Псалм 48 - Анализ (Лично време в Словото)

Псалм 48 завършва с "Този Бог е наш Бог
                                     до вечни векове";
                                    "Той ще ни ръководи
                                    дори до смърт" (стих 14).

Направи ми впечатление, че каквото и да се говори в целия Псалм 48, става ясно, че всичко се свежда до Бог, а предишните 13 стиха са само атрибути, които помагат да се разбере Божията вола и Божието въздействие върху нас.

ст. 1  -   Бог е:    - велик
                           - твърде достопохвален
ст. 2                    - красив по възвисеността си
                           - радост на цялата земя
ст. 3                    - прибежище

В ст. 2 мислим, че става въпрос директно за Бог, но по-скоро за Сион / място, където е градът на Бог. Бог за втори път се свързва по-конкретно с място. (Първият път е "цялата земя" - ст. 2а). Що се отнася до "прибежище" в ст. 3 - Бог отново е свързан с място: " палатите му" (ст. 3), "в града на великия цар" (ст.2).

Извода:
1) директни атрибути
                БОГ Е:  велик (ст.1)
                               твърде достопохвален (ст. 1)
                               красив по възвисеността си (ст. 2)
                               радост на цялата земя (ст. 2)
                               прибежище (ст. 3)

2) индиректни атрибути на Бог, Който е символизиран с място: 
                                  цялата земя (ст.2)
                                  хълмът Сион (ст.2)
                                  градът на великия Цар (ст.2)

Защо е важно Бог да е свързан с място??? Ето защо:
1) ЦАРЕТЕ: 1) се събират на това място (ст. 4)
                       2) виждат (ст. 5)
                       3) изпадат в почуда (ст. 5)
                       4) смущават се (ст. 5)
                       5) спускат се в бяг (ст. 5)
                       6) трепет ги обзема там (ст. 6)
                       7) болки като на раждаща жена (ст. 6)

2) МЯСТОТО, което е свързано с БОГ, Който първоначално като качества сам за себе си е:
                         велик (ст. 1)
                         твърде достопохвален (ст. 1)
                         красив по възвисеността си (ст. 2)
                         радост на цялата земя (ст. 2)
                         прибежище (ст. 3)

                       ~ представлява
              1) -- въздействието върху световните (политически (?)) лидери при събирането на това  място
                        ----> те виждат [нещо? - но какво]

              2) -- емоциите, които те изпитват при усещането, че са на място, което принадлежи на Бог, Който в същността си е "прибежище":
                          ПОЧУДА (ст. 5)
                          СМУТ      (ст. 5)   [желание да избягат?]
                          ТРЕПЕТ  (ст. 5)
                          БОЛКИ    (ст. 5)   [за това, което предстои да се случи или осъществи чрез тях и трудновзетите им решения]

За щастие след изброяване на личните качества на Бог, преди да се премине към "мястото" и въздействието му върху световните лидери - "царете" (ст. 4), които се събират, се дава насърчително обобщение, че едно от личните качества на Бог е "радост на цялата земя" (ст. 1). Така че, каквито и "болки на раждаща жена" да ги обземе при "събирането им", всичко в крайна сметка ще допринесе за "радост на цялата земя".

Псалм 48, Стихове 7-14

Обръщение на "царете", които са се събрали (ст. 4), за да видят Бог

1. Обръщението на царете към Бог е направено след тяхното събиране на мястото Господне. Тогава те разбират Кой е Бог и свидетелстват пред Него:

1) Избавя ги от враговете им: "с източния вятър Ти съкрушаваш тарcийските кораби" (ст. 7). Бог си служи с елементите на природата, за да им помогне.

2) Бог отговаря на описанието Си: "Каквото бяхме чули, това и видяхме (ст. 8а) в града на Господа на силите, в града на нашия Бог" (ст. 8б).
Отново се говори за това "виждане" на царете в "мястото", което Бог обитава.

