея ще получите значително осветление за съдържанието - така информацията, заложена в главата, може по-лесно да се схване и да се научат и осъзнаят всички послания)

1. Работното място на християнина:

а) тези, които са "слуги на невярващи" (т.е. работят за невярващи работодатели, управители...)

б) тези, които са "слуги на вярващи"

2. Възможността да се предадем на "друго учение":

а) сравнение на "другото учение" със "здравите думи на нашия Господ Исус Христос";

(- "другото учение" - качествата, които придобива предалият се на друго учение)

б) благочестието - Дефиниция 1 (според "другото учение") и Дефиниция 2 (според здравите думи на нашия Господ Исус Христос")

с) отношение на правата вяра към сребролюбието: сравнение на "ламтеж за завогатяване и сребролюбие" (дефиниция за сребролюбие; отстъпници от правата вяра) с  правата вяра (да се задоволяваме с храна и  облекло - защо?)                                              

3. Заръка към Божия човек

а) "бягай от..."

    "следвай..."

    "подвизавай се..."

    "хвани се за..."

б) заръка: 1) пред кого?; 2) кой е Бог?

4. Заръка към притежаващите богатствата на тоя свят

а) какво да правят;     б) какво да НЕ правят

5. Обръщение към Тимотей - 

посланието придобива лична форма чрез личностното обръщение към повярвалия

а) да пази ...

б) да се отклонява ...

6. Заключение - благословение

Когато се прибавят съответните пасажи и цитати, всичко придобива по-цялостен и завършен вид.

Нека да направим това във част Втора на същото изучаване на Писанието.

Това лично Библейско поучение е пример за това как всяка от нас или всеки от нас може да прекара време в Словото, без да се притеснява, че липсват справочници и допълнителна литература. В самия текст е заложено съкровище, което трябва да бъде "изровено" и "полирано", а всеки чрез своя личен анализ се явява златотърсач. Божието Слово е пълно със съкровища.

How to get your mum to read your Bible (with you)

This article is not so much about the lost daughters, but rather about the lost daughters of our grandmothers - that is OUR own MOTHERS. Have you heard about the lost generation of the late 70-ies; the promiscuous 80-ies and all that went wrong afterwards?!

In the meantime, by the grace of the Protector, many young women got saved though friends, whose parents happened to stay firm believers. It was a fresh air to many new believers to see a godly examples of fathers and mothers who actually provide a safe family environment, where "divorced" is a word only used to describe the neighbors or extended family members; where daughters get enough attentions and are listened to in order to identify their goals in life; where fun and jokes are the order of the day after all; where - surprisingly - family wait for each other to sit together on the table and have a Sunday lunch, for example.

Rare view for a child born in the 80-es and after. Once you have experienced it, you want to integrate this hilariously achievable model into your own broken family or what is left-over. But, girls, once given your life to the Creator, you ARE overcomes and all your prayer will BE HEARD, if they are to glorify the CREATOR of life, light and love.

Here is how Annie managed to integrate her 'lost to the world' mammy Maya. "I have tried to get my mother's attention for a long  time, trying to talk to her an get her to play games with me, but it never really worked; she would either prefer to chat with friends over lost relationships with guys, to criticize men, including my own dad, or, going out, trying to build another impossible relationship with another drifter guy, who needed a mum of his now, now that he was grown-up."

"Then I went to university in another city and met a missionary woman, who built by divine commission a close hearty relationship with me just by sitting together and reading The Word of God. I have learned to pray with this spiritual leader of mine about my necessities - my jobs, my exams, my studies and the future ahead. This brought so much peace and confidence in me that I began to see where my mum was severely lacking wisdom and guidance. At some point, after graduation, I  decided to live close to her and be able to share a bit of the same Spirit with her, to help her overcome poor self-esteem and the sense of lost life. Well, it works, although it might be draining, but God always rewards the efforts. After years, I think, my mother is ready to become a firm believer with her mind set on God's word and clarity in many areas of her previously confused life."

What is your own success story with turning your unbeliever mothers or parents to God?

Share with us by simply posting your comment here or alternatively you can  follow us with email.

We also sustain a Facebook page VictoriaBG Publishing where you can connect by LIKE-ing the page and interact with other believers. God bless your path and journey with faith.

A Book Review

Read our book review on GOODREADS:

https://www.goodreads.com/user/show/28074969-victoriabg-publishing

Good luck with the choice of books you make.

This may bless your mind and soul, and affect future generations.

Библейски финансови принципи: Ден 17 - Финансовите задължения могат ли да допринесат за нашето благосъстояние?

