Изучаване на Словото стъпка по стъпка. Евангелие от Матей гл. 1 ст. 18-25

Описва се рождението на Исус Христос в подробности:
1) Майка Му Мария вече е била сгодена за Йосиф (ст. 18)
2) Още не са се били събрали (ст. 18)
3) Оказва се, че тя вече е заченала от Светия Дух (ст. 18)

Това са събитията преди раждането Му:
- обикновена обстановка първоначално
- свръхестествено преживяване на Майка Му

Реакцията на Йосиф:
- бил е праведен (ст. 19)
- не иска да я изложи (ст. 19) - с добро отношение към нея и без обиди и мисли за отмъщение, не иска да й причини болка, не я осъжда - това всичко е знак, че е бил ПРАВЕДЕН, както пише в началото за него. От тук можем да заключим какъв мъж е праведен пред Бога: дори и да има повод да се окаже лично засегнат или предаден, той избира да не нарани по никакъв начин нещастната жена. Не започва да мисли и да разсъждава защо тя е в такова състояние и да я обвинява, а просто решава да се оттегли тайно (ст. 19).

Господ знае мислите му и изпраща ангел по най-необезпокояващия начин: насън: "ангел от Господа му се яви насън" (ст. 20), и му говори. Обръща се към него с думи, които показват, че се взема предвид цялата му идентичност: "Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария..."

1) "Йосифе, сине Давидов"
2) "не бой се" - знае чувствата му
3) "да вземеш жена си Мария" - значи тази жена вече му е била отредена от Бога със специална цел:
4) "защото заченатото в нея е от Светия Дух" (ст. 20)

Тук за първи път се споменава Светия Дух като част от Бог триединство и изпълнител на Неговата воля. Бог е могъщ, Той:
1) вижда ситуацията отгоре, колкото и нестандартна да е тя и да пречупва рамките на нормалното: "оказа се, че тя е заченала от Светия Дух" (ст. 18).
2) предузнава помислите на сърцето на праведния Йосиф, изправен пред такава нестандартна ситуация: "намисли да я напусне тайно" (ст. 19).
3) изпраща Свой служител да му изяви Божия план ("но когато намисли това, ето, ангел от Господа му се яви насън" (ст. 20)): "Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Исус, защото Той е, Който ще спаси народа от греховете му" (ст. 21)

Освен това става ясно, че това не е нов план на Бога, а одавна замислен план, изявен още преди стотици години от пророците:
"Всичко това стана, за да се сбъдне изреченото от Господа чрез  пророка, който казва (ст. 23): "Ето, девица ще зачене и ще роди син; и ще го нарекат Емануил", което значи: Бог с нас" (ст. 23).
Господ още преди векове е пророкувал за нас чрез неслучайни хора, пророците си, водени чрез Светия Дух, Който доказва, че Неговият план е точно такъв и нищо случайно не се е случило чрез тази необичайна за човешкия ум ситуация: "девицата ще зачене и ще роди син" (ст. 23)

Защо се споменават тук две имена на Исус?

1-во име на Исус
Първо, ангелът в конкретната ситуация казва: "Тя ще роди син, Когото ще наречеш Исус" - Той е Който ще спаси народа Си от греховете му (ст. 21).

Значи името Исус носи ясното значение на своето раждане:
1) ще спаси
2) ще спаси СВОЯ НАРОД
3) ще спаси СВОЯ НАРОД от греховете му

Исус се ражда с точно определена мисия за точно определен вид хора, с една ясна цел.

2-ро име на Исус
- това, което е изречено от Господ чрез пророка Му в Стария Завет "Емануил - Бог с нас" (ст. 23)

-- Значи и в Стария Завет (чрез пророка) и в Новия Завет (чрез ангела) информацията се припокрива: 1) девица ще зачене 2) ще роди син

Различават се споменатите имена:
1) От пророка в Стария Завет - Емануил = Бог с нас (ст. 23)
2) От ангела в Новия Завет - Исус = Той е Който ще спаси народа Си от греховете му (ст. 21)

Тези две имена носят много надежда
1) Че Бог е с нас
2) Че има спасение от греховете

Всичко това е свързано с личността на Исус, "Който е Бог с нас"