3) Размисъл - видяното ги кара да размишляват:
                       а) за Твоето милосърдие (ст. 9)
                       б) сред Твоя храм (ст. 9)

2. Кой е Бог според царете:

1) Името Му носи възхвала до края на земята (ст. 10)
2) Пълен е с правда, когато прави нещо (ст. 10)
3) Отсъжда справедливо (ст. 11)
4) Носи радост на хълма Сион и на Юдейските дъщери

3. Призив на царете към останалите:
1) Обстойно запознаване със Сион

• да обикалят Сион (ст. 12)
• да го обходят (ст. 12)
• да преброят кулите му (ст. 12)
• да обърнат внимание на укрепленията му (ст. 13)
• да разгледат палатите му (ст. 13)

2) Задължение към идните поколения: "Разказвайте на поколенията след вас" (ст. 13)

• Този Бог е наш Бог (ст. 14)
• Ще ни ръководи до вечни векове (ст. 14)

Лично време в Словото: Притчи 31

Възхвала на добродетелната жена

10 Кой може да намери добродетелна жена?
Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 Сърцето на мъжа ѝ уповава на нея;
и няма да му липсва печалба.
12 Тя ще му донася добро, а не зло,
през всички дни на живота си.
13 Търси вълна и лен
и работи с ръцете си това, което ѝ е угодно.
14 Тя е като търговските кораби –
донася храната си отдалеч.
15 При това става, докато е още тъмно,
и дава храна на дома си,
и определената работа – на слугините си.
16 Разглежда нива и я купува;
от плода на ръцете си сади лозе.
17 Опасва кръста си със сила
и укрепва мишците си.
18 Като схваща, че търгуването ѝ е полезно,
светилникът ѝ не угасва през нощта.
19 Слага ръцете си на вретеното
и държи в ръката си хурката.
20 Отваря ръката си за сиромасите.
Да! Простира ръцете си към нуждаещите се.
21 Не се бои от снега за дома си;
защото всичките ѝ домашни са облечени с двойни дрехи.
22 Прави си завивки от дамаска;
облеклото ѝ е от висон и морав плат.
23 Мъжът ѝ е известен в портите,
когато седи между местните старейшини.
24 Тя тъче ленено платно и го продава,
и доставя пояси на търговците[b];
25 сила и достолепие са облеклото ѝ;
и тя гледа весело към бъдещето.
26 Отваря устата си с мъдрост
и законът на езика ѝ е благ.
27 Добре внимава в управлението на дома си
и хляб на леност не яде.

Синовете ѝ стават и я облажават;

и мъжът ѝ я хвали, като казва:
29 Много дъщери са се държали достойно,
но ти надмина всичките.
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх;
но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 Дайте ѝ от плода на ръцете ѝ
и делата ѝ нека я хвалят в портите.

Нека да обърнем внимание на стихове 28 - 31. 
Тук имаме картина на младежи и съпруг, които хвалят  жена, която от своя страна е в Господа. Нейната вяра в Господ и страх от Него (която се "бои от Господа"), я правят достойна за похвала: "Ти надмина всички, които са се държали достойно" - казва мъжът й, а синовете й стават и я облажават. Цялото мъжко съсловие от семейството хвали майката, а излиза в следващия стих, че всъщност те прославят Бог, който стои зад достойното й поведение. Всичко, което тя успява да направи, е вследствие от упованието в Бога и това, че се "бои от Него."

Няма ни капка гордост. Мъжете я хвалят, а тя остава в Божието присъствие и продължава да бъде смирена. 

Най-важното, което една жена може да направи, е да се "бои от Господа" - това е знак на почит към Бог. Нито постиженията й в работата или грижата за семейството, нито външният й вид са толкова достойни за похвала, колкото присъствието й в Бога.

Ние не бива да се боим от мъже или синове и тяхното мнение за нас, а трябва да оставаме в Бог и ще бъдем хвалени и облажавани от млади и стари мъже, които ще могат да ни оценят.

Повече по темата можете да намерите ТУК. 

Библейски финансови принципи – Ден 20 – Водачество по време на финансови кризи

Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга - те ме утешават. (Псалми 23:4 )

Колко от нас са минавали през финансови трудности, когато не са имали възможност да си позволят най-обикновени потребности от ежедневието си? Но колко от вас са перманентно в състояние на недоимък? За нас трудностите от финансов характер са винаги някакво временно препятствие, което ни мотивира да пренаредим приоритетите в живота си, да съберем сили и да се изправим лице в лице с препятствието, като същевременно изграждаме характер и виждаме колко силни ставаме в желанието да се справим с проблемите. Когато заради финансови проблеми сме длъжни да оставим семейството си и да заминем за чужбина, или да сменим местоработата си, зоната на познатото и удобното – ние се виждаме в друга светлина и опознаваме собствените си скрити енергии – неща, които иначе нямаше да излязат наяве.