Всичко е позволено, но не всичко е полезно за тези, които си вземат свободата да следват примерите на света. Това е мъдрост от Библията, по която винаги трябва да се водим. Ние сме отделени от света и се молим да останем святи до края, а не да търсим примери от хора, които не са в Христос, които дори не са чули за Него и никога не са живели в Неговото присъствие. Той казва: "Аз не съм от този свят". И още: "Аз съм от онези, които са горе" (Йоан 8:23). Той знае много добре, че говори на земни хора и идва да оповести Божието царство на нас, "тези, които са долу", "които са от този свят" (Йоан 8:23).

Не бива да се страхуваме да вървим напред в Исус, ако сме отдали живота си на Него, и Той ще ни води до край, и ще ни усъвършенства. "А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христос Исус, ще ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими" (1 Петрово 5:10). Ние минаваме през трудни моменти на страдание, Бог знае това и е готов да ни помогне по всякакви начини, да ни извади от всяка примка, включително и от примката на греха, дълга, нищетата. Важно е ние в умовете и душите си да сме се посветили на Него и да се държим за Него.

Ние, които сме в Христос, ще стрещаме съпротива в света и ще ни бъдат предлагани клопки и капани от противника на нашите души - да не вземаме сериозно този факт, онзачава да вървим със затворени очи. Ето какво казват светите апостоли, които са ходили в Христа: "Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне" (1 Петрово 5:8). Всичко, което ни обвързва, финансово, физически, умствено, емоционално - това е примка на света, в която ние не трябва да се впримчваме. По думите на Христос, ние сме свободни от света; Той е дошъл да ни освободи, защо тогава е нужно да се впримчваме отново със света, който ни обещава заеми, кредити, финансова помощ на ниска лихва, студентски кредити, жилищни кредити и други подобни?

Няма ли, като пострадаме малко (1 Петрово 5:10), Бог да усъвършенства характерите ни и да изпита нашата вяра, защото апостолът казва: "изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост" (Яков 1:3). Ако финансовите задължения, в които сме изпаднали, са процес на изпитание, то, "смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания" (Яков 1:2).

В крайна сметка винаги може да се допитате до Бог дали да се вплетете в примката на едно финансово задължение. Питайте първо Него, дали да поемете този път и дали това е Неговият план за вас - ако не е Неговата воля, го помолете да пи покаже ясно и да затвори тази врата за вас. "Ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена (Яков 1:5)." И когато питате, преди да се впримчите, вярвайте, че Той ще ви отговори и ще ви даде правилната насока, защото от вас се иска "да проси(те) с вяра, без да се съмнява(те) ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете" (Яков 1:6).

Пожелаваме ви успех във всички ваши начинания.

Ден за прослава на Господ - Анализ на Исая 40

Част 1. Колко е велик Господ - много от нас не го разбират, а търсят да си правят идоли: художникът ги е излял, златарят ги обковава със злато и лее за тях сребърни верижки; сиромахът търси негниещо дърво и изкусен художник, за да направи кумир - Исая 4: 19-20. 

В серия от реторични въпроси, пророкът е заговорен - може би Исая в гл. 40, която започва с прикана, обръщение на Бог, незнайно към кого - може би пророкът е получил слово от Бог към самия себе си. Обръщението гласи следното: "Утешавайте, утешавайте народа Ми, казва вашия Бог" (Исая 40:1). 

Самата глава 40 на пророк Исая е една утеха за народа, защото тя обяснява на народа, когото Господ обича и е избрал, кой всъщност е Господ:

1) Той не е идол

2) Той е несравнимо силен и могъщ (Исая 40: 21б-33).

_________________________________________________________________________________

В първата половина на главата става въпрос за един диалог между Бога и пророка. Започва с Божия Глас, който приканва много интензивно към утеха - утешавайте, утешавайте с риторичната фигура на повторение, която много ясно изразява интензитета на Божието желание и целта на Неговата мисия към пророка Му. Какво е нужно да се прави: да се утешава, да се носи мир в душите на хората, да се изпълва тяхното съзнание с обещания за добро и аргументи за тяхното упование в Бога, да знаят за кого могат да се заловят и на Кого да разчитат, какъв е Неговият характер и каква е силата. (Задача: Изброй синоними на думата утешавам.)

Кого трябва да утешаваме, или в случая - да утешава пророкът: НАРОДА МИ - цялата съвкупност от хора, от общности, от семейства, от индивиди, които Бог смята за Свои - избрани от Него, принадлежащи на Него, изцяло зависещи от волята и силата Му, защото Той ги твори и Той с един дъх може да ги съживи или да прекрати живота им, зависещ от добрата Му воля.

