Библейски финансови принципи. Ден 21: Опрощаване на дългове и поръчителство

    

Темата за дългове и опрощаване е заложена още в молитвата, която Исус Христос ни е завещал да казваме всеки ден пред Бог. Когато учениците Му Го питат как трябва да се молят, Исус ги учи да произнасят прочутата молитва „Отче Наш.“ Едни от думите, включени в нея, се отнасят до опрощаване на дългове: „и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници“ (Матей 6:12). В този живот, свързан с духовни и материални дългове, Исус подготвя почвата за хората да си прощават взаимно, както духовни, морални и етични прегрешения, така и финансови задължения. 

В системата, която Мойсей е завещал на израелския народ, е ясно заложен период от седем години, след изтичането на който дълговете на тези, които са взели от близките си на заем, автоматично се опрощават. „В края на всяка седма година да правиш опрощаване“ (Второзаконие 15:1). Това дава възможност на тези, които по някакъв начин са се заробили с финансови или други задължения, да се почувстват отново свободни и да започнат да изграждат живота си отначало. 

Така Божият народ гарантира личната свобода и равноправие на всеки. 

„А ето правилото за опрощаване: всеки заемодател да опрости заема, който е дал на ближния си; да не го изисква от ближния си или от брат си; защото се провъзгласява опрощаване заради Господа“ (Второзаконие 15:2). 

Бог не казва, че няма да има задлъжнели, но им дава време за размисъл (до седем години обвързаност) и нов старт чрез поправяне на пътищата на сърцето им, за да не бъдат в дългове отново и завинаги.

По-важно за Бог обаче е отношението на тези, които са давали на заем и са в положение на привилегировани спрямо задлъжнелите. Тъй като Господ винаги изпитва сърцата на хората и гледа чистотата на техните мотиви, Той ги предупреждава:

 „Внимавай да не влезе в сърцето ти подла мисъл и да си кажеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването; и да погледнеш с лошо око на бедния си брат и да не му дадеш, и той да извика към Господа против теб, и това да ти бъде зачетено за грях“ (Второзаконие 15:9).

  

По същия начин преди появата на Исус се говори за служение на опрощаването на греховете. Йоан Предтеча, братовчедът на Исус Христос, който е подготвял духовно еврейския народ за предстоящото идване на Месията, започва точно с тази тема: 

„Йоан дойде, като кръщаваше в пустинята 
и проповядваше кръщение 
на покаяние за опрощаване 
на греховете“ 
(Марк 1:4). 

За приемането на Исус в сърцето си, всеки човек трябва да може да се чувства опростен и да е готов за ново начало. Това са както първоначално финансови, материални принципи за управление на стопанските отношения в израелския народ, така и морални, духовни принципи, при идването на Исус.

Друг принцип, на който Бог ни учи, е да не поръчителстваме за други хора, които искат да вземат назаем, защото в много от случаите тяхната отговорност ще бъде търсена:

 „Който поръчителства за чужд човек, зле ще пострада, а който мрази поръчителството, е в безопасност“ (Притчи 11:15). 
По този начин човек се посвещава при евентуална внезапна промяна на обстоятелствата да покрие дълговете на този, който взема назаем. Така е възможно да бъде въвлечен в чужди проблеми и нечий опит да се измъкне от отговорност. Библията е ясна – не ставайте гарант в такива случаи. Това може да ви коства ненужни усилия и загуба на лично време, което по-добре бихте инвестирали в себе си и в семейството си, вместо да бъдете оставени на добрата воля на чужд човек. 

Още на две места Библията говори за това с неодобрение: 

1) „Вземи дрехата на този, който поръчителства за чужд. Да! Вземи залог от онзи, който поръчителства за чужди хора“ (Притчи 20:16);

2)„Вземи дрехата на този,който поръчителства за чужд. Да! Вземи залог от онзи, който поръчителства за чужда жена“ (Притчи 27:13).  

Виждаме, че Библейските принципи са на основата на доброжелателство, разбиране и милосърдие към ближния, но същевременно не и на лековерие, рискована доверчивост и неуместно посредничество, с което човек да вреди на себе си. Ако можеш, помогни на човек, когато е нужно – опрости дълговете му, но не се нагърбвай ти да изплащаш нечии дългове, защото за това можеш да платиш със собствените си време, усилия и живот. Бъди милостив, не бъди алчен, но внимавай с кого се обвързваш. 
„Не бъди от тези, които дават ръка, от тези, които стават поръчители за дългове; ако нямаш с какво да платиш, защо да вземат постелката ти изпод тебе?“ (Притчи 22:26-27).