Но в трудни ситуации най-вече усещаме Божията динамика, опитваме се да се свържем с Него и да разберем как действат нещата – във финансов и чисто човешки план – каква е логиката Му, когато ни изпраща предизвикателства. Повечето финансови кризи са само временни и са огледало на душевните ни недъзи, на прекъснатата връзка с Бога, която отчаяно се нуждае от подновяване, за да можем да черпим ресурси от извора на живота. „Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието.“ (Йоан 7:38 ). Това означава, че когато при финансови или други житейски кризи ние изострим вниманието си към Божието водачество и Неговата воля, ние израстваме като личности и към преживяванията си добавяме осъзнаването, че Бог е близо до нас и ни подкрепя. 

Когато процесът на разпадане на старото мислене започне, Бог не оставя нещата в руини – от тях винаги изниква нещо ново – ново творение, в което Божественото и човешкото са се слели в нас, както е било и в Исус. Тогава ние започваме да гледаме по друг начин на всички предизвикателства в живота си – на финансовите, на тези във взаимоотношенията ни, на желанието да променим начина, по който мислим и действаме. Казваме, че започваме да усещаме Божията благодат в и сред нас. „А на Давидовия дом и на йерусалимските жители ще излея дух на благодат и моление; и те ще погледнат към Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него, както някой плаче за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него, както някой скърби за първородния си.“ (Захария 12:20). Знаем, че тази скръб по Бога е благотворна и съживителна за всички души: „Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание на злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.“ (2 Коринтяни 7:11).

Пожелаваме ви да преминете през всички трудности с увереността, че Христос е с вас, бди над вас и очаква вашето обръщане към Него, за да удовлетвори всяка ваша жизнена потребност.
Нашата интернет страница: Издателство ВикторияБГ

Божията динамика в социо-икономическото развитие на една общност - Псалм 107

       В Псалм 107 се намира едно много интересно изображение на това как хората достигат до потребността да се обърнат към Бог и да Му се доверят за решаването на техните проблеми. 
       Като цяло Псалм 107 може да бъде разделен на 2 части - първата разказва за това кои хора имат нужда от Неговата помощ, как молитвата им към Бог задейства събития в живота им и какви са резултатите от това.
       Във втората част се разказва директно за Божието провидение и Божията намеса в издигането и събарянето на определени икономически общности - с каква цел Той ги обособява, поддържа и променя - какви са динамиките и силите, които определят възхода и падението на определени социални структури.

     Значи първата част е картина на това как хората се обръщат към Бог - от долу нагоре по вертикала. Втората част е фокусирана в обяснението как Бог гледа на хората и им въздейства - отгоре надолу по вертикала.
Нека да разгледаме първата част:

I. Кои групи хора се нуждаят от Господа:

1. Самотните: "Едни се скитаха в пустинята, по усамотен път без да намират населен град, гладни и жадни, душата им примираше в тях." (Пс. 107: 4-5). 

2. Хората изпаднали в депресия: Ето как са описани от Псалмиста като група хора: "Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, вързани със скръб и с окови, защото се разбунтуваха против Божиите слова и презряха съвета на Всевишния. Затова смири сърцето им с труд;те паднаха и нямаше кой да им помогне" (Пс. 107: 10-12).Разбунтувалите се против Господа в миналото изпитват голяма нужда от Него - живеят еднообразен живот: седят "в тъмнина и в мрачна сянка, вързани със скръб и с окови, защото ... презряха съвета на Всевишния." (Пс. 107: 10-11). Може да се каже, че това са хора изпаднали в депресия, която е резултат от а) бунт против Божиите думи и б) презрение съвета на Всевишния. 11 12 

3. Безумните (хора, изпаднали в безпътица): Те отговарят на следното описание в Библията: "безумните са в скръб поради беззаконните си пътища и поради неправдите си. Душата им се гнуси от всяко ястие, а те се приближават до портите на смъртта" (Пс. 107: 17-18). Безумието им резултат от "беззаконните им пътища" (Пс. 107: 17а) и "неправдите им" (Пс. 107: 17б). В резултат от това, собствената им душа се "гнуси от всяко ястие," докато "те се приближават до портите на смъртта" (Пс. 107: 18). 