Това, което е заложено в първото изречение с призива "Утешавайте, утешавайте" и индукцията КАЗВА ВАШИЯТ БОГ, в течение на повествуванието се доразгръща. Призивът е ясен - интензивно желание пророкът да се обърне към избраните с различни аргументи и да внесе мир в душите и умовете им, защото реалността от доброто, закрилата, силата на Бог, желанието Му да е с тях и да им помага, и невероятно внушителното Му присъствие и съществувание, наистина са част от утехата и вярата, която посланието на пророка е предназначено да им донесе. 

Каква е силата на основата КАЗВА?

Стабилността, която е заложена в основата на първото изречение само бива разгръщана в следващите аргументи. Словото е на Бога. То започва да дава указания, то говори. То приканва този, който го възприема, да говори: "Говорете по сърцето на Йерусалим" (Исая 40: 2а). и приканва да "извика," т.е. да прогласи на всеослушание, за да бъде чут гласа на говорещия от масите, но не кои да е маси, а избраните, "народа Ми" (Исая 40:1).

И така се получава затворената система: Аз-ът Бог, който говори към народа "Ми" (Божий), избран за самия "Мен" (за и от Бога).

Но между тях трябва да има посредник и това е самият пророк. Божият глас достига до него и му казва да говори, да извика, да се чуе глас - чий глас? Чий глас трябва да е това? 

1) "глас на един, който вика" (Исая 40:3).

2) "глас на един, който казва: прогласи!" (Исая 40:6).

Самият глас (предполага се свише, който достига до пророка), два пъти е определен с атрибути на говорещ - "вика" (Исая 40:3) и "казва" (Исая 40:6). В първия случай "глас на един, който ВИКА," предполага високото изговаряне на глас на съдържанието.

Завързва се диалог между този, който дава задачата и този, който би трябвало да говори. Гласът говори на пророка: да прогласи. Пророкът е реципиентът. Гласът (свише) е агентът. Глъсът на агента, който има функцията да говори, защото гласът има функцията говор в себе си и е активен - този глас дава от същността си и функциите си на реципиента. "Говорете" (Исая 40:2), "Прогласете!" (Исая 40:6). 

Самият реципиент на функциите на гласа става обект на водена в духа и енергията на Гласа диалог, в който обаче пророкът (реципиентът) остава пасивен: "и бе отговорено: Какво да проглася?" (Исая 40:6-б). В последното изречение пасивността и обективизирането на пророка са изразени първо чрез страдателен залог "бе отговорено;" второ - чрез реторичен въпрос: "Какво да проглася?" . Чрез страдателния залог гласът на реципиента е чут, но той бива снишен до рамките на диалога, иницииран от Гласа, агента, и едва ли не динамиката на диалога вече е диктувана от агента, до степен на подчиняването на психичните енергии и волята на реципиента, който се превръща в атрибут на Гласа агент. 

Личната воля на реципиента до такава степен е сведена до функция на Гласа агент, че едва ли не Гласът води полемика вече вътре в Себе Си, и дори и гласовете на агента и реципиента да се различават по своите източници, за да съществува диалог (а не монолог, както би се получило, ако лисваше макар и слабият глас на реципиента), то този диалот е само формално такъв по своята същност, защото извън формалния контекст на диалога, тоталността на Anspruch-а (на предявената претенция) на агента предразполага реципиента да възприеме ролята на абсолютна подчиненост на агента Глас - реципиентът е част от "народа Ми" (Исая 40:1).

Да, и не закъснява това тотализиране на субекта, който Гласът само потвръждава в аргументите си и в съдържанието, което излива върху реципиента: дава му чувството за нищожност, обреченост и тотална зависимост от агента (субект).

"Всяка твар е трева и цялата й слава е като полския цвят; тревата съхне, цветът й вехне; защото дишането Господне духа върху него;" (Исая 40: 6 б - 7 а). Следва обобщението и захлупващата сентенция: "Наистина народът е като трева!" (Исая 40: 7 б). 

Същият този референт от стих 1 "народът Ми" - с атрибут към агента/ субекта, сега е сведен до минимума на нещо тленно и изцяло зависимо от субекта-агент. Функциите на народа-нищожество - сведен до формалната визия на трева - нещо, което може по всяко време да бъде стъпкано ("тревата съхне, цветът вехне"), са контрастно противопоставени на величието и неизменността във вечността на функциите на агента Божие Слово - "словото на нашия Бог ще остане до века" (Исая 40: 8 б).

Оттук нататък какво остава на бедния нищожен обект реципиент пророк, освен да се подчини на Гласа и да прогласява, казва и вика. Реципиентът пророк е сломен и в безволева аргументираност започва да оповестява кой е Бог, кой е вашият/ нашият Бог, какви са плановете и намеренията Му.

Край на първа част.
Следва втора част на Анализа на Исая 40 - посвенета на славата и величието на Бога.

Библейски финансови принципи – Ден шестнадесети: Грях и финансови задължения – имат ли те нещо общо?

Темата за финансовите задължения неимоверно нарастна, след като банките с течение на годините започнаха по-фриволно да заробват клиентите си с кредитни дългове. С разпадането на финансовите пазарни отношения през 2008-ма година доста се затрудни връщането им. Най-разпространена тема на дълга и финансовата зависимост изглежда е в американския начин на живот. Не е далече обаче и българската статистика в това отношение, особено когато с лековерие много хора се обърнаха към финансовите институции за парична помощ, за да покрият обикновените разходи по семейни събития като сватбата на собствените деца или довършване на одавна започнати домашни ремонти.

Дали един дълг е изплащаем и кога можем да считаме, че сме преминали в положителен баланс по отношение на прилива и отлива на финансии? Много библейски финансови съветници биха измерили сегашното ви духовно състояние спрямо вашата банкова сметка. Ако сте в минус, значи не само сте преминали природните закони за равновесието, но и значително имате нужда от промяна на ценостната система, която явно ви кара да поглеждате встрани от правия път и да желаете неща, които не са по вашите възможности, а и действително най-вероятно не са ви необходими, за да водите нормален християнски живот. В

Новия Завет се казва ясно: „Не оставайте на никого длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другия, изпълнява закона” (Римляни 13:8). Значи, Християнското учение преди всичко ни освобождава от материални въжделения и ни насочва към живот без дългове. Това, което трябва да дължим един на друг е само в сферата на междучовешките отношения и любовта. На други места Божието Слово предупреждава, че финансовите задължения заробват и водят до странични последствия като повишена натовареност, нервност, неувереност, защото сте заложили на бъдещето то да донесе по-благоприятни обстоятелства и вие да изгладите финансовите си дупки. С други думи – вие черпите от бъдещето като крадете от настоящото си спокойствие и се надявате да стане нещо, което обаче много добре знаете, че може в реалния живот да бъде възпрепядствано от много други непредвидени обстоятелства. Така натрупаният финансов дълг ви ограбва мира и ви кара да се чувствате задължени не само да мислите за „днешния ден,” но и да се опитвате да гарантирате, че утре ще сте във форма, за да изплатите дълговете си.

Когато фокусът ни се измести от християнските ценности, ние започваме да търсим удовлетворение от света и да запълваме духовни нужди да бъдем разбрани и щастливи, но не посредством любовта и смирението. Задлъжняваме финансово, когато живеем със заблудата, че определени материални придобивки ще ни спечелят уважението на хората около нас, ще сме приети  сред определен кръг от хора, които вече са придобили същите материални блага и подобни заблуди. Ако човек отрезнее и се запита – нужно ли ми е всичко това, за да бъда щастлив, да чувствам Божието присъствие и напътствие – то обикновено отговорът е – НЕ, съвсем не.

Бог ще запълни всички наши нужди по своето време. Нека първо да търсим Неговото царство и Неговата воля, да се съветваме с Неговото присъствие, а Той никого не би подтикнал да задлъжнее. Даже напротив – Той ще ни покаже най-краткия и ефективния път към целта, ако тя наистина е съобразена с Неговата воля и е добра за нашето благосъстояние. „Аз съм пътя, истината и живота,” казва Исус. „Който дойде при Мене никак няма да ожаднее и никак няма да огладнее”. Тези, които са във финансови задължения – да се молим Бог да ви освободи от тях, да успеете да върнете заемите, да започнете начисто и вече свободни, да вършите всичко според Божията воля.

Ways to Dispel the Darkness: Personal Bible Studies - Winter Season 20013/14

Thanks to previous experience among devoted pilgrims though this meaningless word, carrying the Word of God as their daily bread and symbol of their existence, and being confronted with my friend's irrational pit of despair in the claws of depression, * have decided to return to the healthy practice of learning the Gospel and the Word of God for myself, by getting more time and researching the passage * am currently reading. See what the outcome of that: * have learned to concentrate, feel that * am getting closer to God and understand His heart, and His plan much better. Personal Bible study brings so much light in our daily darkness, strengthens our minds and determination to do the will of God. It heals in miraculous ways our deepest wounds and fears. * would recommend it so strongly, if you feel you are pursuing wisdom and light. 

The Third Book of John

Through the 3.Books of John, the Elder, and one of the 12 Apostles, writes in 90 C.E. (he is probably the only  one of the twelve apostles still  alive on planet earth at that time). He addresses what is good - writes to a good faithful Christian [Gaius] to continue to do what is good and of God: 1) to receive messengers of the Gospel; 2) to support brothers in the faith; 3) to stay away from the example of the ungodly leaders [like Diotrephes - his name has something to do with Zeus/ similar to "son of Zeus"].