4. Хората с рискови професии (поставящи в опасност живота им при изпълнение на служебните им задължения): "онези, които излизат в морето с кораби и вършат работи в големите води" (Пс. 107: 23). Те са описани като следната група хора:  "Онези пък, които излизат в морето с кораби и вършат работи в големи води, те виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбочините, защото когато заповядва и довежда бурния вятър, който повдига морските вълни, те се издигат до небесата и пак се спускат до дълбочините; душата им се топи от бедствие. Люлеят се и политат като пияни, и целият им разсъдък ги напуска" (Пс. 107: 23-27). Те са поставени в опасни ситуации и виждат как Бог действа; усещат, че животът им е в Божиите ръце и са свидетели на противодействието Му срещу силата на природните стихии. 
       Въпрос: В коя от тези групи се виждате вие или виждате хората близки до вас?

II) Каква е Божията реакция към всички тези групи хора, когато те се обърнат към Бог в отчаянието си?
1) Самотните: "Тогава извикаха към Господа в бедствието си; и Той ги избави от утесненията им и ги заведе през прав път, за да достигнат в населен град." (Пс. 107: 6-7).
2) Депресираните: "Тогава извикаха към Господа в бедствието си; и Той ги избави от утесненията им; изведе ги от тъмнината и мрачната сянка и разкъса оковите им." (Пс. 107: 13-14).
3) Безумните: "Тогава викат към Господа в бедствието си; и Той ги избавя от утесненията им. Изпраща словото Си и ги изцелява, и ги отървава от ямите, в които лежат." (Пс. 107: 19-20).
4) Хора с рискови професии (или в трудни ситуации): "Тогава викат към Господа в бедствието си; и Той ги извежда от утесненията им; превръща бурята в тишина и вълните ѝ утихват." (Пс. 107: 28-29).

III) Какъв е резултатът и каква е причината Бог да отговори на молитвите им и да им даде избавление? 

     В Библията се казва, че Бог прави това по две причини - защото по природа Той е добър, справедлив и милостив - бърз да забрави прегрешенията им и пренебрежението им. Другата причина е, че Той желае да се прослави чрез доброто което прави - да Го опознаят всички народи, всеки човек да може да Го прослави и да получи лично откровение за Него, за да влезе в общение с Него и да се освети. Ето как това се случва при всяка от гореспоменатите групи хора:

1) Самотните: "Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове; защото насища жадна душа и гладна душа изпълва с блага." (Пс. 107: 8-9).9 

2) Депресираните: "Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове; защото разби медните порти и железните лостове сломи." (Пс. 107: 15-16).16 

3) Безумните: Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове; и нека принасят жертви на хвала и радостно да възвестяват делата Му." (Пс. 107: 21-22).22 

4) Хората с рискови професии (или в трудни ситуации): "Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове; нека Го и възвисяват в събранието на народа и нека Го хвалят в заседанието на старейшините. " (Пс. 107: 31-32). 

      Виждате ли общото във всички тези промени към добро в ситуацията на всяка група подтиснати хора - първата мотивация на Бог е да ги научи "да славословят Господа за Неговата благост и чудесните Му дела към човешките синове." Това се повтаря като мотив или рема при всяка една изходна ситуация и в четирите случая. Защо - защото хората на земята загиват без знание за Господ. Най-добри свидетели са тези, които са преминали през трудности и изпитания, и са уповавали на Него, за да ги избави и издигне. Това е сходната черта във всяка тежка ситуация и е плод от първото желание на Бог - хората да Го познават като грижовен и верен Баща на всички народи. 
       Въпрос: през какви трудности сте преминали и по какъв начин Бог ви е избавил и издигнал, когато сте се обърнали към Него и сте Го призовали за помощ? 

  Псалмът свършва с обяснение на делата на Господ - колкото и противоречиви да изглеждат те. 

       От една страна Той "превръща река в пустиня и водни извори в суша" (Пс. 107: 33) и "плодородна земя - в солена пустота" (Пс. 107: 34), а от друга страна - "превръща пустиня във водни езера и суха земя - във водни извори" (Пс. 107: 35). Въпреки, че действията Му изглеждат противоречиви на пръв поглед, има логика и причини за всичко това - в първия случай на пресушаване и опустошение на земята всичко е резултат от човешкия грях: "поради нечестието на жителите й" (Пс. 107: 34). 