Negativity really comes from some church leaders, who obviously  even in the early church were trying to oppose the Apostles and hinder the work of God - spreading the Gospel and receiving new teachings from messengers sent by the Apostle [Elder]. John says that he himself has the authority to come and rebuke the evildoer for this opposition and harmful conceptions. John says: enough is enough, it is time to expose him and stop from from preventing the growth of the believers.

What is the contrast in his attitude toward faithful people - Gaius and Demetrius - they are not leaders within the church, but always reliable and hospitable - they "receive" and encourage brothers, show patience and love the Truth of the Gospel, and those who bring it. With such people John encourages true believers to make friends and follow their example.

And on the other hand - he vigorously admonishes us to stay away from false brethren that oppose the truth for the sake of keeping their power and their own role of importance. John tells just one word - such people are EVIL.

And to sum up: continue to do GOOD, stay away from EVIL.

The passage teaches me that this problem existed even in the early church, while the apostles, setting the foundation of the church were still alive. It seems to be more of a problem of a personal character rather than doctrine. People, who refuse to cooperate with those, who initially brought them the message and try to build their own authority into the church - should not forget - they will be rebuked and exposed by those, who really bring the gospel and know what is going on, because they have the Truth and have been appointed by God/ Christ to spread the truth. They do  carry real responsibilities and will see that no one opposes that. 

After all, the Elder John carries the blessing of Jesus Christ and builds on his legacy, so no earthly authority can oppose him for a long time. 

There are many self-proclaimed leaders that have not exchanged their heathen names for Christian names, but God knows that and they do not have real authority. God and his apostles see and will make sure that the message of truth will be carried by faithful people to faithful brethren and that is how it still works nowadays. Is there a dilemma between: do evil or do good?! Stay with the good and do what is right; do not follow the example of what is evil (based on deception and old [other god's] identity).

The church is of Christ and is good, because good people bring the truth and should be received by good people.

Sources: 

• The Orthodox Study Bible, Thomas Nelson Publishing, Nashville, 1982.
• An Overview of the 3. Book of John, In: Christian In Connect, Web, 2001.
• Book of 3 John, Got Questions, Web, 2002-2013.
• Third Epistle of John, Wikipedia, Web.

New books on the market - the best flow of ideas should be available to the sensitive reader

My friends are telling me that no one is reading at the moment in Bulgaria - especially in Bulgaria, where people (the average ) are busy getting out of the mud of everyday existence.

I am excited to be able to share my own thoughts finally on a daily basis. And, because the whole world gets to see this blog announced, I am pretty nervous, since being a sort of a professional writer and at least a blogger would mean leaving the comfort zone of cosy home environment and evening sofa reads.

But - follow your intuition and Life might happen to pronounce inevitable turns of happiness when one tries to elucidate the dark corners of one's existence, and much more - to show the light towards ... guess what - the unshakable principles of the Western capitalism - be they in thinking, emotions, deeper revelations of psychologies or political stability.

Well, if we are not orientated to look up to a greater nation than ours, where shall we stare at for guidance and survival? I guess the answer is - in our hearts, deep inside.

However, on the background of political hurricanes and unexpected turns we all are experiencing at the moment, I guess the written word could at some extent STOP the flux of events in the minds of the TV watchers and FIX their attention on something much more ... less fluid - on an object called SELF - the INNER SELF.

Because that's what we are - entities of SELVES ready to define each other with a bind of characteristics and ... do we recognize the opposite face in front of us as part of our existence or just as something foreign and an unknown object to be avoided?

I guess I am starting to worry about the loss of poetry (I used to experience in my childhood) and the overall sense of confusion and disorientation,  so here I would probably present an unexpected topic of the heart each and every day - and see where this all leads me.

And I guess - the idea of being a BG publisher is a means of saving or re-creating that universal poetry of events, that needs to reunite the world and redefine SELVES.I believe beauty is on the way and we need to point our attention to objects of beauty. I will speak out of my BG heart - not sure how largely recognized BG poetry is.Good luck everyone with LIFE as a whole. Should be fun.

Библейски финансови принципи: Петнадесети Ден - Да довършим нечия работа или да започнем собствен бизнес?

В Библията се казва, че след идването на Христос на земята и след разпъването му на кръста, последните Му думи бяха: „Свърши се”. И апостолите в посланията дообясняват какво значи това: „Сега не аз живея, а Христос живее чрез мен, за да върша неговата воля. Всички ние сме в едно Христово тяло и сме изпратени до всички краища на земята да проповядваме и да покръстваме ученици на Христа.” „Всичко е Нему (на Него) подчинено, докато дойде време Той да подчини всичко на Отца”.

Така и всяка наша земна работа, за да върви добре и да не подлежи на тление, а да отеква в бъдещето, да има основа здрава като скала – всичко трябва да бъде ежедневно подчинявано на Христос, ако искаме да преуспеем.

Добре е, ако започвате бизнес или ако сте назначени на нова работа, да се научите да вършите всичко за Негова слава. Това важи също за взаимоотношенията с хората, висше- или нисшeстоящи. Ние разгръщаме Христовата душевност сред тези около нас и те се докосват до Него непосредствено, затова трябва да знаем, че всичко, което ще направим или ще кажем, може да се окаже ключ към съдбите на колегите си, техните семейства и приятели. За да положим и да демонстрираме една солидна основа, ние трябва да сме хора, които носят в себе си тези библейски ценности, които правят истинските вярващи стабилни, добри бизнес партньори и колеги, верни работодатели, държащи на думата си и заплащайки това, което са обещали на време, както е било предварително уговорено. Всички тези бизнес дела са наблюдавани Отгоре, от Отца, и Той може със сигурност да възнагради усилията ни да сме коректни във взаимоотношенията си с Него и с хората около нас.

Печалбата не е случайна, особено в днешно време, когато сякаш средствата липсват и хората изпитват остър недоимък, глад за ресурси, липса на разработени бизнеси и оттам липса на работни места. Това е така, защото хората като цяло не се обръщат към Източника на мъдрост и не черпят от Него информация за това каква е настоящата ситуация, видяна Отгоре и как „аз”, Божият служител мога най-добре да послужа на Божия план в този даден момент. Мога да ви уверя, че колкото повече хора знаят за Източника и се допитват ежедневно до Него, толкова по-добре е за всички нас и за общата печалба. Господ ще ги упъти правилно - понякога чрез лично откровение, друг път чрез съвети и помощ от други; ще ги ориентира дали да започнат нов бизнес, колко средства и усилия да вложат в него, кого да наемат на работа, така че бизнесът да е сполучлив; ако сте в ролята на работещ или наемник – знайте че същото важи и за вас – Господ ви е дал някои необходими качества, за да вършите определена работа. Ако сте достатъчно разумни да се ръководите от Неговите принципи, с упражняването на дадена професия или работа, Той ще умножи талантите ви, ще ви помогне да добиете много тънка чувствителност към работата си и от това ще имат полза всички – както вие на първо място – ще бъдете ценени от работодателя си, така и хората, за които работите, защото вашата продуктивност ще ги благослови и умножи бизнеса им.

Всеобща тайна в преуспяващия бизнес свят е, че в основата на всеки бизнес стоят духовните ценности, които хората си разменят помежду си – услугите, които извършват, са услуги, изградени върху определен модел на манталитет, върху който е работено години наред. Значи, като начало – ако се пазите от деструктивни модели на поведение, които директно вредят на вашето благосъстояние като пиене и т.н. вие ще видите един по-добър свят, които е създаден да съществува за славата на един много добър Бог, който иска хората да използват вложените в тях таланти, за да си помагат един на друг и да правят живота си максимално лесен и приятен. Само Неговото слово може да ви научи какви са тези принципи.

Библейски финансови принципи: Четиринадесети Ден - Продуктивността и вярата в Бога

Връзката между работата и вярата в Бога се разкрива в Светото Писание. Още със създаването на човека, Господ го назначава да се грижи за райската градина и така трудът се узаконява като нещо добро и полезно. Самият Бог в момента също работи, като продължава да твори своето създание - така и ние, които сме по Негов образ и подобие, се свързваме с Духа Му на творчество и грижа за създаденото, в което се състои и цялата работа.

Има зависимост също между продуктивността и печалбата. Ако погледнем за пример живота на Йосиф от Стария Завет, който е бил продаден в робство в Египет - тогавашната супер сила и равняваща се по световно влияние на Съединените Щати днес - то ние ще установим, че условията на труд не винаги са благоприятни за всички хора. Има и много онеправдани, които работят в тежки ситуации и са ниско - ако изобщо, - платени. Такава съдба е имал и Йосиф, но за щастие той се е учил на вяра и посвещение в Бога още от най-ранно детство от баща си Яков. Така и тази вяра в Бог го е направила верен човек със строга морална етика и достойнства на лидер, на когото могат да се възлагат много задачи, които той ще върши превъзходно. При Бога въпроса не е в многобройните качества, които даден човек притежава, а в това дали върши нещата като за Господа. Така и всички чужденци, при които робът Йосиф работи, виждат неговата добра воля и го издигат до длъжността на управител и надзорник на държавните работи.