    Ние знаем, че при създаването на земята и сътворението на всичко живо в нея, Бог поставя човека в центъра и му подчинява всичко - територията, животните, стихиите. Когато човек не живее в Божествена хармония, Бог му отнема всичко това - ресурсите пресъхват, няма извор на живот, условията за размножаване се осуетяват, за да се предпази земята от разпространение на състоянието на грехопадение на човека, който я владее.
   От друга страна, Бог има силата да възвърне жизнеността на земята и всички условия в нея, за да спаси хората, да им даде възможност за възстановяване и продължаване на жизнените им сили: "там заселва гладните, за да си основават градове за живеене и да сеят ниви и садят лозя, и да си добиват изобилни плодове" (Пс. 107: 36-37).
  Псалм 107 рисува картина на постоянните обрати в живота - хората се борят с условията на живота, и, въпреки че са били спасени от глад и лоши условия, самото установяване на начина им на живот не ги предпазва от униние на духа. Въпреки че градовете са построени, отношенията - установени - има производство, плодородие, благословение, все пак се стига до всеобщо униние на духа: "Пак те се снишават и се смиряват от угнетение, бедствие и тъга" ( Пс. 107: 39).

   Тук е регистрирана динамиката на цели социо-икономически общности, които изживяват подем, но все пак стигат до задънена улица, вероятно заради "презрението," което Бог "излива върху князете" (Пс. 107: 40), т.е. управляващите тези общности. Това презрение се състои в изпадане на безпътие и губене на смисъла на живота: "Прави (ги) да се скитат в пустиня, където няма път" (Пс. 107: 40). Въпреки това цялата общност не е обречена, само защото управялващите са изпаднали в състояние на презрение от Господа. Той раздвижва обществото по други пътища - "бедния поставя нависоко от неволя и му дава деца като стадо" (Пс. 107: 41).

   Всичко това става с цел да се насърчат праведните ("праведните виждат това и се радват" (Пс. 107: 42а)), да се изостри вниманито на мъдрите като се стимулират хората да "размишляват ... за Господните милости" (Пс. 107:43), както и да се спре беззаконието, което Бог презира: "всяко беззаконие си затваря устата" (Пс. 107: 42б) при вида на тези неща.

 izdatelstvovictoriabg.alle.bg

37 

29   

Библейски финансови принципи: Ден 19 - Как да се освободим от ненужните финансови задължения

Днес светът на бизнеса все повече разчита на рекламата, за да популяризира и продаде различни продукти. Телевизионните предавания са предмет на офанзивна рекламна дейност, която насърчава или дори настървява зрителите да купят, да участват в разпродажба или в определена дейност. Без да усетят, много хора стават жертви на маркетингови кампании, които имат за цел преди всичко да съзадат чувството за потребност от определени неща - екскурзии, продукти, услуги, които преди това не са били популярни и въпреки това хората са се справяли прекрасно с живота.

Защо да се поддаваме на илюзията, че ако придобием определени неща или се реализираме в определен начин на живот, където сме насърчавани да се глезим, за да демонстрираме "на себе си" колко "обичаме себе си," тогава ще бъдем наистина щастливи? Нашите предци не са ли живели с много по-малко, като при това са били много по-щастливи. Придобиването на повече материални неща едва ли е критерий за щастие и сигурност. Нека да се обърнем към Библията, за да видим какво стана, когато Аврам беше изправен пред териториален конфликт с алчния си племенник Лот. Кой постъпи правилно - Аврам, който отстъпи плодородните пасбища на пламенника си по негово настояване, или Лот, който придоби простор на действие, но в крайна сметка се оказа един от жителите на обречената област на Содома и Гомора? Аврам се задоволи с по-малко, отстъпи, остана сякаш онеправдан, живееше в покрайнините и в по-голяма оскъдица, но не наруши Божиите принципи и не се постави в положение да бъде изкушен и принизен както Лот. Всяка алчна или безрезервна постъпка в крайна сметка си имат своите последици - едните носят смърт, а другите - вечен живот.