Изводите са два - човек може и да бъде изпаднал в най-последната яма на работната верига на труда, но тъй като има съзнание за Бог, който бди над него - то самият Бог никога няма да го остави в затрудненото положение, а ще до издигне на най-високи места, за да се прослави името на Бога. Всички трудности са само временни за проба на характера и утвърждаването на ценностите. Дръжте високо вярата си във Бога, особено ако сте чужденци (та дори и да се чувствате такива в собствената си страна) - и бъдете с ясното съзнание, че Господ никога няма да ви остави за дълго време в най-нисшите слоеве, а ще направи така, че и вие да попаднете на по-добро място. Господ е този, Който има силата да промени обстоятелствата и да ви постави в добра светлина пред работодателите ви. "Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим" (Ефесяни 2:10). 

Бог иска най-доброто от нас да излезе на яве, за да може Неговата Светлина и мъдрост да се появят на света, който в момента е под влиянието на Сатана. Така че, когато ние вършим земните си дела – или работата си, като се свързваме с Божията сила, ние вече без думи прогласяваме царството на светлината и хората около нас усещат как ние, независимо в каква позиция се намираме, носим нещо в себе си – Божия мир, което на света му липсва. Когато започваме работата си и всеки ден от живота си с молитва към Бога – Той да се всели в нас, за да можем да свършим добре и съвършено работата, която ни предстои – ние ( и околните) ще видим как Господ работи чрез нас – усещаме прилив на сили, весели сме, имаме желание да вършим нещата, вместо да търсим повод да излезем на почивка да пушим, ние се зареждаме от самата работа и имаме достатъчно прилив на енергия да помагаме и на колегите си. Една работа (а и всяка работа) започната с молитва и посвещение на Бога – дори и най-дребната – като например да сготвим нещо вкусно или да боядисаме оградата – винаги ще носи докосването от Бога, и в свършеното ще се вижда нещо необяснимо приятно, хармонично и сложено на място. Това е работата на Светия Дух, който твори в нас.

Библейски финансови принципи: Тринадесети Ден - Какво получаваме, когато даваме?

В едно смесено общество, където материалните и духовните ценности са на различни нива в  съзнанието на хората, ние рядко можем да видим взаимовръзка между едното и другото. Така е било и в старогръцкия свят, където философските течения са се развили в две основни посоки - от една страна в търсене на духовни истини, а от друга - в търсене материята, която свързва всички градивни частици. На такова разделение се противопоставя категорично юдейското монотеистично вярване - вярата в един несътворен първоначален Бог, който е Дух и пребивава в невъобразима светлина. Той сътворява със Словото си нашия материален видим свят - всичко сътворено от материя, от която ние се ползваме. Истината е, че според това вярване, разкрито в Стария Завет, човек също е сътворен като крайното произведение в процеса на изграждане на земята. Важното е кое ни разграничава от останалата материя - човекът е по образ и подобие на живия Бог, и е способен да общува с Него. Такъв е първоначалният замисъл на Твореца: "И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята." (Битие 1:26).

Ние сме сътворени да бъдем господари над останалата материя, която няма Слово, дихание и способности да твори с волята си - и изобщо няма свободна воля, както човека. Всичко това ни прави независими и свободни от материята, а не нейни роби. Сега, след като изяснихме някои хармонични принципа, нека да се върнем на въпроса с даването. Самият акт на даване се превръща в една съживителна и освежителна програма за нашето същество, което се научава да вярва в непрестанния поток на материално осигуряване, произтичащо от Творец, на когото ние по замисъл се уподобяваме. Какво е Неговото отношение спрямо нашите нужди? Библията казва: "Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава на Христа Исуса" (Филипяни 4:19). И така, ние не бива да се страхуваме да даваме. В целия процес на даване е заложена позитивната идея да се подсили нашата вяра в Божията грижа за нас. Освен това ние не бива да се залавяме за материалните придобивки, които сме натрупали, а да живеем освежителния живот, водени от Светия Дух, в едно непрестанно подновяване на нашите ресурси и добри дела към нуждаещите се.

Когато даваме, ние се освобождаваме от алчността и от желанието да контролираме нещата в наша полза, тъй като близкото бъдеще така или иначе е непредсказуемо. Господ казва: "Не се насърчавайте в душата си и не казвайте: Аз съм спечелил толкова имот, хамбарите ми са пълни, отсега нататък ще живея спокойно и душата ми няма да се грижи за нищо", защото няма гаранция какво ще се случи утре и къде ще се озове цялото ни богатство.