Когато сте се поддали на изкушенията на света и сте станали финансово задължен на няколко източника - опитайте се систематично да погасявате дълговете си редовно - като направите списък на всички тях и се концентрирате в най-малкия дълг, и започнете редовно изплащане. Когато се справите с единия проблем, насочете вниманието си към следващите финансови задължения и така - докато не остане нищо, което да ви притеснява и да ви тежи на съвестта. Винаги се обръщайте към Бог с молитва - да ви опъти как да намерите по-доходна работа или да стегнете финансовите си приходи, за да може те да са по-големи от разходите. Няма да останете разочаровани, ако постигнете стандарт на живот, който не се гради на дългове. Ще станете по-независими и по-фокусирани върху правилните неща в живота - какво Бог иска от вас, как можете да израснете духовно и да Му служите, как можете да допринесете за благото на семейството си, вместо да сте угнетявани от заеми и т.н. Един финансово независим живот винаги е по-стабилен и прави хората по-зрели, отколкото един живот, който води до безкраен наниз от заеми. Станете независими от света и изцяло зависими от Бог, защото в Него са свободата, мъдростта и смирението, които носят вечен живот.

Ежедневни разсъждения по Библията - 18.11.2014 - Павел бива изведен от опасна ситуация.

Докато Павел е в затвора, една група от юдеи се заклеват да не ядат 40 дни, докато не убият Павел, защото според техните закони той е в нарушение на Божието Слово и трябва да бъде умъртвен. Павел от своя страна представя също Божието Слово на Новия Завет на Исус и заради Исус е поел задължение да разпространява Словото. Виждаме, че и двете „групи“ – на Стария Завет и на Новия Завет служат на един и същ Бог, но в единия случай първите изпълняват стари команди и закони, а във втория – един човек изпълнява нов закон на любовта и мира. Той представя Исус Христос. Получава се един срещу цяла група. Съотношението е внушително  и плашещо, а освен това групата целенасочено се стреми да навреди на Павел, като той от своя страна няма нито основателна причина на верска основа да се изправи срещу тях с оръжие, нито реално има подкрепа от някого, нито дори знае за заговора им. Но тъй като е поел задължение да служи на Исус Христос и да изпълнява мисията (а няма и друг избор, защото всъщност Бог е избрал него), сам Господ се грижи той да се измъкне невредим от видимо безизходна ситуация.

Едно малко момченце подслушва разговора и решението на групата, които се целят да вземат живота му, то съобщава на Павел какъв е заговорът и в какво се състои капанът, който са му заложили, и така Павел изпраща това момче да разкаже чутото на римския градоначалник, който му отделя специално време, завежда момчето настрана и насаме го изслушва, като взема казаното напълно сериозно. После издава заповед да осигури безопасното излизане на Павел от града – това трябва да напусне през нощта, когато всички спят, а 500 войници (200 конници, 100 пехотинци и 200 копиеносци) придружават Павел, който е качен на добитък и така го привеждат в съседен град, където го пазят в преторията на Ирод (укрепена сграда, построена от царя). Градоначалникът изпраща и обяснително писмо до колегата си от съседния град относно състоянието на Павел. Така един верен свидетел се запазва от унищожение на верска основа и то единствено по думите на едно малко момченце, със силата на законите за сигурността на римските граждани и законоизпълнителните думи на римския владетел. Значи, старозаветните закони имат една сила, която се изправя срещу тях и и им се противопоставя, за да се изпълни казаното от Исус и Неговата мисия.

Кара ме да си мисля – колко са чудни пътищата на Исус и каква сила демонстрира, като избира думите на едно невинно момченце да бъдат чути и взети сериозно, как преди всичко той позволява това момченце да е на място, където се прави заговора, и без да всява някакво недовери, че подслушва, то става свидетел на самия заговор. После самото то съобщава на Павел, което реално спасява живота му. Думите на момченцето до Павел, думите на Павел до управителя чрез момченцето, вниманието на управителя към думите на момченцето и най-вече – изпълнителната власт на римското право – всичко това е чудесна комбинация, която гарантира разпространението на Словото.

Мислех си, в каква безизходна ситуация е Павел, реално с вързани ръце, затворник и без права, и все пак как се обръщат нещата – по думите на едно момченце в ушите на управителя, той получава пълна военна защита и правилното време да бъде изведен от града. Това е голямо чудо и ми напомня колко е важно да се следва Божията мисия, без да се страхуваме, а Бог сам ще намери начин да ни измъкне от заговори срещу живота ни, ще намери вратичка и много силна подкрепа на цяла войска, да ни запази от заговори срещу нас. Ние сме в Божиите ръце, и наистина, както е казал Исус Христос, след като е възкръснал – „Даде ми се всяка власт на небето е на земята – каквото поискате в Мое Име, ще го получите, за да се прослави Отец, Който е на Небесата, и Чиято воля Аз търся. Аз не търся своята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил.“ Амин