Затова, човек, когато дава, развива и поддържа постоянно в себе си трезвото и будно съзнание, че материалните придобивки са в движение, а за всичко има грижата Бог. Така се активира нашата надежда, че Господ ще снабди всички наши нужди. "И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловерци! И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте; защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това."

Всички ние знаем разликата между Галилейското езеро и Мъртво море. В първото водата е чиста и свежа, защото в него не само се влива речна вода, но и се изтича; то едновременно събира и отдава, което го кара да се освежава. От друга страна Мъртво море събира, но не изпуска и там няма движение. Вие сами решете кое от тези искате да бъдете - свежи и даващи, или мъртви и нерешени да се разделят с малкото, което с мъка се влива в живота им. Пожелаваме ви огромен успех, лично благословение и освежаване.
Издателство ВикторияБГ.

Библейски финансови принципи: Дванадесети Ден – Благословението или На кого е нужно да даваме?

Три са посоките, в които нашите финансови приходи трябва да се вливат като дарения, според Стария и Новия Завет в Библията. Основно в Стария Завет се посочва нуждата и ползата от даването на десятък на Божия Храм (по онова време действащия храм построен в Йерусалим от Цар Соломон). На него принадлежи десятъка – т.е. десет процента от всяка печалба на вярващите. Тя отива изцяло за поддръжка на храма, а останалото принадлежи на свещениците, които са лишени от собственост и са напълно отдадени на извършване на служебни ритуали. Много често при постановлението на този порядък се говори, вместо за десятък, за първите плодове от всичко, което човек придобива, като се има предвид, че хората са се занимавали със земеделие и животновъдство. Но като цяло, принципът гласи: „първородните от всички първи рожби от всичко и всеки принос от всичко, от всички видове на вашите приноси, да бъдат за свещениците; също да давате на свещеника първака от тестото си, за да почива благословение на домовете ви” (Езекил 44:30). Тази система е установена от Моисей чрез Божия промисъл при излизането на еврейския народ от Египет и е действала до разрушаването на храма, няколко десетилетия след пребиваването на Исус Христос в Йерусалим.

На второ място – вярващите се задължават да се грижат за свои близки и роднини, които са изпаднали в нужда. Според еврейските закони, на всеки седем години всички заеми се опрощават – така че ако някой близък роднина е помолил за заем и не е успял да го върне, то на установената за всички „седма година” заемите се опрощават и отношенията започват начисто. Бог казва: „Внимавай да не би да влезе подла мисъл в сърцето ти, та да си речеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването; и да не погледнеш лошо против бедния си брат и му не дадеш, та извика към Господа против тебе, и това ти се счете за грях” (Второзаконие 15:9). Божиите постановления в Стария Завет много ясно регламентират нуждата от вътрешно саморегулиране на финансовия поток между роднини, за да няма бедни и богати, но всеки да може да се радва на сравнително равен старт в живота. За повече информация и мъдрост, препоръчваме ви да прочетете за всички тези постановления във Петокнижието (първите пет книги) на Стария Завет. Никак няма да скучаете и ще ви се отворят нови перспективи за това как да разсъждавате по отношение на парите. Знанието е сила и свобода. А колко повече знанието придобито от Божието Слово.

На трето място – може би съвсем не маловажно, се говори за ползата от даването на милостини и дарения на нуждаещите се. Сам Исус казва: „бедните винаги ще бъдат сред вас.” В Стария Завет също се говори за това. „Защото сиромасите никога няма да липсват от земята ти; за това ти заповядвам, като казвам: Непременно да отваряш ръката си към бедния си и към оскъдния си брат от земята си” (Второзаконие 15:11). Значи, в основата на световната икономическа система има условия, които предполагат, че нужда от помощ ще има винаги и в това се състои изпитанието на тези, които имат възможност да помагат. ”И когато жънете нивите на земята си, да не жънеш краищата на нивата си, и да не събираш падналите в жетвата ти класове; за сиромаха и за чужденеца да ги оставиш. Аз съм Господ вашият Бог” (Левит 23:22). Бедните не са само бреме за обществото, но и една възможност човек да се погрижи и да подаде ръка. Според Божествената икономика, където Бог вижда всяко добро дело и благодеяние, не е възможно човек, който дава на бедните и помага, да бъде оставен в беда. Когато човек е верен в даването и правилното разпределение на приходите си, ето какво го очаква: „Господ ще заповяда да дойде благословение на тебе в житниците ти и във всичките ти предприятия, и ще те благославя в земята, която Господ твоят Бог ти дава” (Второзаконие 28:8). „Всеки да дава по силата си, според благословението, което Господ твоят Бог ще ти е дал” (Второзаконие 16:17).